Епископ Иларион Ловчански и митрополит Кюстендилски и Доростолски митрополит Иларион са двама достойни български духовници, родени в град Елена, на които признателните потомци посветиха специална вечер, организирана от община Елена.
Животът и делото на Иларион Ловчански представи Йордан Минчев, учител по история в Средното училище в Елена. Наскоро той защити докторска титла за своя труд, проучвайки тази важна личност на църковното движение у нас. Близо три години проучва личния фонд на владиката, запазен в Българския исторически архив към Националната библиотека, до който толкова време почти никой не се е докосвал. Той се състои от 561 архивни единици и включва разнообразни документи от писма, описи на вещите, на движимите и недвижимите имоти, сметки, разписки, списъци и протоколи. Изследвайки това богато документално наследство, Йордан Минчев категорично датира важен факт от биографията на митрополита – годината му на раждане е 1799-та.
„Епископ Иларион Ловчански и митрополит Кюстендилски, интересна и противоречива личност, е живата история на българското национално движение - той е най-възрастният свещенослужител на възродената българска църковна самостойност. Неговият живот и дейността му са доказателство за сложността и перипетиите, през които преминава българският църковен въпрос, обобщи докторът по история Йордан Минчев. Духовникът става свидетел и участник на всички етапи в българското църковно-национално движение – от първите опити за отстраняване на търновските гръцки митрополити, през драматичните събития около Българския Великден и очакването да се разреши въпросът в дългите и мъчителни преговори на смесените българо-гръцки комисии, издаването на султанския ферман за учредяване на Българската екзархия, ръководството на Първия църковно-народен събор, Богоявленската акция и разкола с Цариградската патриаршия, до укрепването и отстояването на българския екзархийски характер на Кюстендилска епархия.
Избран е за първи български екзарх, но по свое вътрешно убеждение и под натиск на великия везир Мехмед Недим паша и руския посланик граф Николай Игнатиев подава оставка. Като първи и последен кюстендилски екзархийски митрополит спасява от кръвопролитие на два пъти Кюстендил по време на Разловското въстание и руско-турската освободителна война. През Кресненско-Разложкото въстание е председател на местния комитет „Единство“, участва в работата на Учредителното народно събрание в Търново. Понася тежко разпокъсването на България и разделението, а малко по-късно и закриването на Кюстендилска епархия. Почива на 31 януари 1884 г.“
Своя трайна следа в духовния и културния живот оставя и Доростолският митрополит Иларион, от чиято кончина на 28 октомври се навършиха десет години. За неговия не по-малко интересен, изключително скромен живот, отдаден на вярата, църквата и българщината, говори проф. д-р Ивона Карачорова от Института по български език към БАН, родственичка на дядо Иларион.
Митрополит Иларион, със светско име Димитър Цонев, е роден на 12 януари 1913 г. в Елена. Той бе с най-образцовата биография в Българската православна църква, на която служи вярно до края на дните си. Достоен продължител е на делото на своя предшественик и родственик Иларион Макариополски, наставник е на поколения български духовници
Подстриган е в монашество през 1938 г. в Дряновския манастир. Бил е игумен на Троянския манастир и на Бачковския манастир. От 1992 до 1994 г. управлява Великотърновската епархия. От началото на 1994 г. епископ Иларион е патриаршески викарий до избирането му за Доростолски митрополит през 2003 г. Духовникът се е познавал с трима папи, а от Йоан Павел Втори лично е получил мощите на най-ранния християнски великомъченик Свети Дасий, за да ги занесе в Силистра – родния град на светеца. Митрополит Иларион познаваха като силен молитвеник и надарен от Бога писател и поет на религиозното слово, човек, уважаващ книжовността. „Дори и на преклонна възраст, почти всеки ден посещаваше Народната библиотека, „за да си почета“, ми казваше той“, си спомня проф. Карачорова.
Автор е на над 40 книги и на повече от 300 стихотворения, статии, спомени, пътеписи, беседи и поучения. От 2004 г. е член на Съюза на писателите. На 28 май 2009 г. с президентски указ митрополит Иларион Доростолски е удостоен с орден „Св. Кирил и Методий" и огърлие за особено значимите му заслуги в развитието и издигането ролята на богословското образование и наука в България. Почетен гражданин е на град Елена, към който изпитва синовна обич и привързаност.
Приживе митрополит Иларион е поискал да бъде погребан в двора на църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в Елена, до гроба на първия му духовен наставник свещеник Разсуканов. По решение на Светия синод 96-годишният митрополит на Силистренската епархия е положен в двора на катедралния храм „Свети апостоли Петър и Павел“ в крайдунавския град. Десетата годишнина от кончината на владиката бе отбелязана по време на празничната архиерейска литургия за Димитровден в църквата на силистренското село Калипетово с участието на архиереи и духовници от пет държави. Към храма е създаден Духовен център, който носи името на Доростолски митрополит Иларион.
В края на вечерта проф. Карачорова представи най-новата краеведска книга и нейния автор Никола Костов. Изследването му е за Костовския род от Елена и е издадено с финансовата подкрепа на община Елена.
Добави коментар