За половин век Джордж Сорос успява да създаде своя империя, а политическите и финансови игри го възкачват на пиадестал, от който успява да дирижира активно пазари, влияния и настроения. По-малко от половин година преди да навърши 90 години, милиардерът даде интервю на журналиста от "Гардиън" Шон Уокър.
Двамата се срещат в слънчев октомврийски ден в т.нар. "щаб на Сорос в Ню Йорк". По време на разговора соченият за филантроп и безупречен финансист разсъждава за демокрацията, популизма и силните врагове, сред които са президентът на САЩ Доналд Тръмп, премиерът на Унгария Виктор Орбан и британският политик Джейкъб Рийс-Мог.
Малко преди да навърши 90 години, той разкрива какво го плаши и с какво се бори - собственото му его.
Влязъл в историята двуяко - остро критикуван и същевременно стабилно поддържан от световните лобита, името му нашумява покрай "Черната сряда" или моментът, в който английската банка е срината.
Годината е 1992 г., а Сорос вече е "човекът, който разби банката на Англия". Съществуват различни конспиративни теории за това историческо събитие в света на финансите. Една от тях е неговият принос за финансовия срив - майсторски спекулации. Сорос никога не е изразявал угризения за това, че е натрупал състояние от валутни спекулации. Журналистът Шон Уолкър описва реакцията му на въпрос по тази тема - Сорос просто вдига рамене и твърди, че личната му роля в "Черната сряда" е била преувеличена. Същевременно не отрича, че времето е било подходящо за него.
"Вече имах нужда от по-голяма аудитория. Умишлено си позволих да се случи, за да създам платформа, от която да мога да говоря по други въпроси. Изведнъж ми се даде глас, който се чуваше", пише Сорос в новата книга.
В интервюто си пред "Гардиън" Сорос разказва за житейския си опит по времето на окупираната от нацистите Европа. Тъй като е с еврейско-унгарски произход, по-голямата част от Втората световна война прекарва укривайки се.
Запален е по философията. Част от отговорите му в интервюта са в типичния уравновесен тон с ниска честота на емоциите.
"Определено не изключвам вероятността светът да се е отправил към едно доста по-мрачно място. Но всичко зависи от нас. Не можем пасивно да чакаме нещата да се оправят. Трябва да действаме според принципите си, дори когато ситуацията изглежда безнадеждна.", казва финансистът.
Коментарът е в контекста на въпрос по повод възхода на популистки и авторитарни политици в Европа, Северна Америка и по света. Авторът Шон Уокър разказва, че в новата си книга известният финансист описва 2016 г. като надир (точката, противоположна на зенита в астрономията - термин, използван като символ на голямо падение) в смисъл на отдалечаването от отворените общества. Сорос визира вота за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.
В интервюто Сорос разказва случай отпреди 30 години. Поканен е лично от Тръмп на вечеря и му е предложено да оглави офис в Ню Йорк. Сорос тогава вече е признат като изключително успешен финансист. Отказва на Тръмп.
"И това беше само защото не го харесвах", казва Сорос на журналиста, усмихвайки се.
В разговора Сорос споделя, че вижда известни признаци за "нов прилив" в дебатите за импийчмънт на Тръмп и изборите за Европейски парламент по-рано тази година. Авторът отбелязва, че с годините милиардерът се е превърнал в любима мишена на хора като Тръмп, Найджъл Фараж и привържениците на Брекзит.
"Като репортер в Източна Европа, лично наблюдавах растящата политическа враждебност срещу него през годините. Прекарах десетилетие в Русия, където Владимир Путин го обвини в организиране на революции в съседни страни, а през 2015 г. фондациите му бяха забранени в страната като "заплаха за държавната сигурност". Миналата година се преместих в Будапеща, родният град на Сорос, където крайнодесният унгарски премиер Виктор Орбан наново поде атаките срещу него", отбелязва в материала си авторът. След това пита събеседника си как издържа на атаките.
"Това ме предизвиква и ме зарежда с енергия. Като видя списък с хора, движения или държави, които ме нападат, това ме кара да вярвам, че правя нещо правилно. Гордея се с враговете, които имам" , отвръща Сорос с усмивка.
Уокър въвежда читателите си в атмосферата по време на интервюто - двамата със Сорос се срещат в слънчева октомврийска сутрин в офиса на неговата резиденция в Ню Йорк, с гледка към Сентръл Парк. Помещението, в което се намират, по-скоро прилича на кабинет на психотерапевт, а не на щаба на един от най-богатите хора в света - и както твърдят неговите критици и поддръжници, един от най-влиятелните. По кремавите стени има няколко творби и рафтове за книги. Тук авторът си позволява и конкретно сравнение - "за разлика от "Тръмп Тауър", само на няколко километра надолу по Пето авеню, тук няма златни асансьори", пише журналистът.
Той описва събеседника си като светски човек, запален по четенето, любопитен и донякъде срамежлив. Другите бизнесмени са му скучни, не е впечатлен от знаменитости и предпочита компанията на интелектуалци, журналисти и всеки, който се вълнува от дадена тема повече от самия него. За разлика от другите мениджъри на хедж фондовете, Сорос предпочита да прекарва свободното си време в четене и писане на философски текстове, отколкото да се мотае на голф игрището.
Добави коментар