Прав е Борисов в заключението си, че след толкова много инвестиции в стадиони, терени, осветление, спортни зали, писти и прочие, сме стигнали до дъното!
Той е първият, който осъзна, че трябва сериозно да се инвестира в спорта и в условията за него. Но десет години по-късно е и първият най-високостоящ управленски фактор, който достигна до прозрението, че това не е довело до нищо градивно, даже се е превърнало в деградивен фактор.
За съжаление не го констатираха пряко отговорните за развитието на футбола, съоръженията и сигурността по стадионите! Кога за последно беше организиран семинар на тема футболно хулиганство? Кога някой от БФС, освен глоби, е предложил устойчиви мерки в тази посока? Да инвестираш стотици милиони в спортна инфраструктура, във федерации и клубове и накрая да си първа негативна новина в световните медии, е унизително за цялото ни общество.
Няма как да е другояче, когато капацитетът на управленския фактор в спорта е на потресаващо ниско ниво, далеч дори от родните стандарти преди 30 или 40 години. Става дума за хора, които нямат и бегла представа от това какво се случва по-далече от Драгоман.
Вече бившият президент на БФС Борислав Михайлов е ярък пример за спортен възход и управленско падение. Така е когато в спорта се поставят неподготвени хора само заради спортните им заслуги. Грешна политика, която намира почва само у нас.
По света спортът и съоръженията се управляват от мениджъри на най-високо ниво, защото това не е шега работа!
В родната спортна йерархия такива като Михайлов са на върха на хранителната верига, която в българския спорт си е създала прекрасна бактериална среда за съществуване. Футболът, на клубно и национално ниво, освен положителни емоции на хората, трябваше да генерира потенциал и мотивация за изграждане на нови стадиони и школи, както и да привлече младите към спорта.
Вместо това генерира нежелание, несигурност и страх у хората да посещават стадионите. Отблъсна външните инвеститори в желанието им за нови такива. Тази бактериална среда, която постоянно се възпроизвежда от некомпетентността, в едно с корупцията се е настанила трайно в спорта и в новите ни зали. Освен политическите дивиденти от новите ни зали и терени и личното обогатяване на спортната ни олигархия, тези инвестиции не донесоха никакви кой знае какви обществени ползи.
Май е дошло време г-н Борисов да извади червените картони!
Време е ГДБОП да влезе не само в БФС, но и във всички структури и дружества, които имат пряко отношение по управлението на съоръженията. Управленският фактор там показно демонстрира висок личен стандарт, докато съоръженията вървят стремглаво надолу. Тъжно, но факт!
Похарчени няколко стотин милион, срещу спорт, лишен от бъдеще и хиляди разочаровани и все по-безразлични фенове. Време е за дългосрочна политика и крути мерки преди да сме стигнали до българския „Хейзел“.
Добави коментар