Управляващата в Полша консервативно-националистическа партия PiS (Право и Справедливост) спечели за пореден път парламентарните изборите, увеличавайки резултатите си от 37% на 44%.
В Унгария Орбан изгуби по-либерална Будапеща, но социолозите също дават покачване в процентите на партията в цялата страна от миналите избори насам. Очаква се да запази, а по възможност и да увеличи мнозинството си в парламента.
А в България? В България десните партии от миналото - СДС и ДСБ, са нищожно малки и незначителни. Те едвам кретат в опити да се пришият до тази и онази по-големи формации или да се обединят с разни нови такива, със зелени, с либерали и прочее. Преди години те управляваха и бяха дори по-големи в България, отколкото Качински бе в Полша или Орбан в Унгария. Какво се случи? Защо не успяха да продължат съществуването си по доминиращия начин, който правят това десните в Централна Европа?
След разпада на Социалистическия блок във всяка източно-европейска страна се зароди "десница" - антикомунистическа, прозападна и тн. В Полша и Унгария тя беше съставена от политици като братята Качински (които по-късно създадоха PiS) или Орбан, а у нас това бяха СДС/ОДС, по-късно и ДСБ.
Тези в Полша и Унгария осъзнаха навреме, че разделението от 90-те е временно, че няма как с десетилетия наред само да дрънкаш скелета на комунизма и да печелиш избори. Осъзнаха, че е нужна реална идеология, която да заплени хората в един нов свят. Нещо конкретно и исторически обосновано за дясното, което да казва за какво стоим, а не само против какво. Те избраха пътя на консерватизма и национализма, надграждайки вече съществуващата си позиция против основната прогресивна и интернационалистическа сила - комунизма.
У нас, обаче, "десните" не осъзнаха или поне не успяха да направят същото. Те останаха един изпразнена от идеология и съдържание сегмент, който твърди, че "е десен", защото бил срещу Русия. Или защото се борил за демокрация. И до там. В последно време и защото бил "срещу мафията". Всичко това са лозунги, зад които точно толкова силно би могъл да застане всеки ляв човек. Лявата идеология не е „против демокрацията“ или „против върховенството на закона“, че да те прави десен тяхното отстояване. Тъкмо, осъзнавайки този факт определени „десни“ политици у нас започнаха с мантрата „няма ляво, няма дясно“.
Десницата у нас не направи онова, което направиха нейните еквиваленти в други пост-соц страни. Вместо да прегърне консерватизма тя все по-силно и открито застава зад либералните каузи и идеи. Нейни основни говорители и политици ходят на гей парада, тръбят за феминизъм, борят „езика на омразата“, държат се като типичните стожери на западния либерализъм.
Вместо да прегърне национализма нашата „десница“ бори ежедневно всякакви "патрИоти" и се подиграва с „българщинАта“. Тя чувства себе си космополитна и не понася всичко, което ѝ „мирише“ на патриотизъм, понеже го асоциира със Соц-а и с Бай Тошо.
Затова днес "полското ДСБ" увеличава подкрепата си с цели 7% и оформя абсолютно парламентарно мнозинство, а нашата класическа десница не събира на избори дори само и 7-те процента увеличение на онези, с които преди време бяха наравно.
Добави коментар