Антисистемното говорене носи популярност на все повече политици на Запад. Ще успее ли Мая Манолова да го приложи успешно и у нас?
Антисистемната мода на Запад и в България
Това, което видяхме на Запад през последните години беше изострянето на сблъсъка „статукво – антистатукво“ (establishment – anti-establishment). Видяхме това в победите на хора като Тръмп в САЩ, Салвини и Пепе Грило в Италия, или високата популярност на Бърни Сандърс, Льо Пен, Вилдерс, Окасио-Кортез, АфД в Германия и прочее. Съществува искрено желание сред избирателите в по-голямата част от Европа и Америка за промяна на управляващото статукво, за премахване на това, което те виждат като политическо „блато“, което следва да бъде „източено“. (известният слоган „draining the swamp“ на Тръмп)
Заради редица политики и грешни решения през последните 30 години България вече видимо изостава не само от Запада, но и от бившите социалистически страни в Източна Европа по отношение на неща като икономика, администрация, доходи и прочее. Нещото, в което обаче изглежда не изоставаме е тъкмо това отношение към политиката и управляващите – желанието за промяна в управлението, фундаментална такава, и търсенето на някой, който ще „източи блатото“, било то в парламента, прокуратурата, съдилищата или...общината.
Подобно заключение за нагласите на българите очевидно е било направено и в екипа на Мая Манолова. Това, което тя говори, и още по-важно – начинът, по който го прави, следва много точно и умело успешната комбинация от неща, довели до популярността на кандидати като Тръмп, Бърни Сандърс, Александра Окасио-Кортез или Жаир Болсонаро. Днес имахме възможността да наблюдаваме една своебразна демонстрация на тази стратегия в интервюто ѝ по bTV.
В него тя удари на практика всяка от задължителните „ноти“ на успешното антисистемно говорене на западните политици. Имаше я задължителната част с „политическото блато“, на което му липсва пълна прозрачност и отчетливост пред избирателите. Имаше ги обвиненията в мръсна и агресивна кампания срещу нея, както и от липса на заинтересованост в управляващите от „важните теми и неща за хората“. Вместо това, според нея те се занимават с неща като прически. Тъкмо тази препратка много напомни на някои изказвания на Тръмп в кампанията му и подобни обвинения от негова страна както към Обама, така и към основният му конкурент тогава – Хилъри.
От друга страна пък Тръмп често подхвърляше в изказванията си и по някоя позитивна черта, действие или дума за опонентите си, с което печелеше точки „симпатия“ и искреност пред избирателя. Това направи и Манолова днес, когато припомни как в миналото Цветан Цветанов винаги се е стараел да води позитивна кампания.
Едно от нещата, което напомни най-силно за реториката на антисистемните партии на Запад, и то по-скоро на тези конкретно в Европа, бяха думите, че управляващите не са правили услуга на нея като oмбудсман, а на българските граждани, на които всъщност би следвало да служат. Почти можехме да си представим Льо Пен или Салвини на мястото ѝ, когато каза дне: „Да служат на българския народ, това е тяхно задължение!“.
Не мога да подчертая достатъчно силно колко важно в този момент в Европа е овладяването на този тип почти националистическа и „народна“ реторика. За много хора у нас това е изтъркан тип говорене, за други – неприятен популизъм. Те трябва да разберат, че реалността и нагласите в политиката просто не се интересуват от подобни квалификации и от това какво на вас ви се струва „изтънчено“, а какво „безвкусно“.
Когато някой се занимава с политика той трябва да бъде здраво стъпил на земята, да разсъждава изцяло с прагматична насоченост, и да осъзнава кога неща, които самият той може да не харесва се харесват на широката публика и носят политически дивиденти. Тъкмо такива дивиденти носи на Мая Манолова усъвършенстването на антисистемното говорене, което взема все повече превес на запад.
