Акад. Стефан Воденичаров пред ТОПНОВИНИ: Прословутият ни преход все някога ще свърши

17:00, 10 ное 19 25 4537 Шрифт:
Любомира Николова Автор: Любомира Николова
Акад. Стефан Воденичаров
Акад. Стефан Воденичаров
Датата 10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга. С отстраняването на Тодор Живков от власт се вдига завесата на комунизма в България и води до мечтаните от мнозина демократични промени. В поредица от интервюта ТОПНОВИНИ потърси отговори на въпроси за събитията преди 30 години и последвалите процеси в нашата държава и общество. Представяме ви разговора с акад. Стефан Воденичаров:
 
 
Акад. Воденичаров какво се случи на 10-ти ноември 1989 и как то беляза развитието на България през изминалите 30 години?

Следвайки логиката на това време България също се присъедини към процесите на промяна, настъпили в другите социалистически страни. Но по свой, своеобразен начин. У нас съзряването на промяната ставаше по-мудно, ферментацията на процесите за смяна на системата бяха съсредоточени главно в средите на интелигенцията. Да не забравяме все пак, че  ние не предизвикахме събитията като в ГДР, Унгария ,Чехия и Полша. Това е специфика, свързана вероятно с конкретните условия у нас, а е въпрос и на народопсихология. Това е причината обществото ни първоначално донякъде да бъде стъписано и демонстрира неподготвеност за реакция на този процес. Може би всичко това се отрази и на цялостния ни преход, който премина през сериозни изпитания и обрати. 

Трябва да отбележа специално, че през изминалите 30 години България отвори вратите си към целия свят. Младите хора започнаха да израстват в една нова среда с намаляващ брой на ограничения. 

Къде бяхте, когато чухте новината, че Тодор Живков подава оставка?

Новината научих на път от Габрово към София. Бяхме заедно с един мой приятел и не успяхме да си отговорим дали е истина или провокация. Трудно се възприемаше тази новина тогава. Беше шокиращо, но и повод за размисъл в различни посоки. 

Каква цена платиха осмелилите се да излязат на улицата и да настояват за демокрация?

Платиха с разочарованието, че това което искаха да стане и то много бързо, не се случи. Явно за демокрацията трябва да се воюва освен със спонтанност, но и с постоянство и непрестанно, да се отстоява. Това разбираме добре и днес, три десетилетия след промяната.

Като че ли у част от българите има носталгия по социалистическото време? Допускали ли сте, че ще станем свидетели и на това- 30 години след падането на режима?

Поначало носталгията е сложно, дълбоко чувство. Проявява се далеч от Родината, явява се по повод на отминалата младост, връхлита мнозина за изгубените възможности, които им е предоставял животът. Мисля си, че при не малко български граждани това чувство днес е свързано с намаляването на социалната сигурност, възникващите проблеми със здравеопазването, образованието, създаденият голям разрив между имащи и тези, които не могат да си осигурят прилично съществуване. Ето в тези направления държавата трябва да влезе по-активно в своята роля, за да не се компрометира демократичната система, което е недопустимо. Но да не се очаква и всичко от държаната, а и гражданите да дават принос с честното си отношение към нея чрез своите задължения. 

Разкажете ни за публикувания провокативен плакат, посветен на 30 години от 10 ноември 1989г.,как се роди идеята за него и каква реакция очаквате да постигнете от страна на обществото?

Искам да изкажа моята благодарност към автора Красимир Тодоров. Ние от sдружение "Инициатива Единение" искахме да се направи опит обществото ни да почувства необходимост от размисъл- защо след 30 години сме най-бедната страна в Европа, страна с най-висока смъртност, млади хора, които не искат да останат в България, неясно бъдеще на нацията след 30 години. Това именно ни провокира да съберем съмишленици, екип от експерти, хора с високо обществено и научно признание в своите области, личности с обективна представа за състоянието ни днес и с ясна визия за това, което трябва да се направи за устойчивото ни бъдещо развитие. Като специалисти те направиха много стойностни разработки, които публикувахме и са достъпни за всички, включително и за управляващите. Сега разчитаме на по-голяма чуваемост от хората във властта. Вярвам, че желанието ни за дългосрочни национални цели и адекватно управление ще се реализира. Животът го налага.

Какви са призивите, които отправя плаката и как ще ги коментирате?

