Забравете митовете за потъналия континент Атлантида.
Геолози се върнаха почти 250 млн. години назад във времето, разкривайки историята на изгубен континент, който не лежи, потънал в някой океан, а някъде под днешна Южна Европа. Проучването е коствало на учените много време и усилия, споделя Лоран Жоливе, геолог от Сорбоната в Париж, който не взима участие в това изследване, посочва vesti.bg.
Въпреки че за изгубената суша се знае от няколко десетилетия, Жоливе казва, че детайлната хронология на нейното изчезване, разработена от учените, е впечатляваща и безпрецедентна.
Единствените материални доказателства за съществуването на континента, наричан от учените Велика Адрия, са варовици и други скали, открити в планинските масиви в Южна Европа. Учените смятат, че тези скали първоначално са били под повърхността на морето, но при сблъсъците на тектоничните плочи са били постепенно изтласквани по-нагоре.
Въпреки това изследователите казват, че реконструкцията на формата и размера на изгубения континент е представлявала много сложен процес. Велика Адрия е имала сложна и драматична история, отбелязва Дуу ван Хинсенберген, геолог от Университета в Утрехт, Нидерландия.
Изгубената суша започва своето самостоятелно съществуване след отделянето си от древния континент Гондвана (част от който са днешните Африка, Южна Америка, Австралия, Антарктида, Арабския полуостров и полуостров Индостан) преди около 240 млн. години. Учените смятат, че след това Велика Адрия е започнала да се движи на север.
Преди около 140 млн. години Велика Адрия е била с размерите на Гренландия, намираща се под повърхността на тропическо море, където утаечните слоеве постепенно се превърнали в скали.
Около 20-40 млн. години по-късно изгубената суша се сблъсква с това, което днес е Европа и потъва под Стария континент. Една от трудностите, с която се сблъскват учените, е фактът, че скали от някогашната Велика Адрия са разпръснати по територията на общо 30 страни, от Испания до Иран. Ван Хинсенберген отбелязва и, че през последните десетилетия геолозите не са разполагали с достатъчно добра техника, която да улесни откриването на повече детайли за изгубения континент.
„Средиземноморският регион е една геоложка каша”, казва той. „Всичко е изкривено, счупено, смачкано”. През последните 10г. Ван Хинсенберген и екипът му събират информация за възрастта на скалите, които предполагат, че са били част от Велика Адрия, и дори успяват да установят не само кога, а и къде са се формирали те.
Велика Адрия не само се е движела на север, а се е с блъскала с Европа, въртейки се по посока обратна на часовниковата стрелка. Изгубената суша се е приближавала към Европа с не повече от 3-4 см на година, пояснява Ван Хинсенберген.
Добави коментар