Слабите страни в стратегията на Манолова
Въпреки очевидното старание, което е положено от Манолова и екипа ѝ в насоката на антисистемното говорене, все още има сериозни пукнатини в него и в образа, който ще ѝ е нужен, за да достигне успеха на такива западни политици.
На първо място тук е фактът, че за разлика от Тръмп или Окасио-Кортез например, Манолова е човек с дългогодишен политически опит, участие в политическите процеси и заемане на предишни политически постове. Той влиза в конфликт с антисистемната реторика и може често да я изкарва от заетото амплоа. Това се случи днес на няколко пъти, когато бе попитана за предишни нейни действия или грешки като „аферата Констиброд“, подкрепата ѝ за правителството на Орешарски или действията ѝ по време на протестите срещу въпросното.
В тези моменти видяхме повтарянето на една и съща ситуация – докато върви особено добра поредица от антисистемни точки, аргументи и похвати, изведнъж следва внезапно прекъсване, заекване, загуба на баланс и пълната увереност, с която се говореше до момента. От нападателен режим, на нея внезапно ѝ се налага да влезе в отбранителен такъв. От обвинителен и категоричен тон, почваме да чуваме несигурен, отместващ темата и въпроса такъв.
Тъкмо това я отличава, поне на този етап, от западните антисистемни политици, на които очевидно базира кампанията и стратегията си. В нито един момент Тръмп или Жаир Болсонаро не позволяваха да бъдат изкарани от равновесието, увереността и позицията на аргументите си. Те имаха дарбата, или заученото умение, да посрещат точно толкова агресивно и уверено всяка нападка или неудобен въпрос, така че зрителят на практика да не усети разлика или прекъсване в разговора.
Също толкова слаб момент, без предишната категоричност и увереност, видяхме по темата с БСП и Корнелия Нинова. Напълно разбираем и очевиден е подходът да се търси широка подкрепа, отвъд партийните цветове. Това, обаче, не следва да става посредством преструване, че БСП сякаш не съществува, когато ѝ бъде зададен въпрос относно подкрепата на бившата ѝ партия. Отговори, в които вместо да се адресира директно БСП и Корнелия Нинова се повтаря по няколко пъти „ще приемем подкрепа от всички граждани“ моментално сигнализират на зрителя, че това очевидно е тема, по която кандидатът не желае да говори и иска да отмести. Отново момент, който липсваше в кампаниите на западните политици, изброени по-горе, оставящи у зрителя впечатлението, че на практика няма нещо, на което не биха отговорили категорично, моментално и уверено.
Големият Въпрос
Намираме се в изключително интересни времена както за европейската, така и за българската политика. Настъпват промени в начина, по който политиците адресират както избирателите си, така и проблемите на обществата си. За последните години видяхме многократната употреба на антисистемна реторика за спечелването на избори в Западни страни. Дали ще видим това и на изборите за кмет на София у нас тази есен зависи от това до каква степен основният антисистемен кандидат, Мая Манолова, усъвършенства въпросната реторика.
От една страна тя умело уцелва главните и най-важни точки: желанието за „пълна публичност и прозрачност“ в общината, обещанията към обикновения човек за детски площадки и спортни игрища, вмъкването на заявки като „Аз съм кандидатът на гражданите“. Колко повече набляга на желанието за прозрачност, отчитане пред гражданите и на „народняшкия говор“, толкова повече точки ще печели.
От друга страна тя не е човек от частния сектор или от някоя маргинална партия, както повечето успешно употребили антисистемната реторика политици на Запад. Тя е бивш член и политик на втората най-голяма партия в страната, управлявала в продължение на десетилетия и продължаваща да заема водещи позиции в родната политика. Това прави заемането на изцяло антисистемна позиция трудно, а още повече тогава, когато към нея бъдат отправени въпроси, свързани с предишни действия като член на БСП. До каква степен избирателите ще повярват на стратегията и амплоато ѝ зависи почти изцяло от това до колко ще се научи да овладява и посреща с увереност и отговор всеки въпрос, касаещ БСП и досегашната ѝ политическа кариера.
Добави коментар