Това произведение предизвиква многопосочни размисли. Според мен главното може да се каже по следния начин: Тайната вечеря свърши! Знае се, че след нея е настъпило извисяване и пречистване. Как да се постигне? Присъствието на светлия лик на Апостола е знаково и внушава строгост, безмерна отдаденост на Отечеството, безкористност. Той сякаш говори на обкръжаващите го политици от прехода, а всеки по своему може да интерпретира неговите вероятни слова. Мисля, че се показва и нашата идея за единение на нацията, приземяването на политиците до проблемите на хората и обединяване на градивната енергия на българите за по-добро бъдеще.

Кои социалистически навици в държавното управление не са „умрели“ и до днес ?

Администрацията още не е разбрала, че тя е създадена да слугува на обществото, а не обратното. Поначало развитите демократични общества съществуват в среда на точни и трайни закони, но и с ясни взаимни отговорности между гражданите и административните и управленски структури. Към това трябва да се стремим, а не да живеем с мисълта за отживели времето си практики и понятия.  

Демократично, но неравно ли стана българското общество? Или прикриваните преди неравенства вече просто са видими?

Болезнено е разтворена ножицата между имащите и хората с нужди. Това е големият проблем на прехода, който провокира и апатия, усещане, че нищо не може да се промени в близко време. Само с решителни действия в широкия спектър на социалната област този проблем е възможно да бъде облекчен. Необходимо е да се пренасочи ресурс за това, но не само да се изсипват пари, а да се налага и строг контрол и следи за  конкретните резултати. Преди също съществуваха неравенства, равенството поначало е утопия. 

Живи ли са идеалите на СДС днес и постигна ли Съюзът целите си?

Идеалите, заложени от патриарсите на движението д-р Петър Дертлиев и Стефан Савов все още проблясват. Съюзът според мен не можа да постигне целите си по следните причини. В момента на прехода в страната имаше много можещи и честни хора. Някои от ръководителите в СДС започнаха избирателно да определят кой става и кой не става по политически и родови признаци. По този начин бе силно ограничен кръгът от хора, които да работят заедно и да си подадат ръка за благото на страната. Ето защо чрез нашето Сдружение призоваваме за Единение, за да е успешна България. Целта явно си заслужава и усилията, които полагаме.

Ако млад човек ви попита какво е Прехода, как бихте отговорили?

Българският преход бе едно люшкане. Не се състоя обсъждането на един от важните въпроси- икономическият напредък на страната и как да бъде постигнат той. Бяха вложени усилия за промяна на системата, но това стана по начин, при който пострада стопанският живот. И тъй като ми задавате въпрос условно от името на младия човек в България, ще ви отговоря така: Прословутият ни преход все някога ще свърши. Нека младите хора след нас не повтарят грешките ни, да се учат от тях, но и от опита ни, от нашите постижения. Да работят за страната си и припознават този райски къс земя като място, в което да създават семейства, градят кариери, бъдеще. Тогава ще има и възход за България. Всички го желаем. 

 

Още по темата:

Георги Лозанов пред ТОПНОВИНИ: Преходът е травмата от илюзията, че комунизмът може да си иде с митинги и лозунги
Проф. Андрей Пантев пред ТОПНОВИНИ: И след 10 ноември се появи социалната пропаст между хората на подиумите и аплодиращите ги
Д-р Петър Берон пред ТОПНОВИНИ: Преходът е климактериум
Христо Смоленов пред ТОПНОВИНИ: След 10-и ноември бюрократичният диктат бе заменен с пазарен
Андрей Слабаков пред ТОПНОВИНИ: Преходът е смяната на едни крадци с други
Проф. Искра Баева пред ТОПНОВИНИ: Демокрацията не ни е дадена веднъж завинаги, тя се нуждае от непрекъснато препотвърждаване
Велислава Дърева пред ТОПНОВИНИ: Преходът ще свърши, когато българите поискат осъзнато да си върнат държавата
Димитър Луджев пред ТОПНОВИНИ: Имаме демокрация и правова държава, но само формално
Красен Станчев пред ТОПНОВИНИ за 10 ноември: В ситуация на диктатура, приближените свалиха диктатора
Румен Христов пред ТОПНОВИНИ: СДС беше наказан тежко за това, че промени България
Волен Сидеров пред ТОПНОВИНИ: От двамата, които предадоха Живков, единият стана президент, другият – премиер
Васко Кръпката пред ТОПНОВИНИ: 10-и ноември е най-същественото събитие в моя живот и в този на няколко поколения българи
Иван Гарелов пред ТОПНОВИНИ: 30 години след 10 ноември искаме промяна, но не и връщане назад
Художникът Красимир Тодоров пред ТОПНОВИНИ за 10 ноември: Спомням си надеждата, че може би е за добро

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама