Публикувана в 14:40 часа, Обновена в 18:55 часа
Министърът на финансите Владислав Горанов заяви по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, че очакваният икономически растеж за следващите три години е около 3,3 % за всяка една година от прогнозния период, съобщава БТА.
По думите му растежът ще бъде леко по-нисък от очакваното тази година ниво от 3,4%. „Основните двигатели на растежа, измерени през елементите на БВП по метода на крайното използване, са вътрешното търсене - както по линия на потреблението, така и по линия на инвестициите. Частните потребителски разходи се очаква да запазят сравнително висок темп на растеж“, каза министърът.
Според него положително влияние върху потреблението ще има и увеличението на разходите за персонал, който се предлага за публичния сектор.
За следващата година кабинетът залага на ръст на икономиката с 3,4%. Прогнозният Брутен вътрешен продукт се очаква да достигне 126,7 млрд. лева, през 2021 г. – 134,9 млрд., 2022 г. – 143,3 лв.
Очакванията са в периода 2020-2022 година да намалява безработицата и да стигне до 4%. За сравнение с нивата през тази година около 4,4 на сто.
''Нестабилната геополитическа обстановка, по-силно от очакваното забавяне на икономическата активност в ЕС са основните рискове, които виждаме пред нашата икономика. Те могат да повлияят както на износа, така и на очакваното възстановяване на частните инвестиции'', отчете Горанов.
България ще получи покана за чакалнята на Еврозоната през април
Финансовият министър напомни, че за следващата година е заложено увеличение на 10% разходите за персонал. По отношение на данъчната политика, запазват се данъчните ставки през целия мандат на кабинета. Ще продължат и данъчните облекчения за земеделските стопани.
За 2020 година през бюджета ще към общините ще бъдат трансферирани над 4,2 млрд. лв. или с 460 млн.лева повече спрямо тази година.
''Смятам, че липсата на изненади в бюджета е добра новина. Чухме и такива критики. Запазваме данъчната тежест, държавният дълг намалява. Оптимисти сме, че всички управленски цели в мандата се изпълняват. Анонсираното намерение за средна заплата от 1400-1500 лева е постижимо и възможно, има достатъчно буфери“, обобщи в заключение Горанов.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал заяви, че подкрепят разчетите за Бюджет 2020. Като недостатък той отчете, че липсват политики за демографско развитие, увеличение на капиталовите разходи в образованието за ремонти и нови общежития, за спортни зали и стипендии за специалности с очакван недостиг на пазара на труда.
Димитър Бранков от БСК заяви, че също подкрепят бюджета. Не подкрепят обаче заложения ръст на минималната заплата.
Цветан Симеонов от БТПП отбеляза, че добра тенденция е да не се променят корпоративните данъци. Добра мярка също е минималната работна заплата да се определя на ниво сектори. Не са разгледани обаче мерки за редуциране на неефективните държавни разходи.
Председателят на Палатата предложи министерствата да не извършват разходи в нереформирани сектори. Такъв е железниците, които без реформи ще получат пари от концесията на летище София.
''От разчетите в Бюджет 2020 се вижда, че се натоварват физическите лица и социално слабите'', това коментира след проведения Национален съвет за тристранно сътрудничество Ваня Григорова, икономически съветник от КТ “Подкрепа.
„Това е основната ни критика към бюджета. Оценяваме отделените допълнителни средства за 10% увеличение на заплатите в публичния сектор. Няма как да пропуснем също, че липсва диалог със социалните работници, които бяха натоварени с непривични функции, а заплатите са близки до минималните“, отбеляза Григорова.
Другият проблем, който синдиката вижда е липсата на някакво решение за ниското заплащане на нощния труд, не са и заложени средства.
По отношение на осигуряването – майчинството остава замразено на 380 лева. Недекларирания труд също остава като проблем и без решение, отбеляза Ваня Григорова.
„Никой не води кампания за разясняване на гражданите защо е нужно да се осигуряват. Не се правят и усилия некоректните работодатели да бъдат наказвани. Знаете, че беше криминализирано укриването на осигурителни вноски. Но до момента няма нито един осъден работодател“.
Добави коментар