Историята на потъналия континент, който лежи под днешна Южна Европа

Забравете митовете за потъналия континент Атлантида.

Геолози се върнаха почти 250 млн. години назад във времето, разкривайки историята на изгубен континент, който не лежи, потънал в някой океан, а някъде под днешна Южна Европа. Проучването е коствало на учените много време и усилия, споделя Лоран Жоливе, геолог от Сорбоната в Париж, който не взима участие в това изследване, посочва vesti.bg.

Въпреки че за изгубената суша се знае от няколко десетилетия, Жоливе казва, че детайлната хронология на нейното изчезване, разработена от учените, е впечатляваща и безпрецедентна.

Единствените материални доказателства за съществуването на континента, наричан от учените Велика Адрия, са варовици и други скали, открити в планинските масиви в Южна Европа. Учените смятат, че тези скали първоначално са били под повърхността на морето, но при сблъсъците на тектоничните плочи са били постепенно изтласквани по-нагоре.

Въпреки това изследователите казват, че реконструкцията на формата и размера на изгубения континент е представлявала много сложен процес. Велика Адрия е имала сложна и драматична история, отбелязва Дуу ван Хинсенберген, геолог от Университета в Утрехт, Нидерландия.

Изгубената суша започва своето самостоятелно съществуване след отделянето си от древния континент Гондвана (част от който са днешните Африка, Южна Америка, Австралия, Антарктида, Арабския полуостров и полуостров Индостан) преди около 240 млн. години. Учените смятат, че след това Велика Адрия е започнала да се движи на север.

Преди около 140 млн. години Велика Адрия е била с размерите на Гренландия, намираща се под повърхността на тропическо море, където утаечните слоеве постепенно се превърнали в скали.

Около 20-40 млн. години по-късно изгубената суша се сблъсква с това, което днес е Европа и потъва под Стария континент. Една от трудностите, с която се сблъскват учените, е фактът, че скали от някогашната Велика Адрия са разпръснати по територията на общо 30 страни, от Испания до Иран. Ван Хинсенберген отбелязва и, че през последните десетилетия геолозите не са разполагали с достатъчно добра техника, която да улесни откриването на повече детайли за изгубения континент.

„Средиземноморският регион е една геоложка каша”, казва той. „Всичко е изкривено, счупено, смачкано”. През последните 10г. Ван Хинсенберген и екипът му събират информация за възрастта на скалите, които предполагат, че са били част от Велика Адрия, и дори успяват да установят не само кога, а и къде са се формирали те.

Велика Адрия не само се е движела на север, а се е с блъскала с Европа, въртейки се по посока обратна на часовниковата стрелка. Изгубената суша се е приближавала към Европа с не повече от 3-4 см на година, пояснява Ван Хинсенберген.