„Преди две хиляди години най-гордата хвалба била civis romanus sum. Днес, в света на свободата, най-гордата хвалба е „Ich bin ein Berliner“... Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на Берлин и следователно, като свободен човек, аз изпитвам гордост от думите „Ich bin ein Berliner!“.
Многохилядна тълпа, събрана под балкона на Ратхаус Шьонеберг (Районното Кметство Шьонеберг) чака да чуе речта на американския президент Джон Кенеди, докато той изкачва стълбите на Кметството. Кенеди иска от преводача си Робърт X. Локнър да преведе думите „Аз съм берлинчанин“, а в кабинета на кмета дори прави „пищов“, за да го запомни. Случайно хрумнала, тази фраза е един от химните на Студената война. Фраза, след която площадът пред същия този балкон ще бъде наречен „Кенеди плац“.
Предизвикателното послание е предназначено както за Съветите, така и за берлинчани. Речта на Кенеди за пръв път признава реалността, че Берлин не е под обща окупация, а е трайно разделен на Източна и Западна зона. И до днес Берлин остава повече място, отколкото град. Вечният символ на разделението.
Целият източен блок с десетилетия издига култа към „Запада“. Плакати на музиканти, означаващи свободата, презаписване на касети, автентичен бунт срещу режима. Сън и реалност. И 106 километра бетон помежду им.
The wall
Стената е построена за една нощ на 12 август 1961 г., за да разделя комунистически Източен Берлин от Западен Берлин и първоначално е под формата на бодлива тел преди да се превърне в укрепена стена, висока над 3 метра. Хората, живеещи в комунистическа ГДР, се събуждат на 13-и август, за да открият, че са разделени от приятели, роднини и колеги на запад. Стената не само преминава през центъра на града, а напълно обгражда всички граждани на Западен Берлин, заобиколен от комунистическа ГДР.
Есента на народите
От 1989 г. комунистическите режими в Източна Европа започват да се разпадат. Отчасти причина за тези събития са голямата икономическа пропаст, създадена между Запада и социалистическите страни, както и стриктните мерки за контрол срещу разхлабването на съветския режим. По време на съществуването на Стената жителите на Източен Берлин стават все по-гневни, че просперитетът и свободата от другата страна на границата са им отказани и след революциите срещу СССР в други страни те започват да искат свободно преминаване на запад.
Срутването
Така идва 9 ноември и прословутата международна пресконференция в Берлин. Членът на Политбюро Гюнтер Шабовски заявява пред журналисти, че ограничителният режим за пътуване на Запад ще отпадне. Шабовски обаче е бил в отпуск буквално до предишния ден и не е съвсем наясно с промените, които трябва да влязат в сила от следващия ден. На въпрос на италиански журналист откога влиза в сила облекченият режим, Шабовски поглежда изненадано листа пред него и казва: „Доколкото знам, още веднага“.
Изказването на Шабовски се превръща в един от най-големите и най-щастливите политически гафове в историята. Новината обикаля светкавично града и хиляди хора започват да се стичат към пунктовете на Берлинската стена, за да видят дали наистина вече са отворени.
Граничарите нямат никакви инструкции и никаква връзка с властите. Единствената им инструкция е „Следете ситуацията“. Множеството обаче нараства до момента, в който граничарите нямат избор и вдигат бариерите.
В този момент, след повече от половин век разделение, Германия отново е обединена. Семейства, които не са се виждали от години, отново могат да се прегърнат. А хората от двете страни на града се стичат спонтанно към стената и започват да я рушат, кой с каквото намери – камъни, длета, чукове, багери. В този същ момент, след повече от половин век разделение, Европа отново е обединена.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар