Борислав Велков, ЕАЦС: Икономическите заплахи и липсата на ценности са опасни, защото действат върху психиката на хората

16:30, 24 сеп 19 25 2928 Шрифт:
Автор: eDesign

Преди дни Цветан Цветанов учреди Евро-атлантическия център за сигурностнезависима неправителствена организация, включваща експерти и професионалисти от различни сфери на сигурността, независимо от партийната им принадлежност, обединени от общите евро-атлантически ценности и идеята за задълбочаване на сътрудничеството в сектор сигурност в региона и транс-атлантическото пространство.

В тази връзка екипът на ТОПНОВИНИ  потърси за коментар Борислав Велков, председател на Съвета на директорите на НДК и водещ експерт в управлението на спортна, културна и конгресна инфраструктура в България.

Г-н Велков, с какво се различава Евро-атлантически център за сигурност от другите неправителствени организации със заявена евро-атлантическа принадлежност и цел? (Атлантическия клуб в България (АКБ) на Соломон Паси, АТЛАНТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ и т.н.)

Новоучреденият център e изградил своята философия на база конкретни и много ясни цели с дълъг хоризонт, основани върху евроатлантическите ценности. Една от целите ни е да обясним националната сигурност, като разширено понятие с дълбоко значение за обществото. Това, което политиците на техния език не успяват да направят убедително. Така, както е артикулирано обществено понятието национална сигурност се приема от хората като нещо, свързано единствено и само с конкретна външна или вътрешна заплаха, породена от моментна криза или друго обстоятелство. Всъщност националната сигурност е обществена доктрина, начин на живот, начин на мислене, обоснован върху устойчиви ценности.

Всяка една от останалите неправителствени организации, които развиват сходни идеи и дейност, има своето място и значение, но мисля, че благодарение на експертността, опита и мотивацията на експертите от Центъра за евроатлантическа сигурност ще има много и конкретни резултати в полза на общия поход към изграждане на ценностна система наречена - национална сигурност.

Гореспоменатите НПО-та подкрепят публично и финансират прогресивни учебни каузи. Това НПО смята ли да продължи тази идеологическа тенденция, или има по-дясна, консервативна насоченост?

Нашите каузи са единствено и само в полза на обществото основани върху стабилната платформа на евроатлантическите ценности. Самото понятие идеологическа тенденция, което се съдържа във вашия въпрос, лично за мен е остаряло и затворено, а за цяло едно поколение е лишено от смисъл. Ероатлантическите ценности представляват отворена платформа, върху която може да бъде постигнато многообразие и синергия на идеи.

Напоследък в обществото се усеща заплаха към собственото право на журналистите да казват истината. По какъв начин възнамерявате да работите за каузата на свободата на словото в България?  

Свободата на словото в България е може би най-актуалната и обсъждана тема, която заслужава особено внимание. Интересно е да се проследят класациите, в които България попада по отношение на свободата на медиите си и вътрешното говоре по темата. Поне за мен има голямо разминаване в субективното тълкуване на понятието “свобода”, когато говорим за медии. Преди каквато и да е регулация, смятам, че в основата стои културата, етиката и етичния кодекс. После е всичко останало, като регулации и контрол. Темата е с продължение, но си мисля, че докато не бъде изяснени и посочени механизмите и начините с които се упражнява контрол и влияние върху медиите няма да разберем напълно как да се справим с този проблем. На пръв поглед журналистите имат право да казват истината, но въпросът е чия истина? Не на последно място, тази мъгла около “свободата на словото” е развъдник за фалшиви новини прикрити под воала на субективността.

Какво идентифицирате като основна заплаха за сигурността на България в XXI век? 

Основна заплаха е всичко, което застрашава спокойствието, просперитета, здравето и психическата стабилност на нацията. Най-бързата заплаха до отделния индивид е през икономическата несигурност. Кризите, които разтърсиха света са породени от корист и икономически интереси. Разбира се, заплахите за една отделна страна могат да бъдат и външни, предвид региона в който живее. Могат да бъдат конвенционални или неконвенциални. Това, което прави заплахите страховити или ги насочва в определена посока са фалшивите новини. Вкарването на цели общества в заблуда, страх и паника е истинска заплаха за националната ни сигурност. Ние засягаме и проблемите с екологията - това е нова заплаха, която вече присъства, като задължително предизвикателство в живота ни. В глобален план политиците се провалиха с тази тема и сега тя е заплаха за всеки един отделен индивид в целия свят. Типичен пример как глобалното зло се превръща в национално, направо в дома ни.

От какво според Вас най-често се чувстват застрашени българите?

Подобно на световните тенденции, Икономическата заплаха е в основата на страха на българите. Страха от бедност променя мисленето, прави го уязвимо. Българинът се страхува как ще се справи с разходите за своя живот, с тези за здраве и образование на децата си. Това са основните заплахи, пред които хората ежедневно са изправени. В цялата геополитическа въртележка около България, събитията, които от световни стават регионални, хората може би усещат заплаха и по отношение на бежанци и миграционни вълни, случващото се в Черно море, конфликтите наблизо.

Какъв принос в световния диалог за ролята на евроатлантическата общност в условията на глобализация може да има учредената от вас организация? Възможен ли е диалог с НПО-та от същия порядък на международната сцена?

Диалогът е в основата на всичко и е задължителен между страните в региона, Европа и по света. Много от заплахите са общи, а решението се корени в единността. Ние сме малка държава и без подкрепата и опита на нашите евроатлантически партньори няма как да се справим. Историята го е доказала, а бъдещето ще го потвърди. Ролята на ЕАЦС може да бъде много активна по отношение на разширяването на НАТО в региона. В това отношение ние можем да допринесем в регионален план чрез ноу-хау, чрез контакти и помощ за изгражданетона диалог на международно ниво.

Прочетете останалите интервюта с адв. Борис Велев, Росен Йорданов, София Петкова, Драгомир Младенов и Христо Христов.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама