Десетки хиляди се стекоха на празника на еленския бут

16:18, 16 ное 19 25 2062 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

От година на година Празникът на еленския бут става все по-пъстър и весел, с куп изненади и кулинарни изкушения, състезания и фолклор. Неслучайно той оглавява някои от класациите на най-интересните и посещавани кулинарни фестивали у нас. През 2012 г. се сбъдна една отколешна мечта на местните хора да сътворят празник за една своя традиция и оттогава уникалният деликатес от Еленския балкан си има свой празник. Той по традиция се провежда около Димитровден, когато навремето ставал най-големият сбор в Елена, но тази година местните избори изместиха фестивала за средата на ноември, който пък се оказа щедър на слънце и хубаво време. През 2016 година организаторите – община Елена и Местен съвет по туризъм решиха празникът да бъде тридневен.

Той тръгна още от петък вечерта, на централния площад в града, с концерт на местните танцови групи „Еленика“ и „СамоДиви“, а в съботния ден десетки хиляди гости, почитатели на традицията и местната кулинария се стекоха на уникалния фестивал. Гости на празника бяха министърът на труда и социалната политика Бисер Петков и заместник-министърът на земеделието, храните и горите доц.д-р Янко Иванов,  които поздравиха еленчани и техните гости, заместник-областният управител инж. Детелина Борисова, д-р Юрген Мюлер, председател на немската фондация „Помощ за България“, един от най-големите дарители на социалните услуги в общината, заедно със съпругата си Рия, кметове и председатели на общински съвети.

Стъкнат в народна носия, кметът инж. Дилян Млъзев откри празника и пожела на всички да им е сладко и весело и да отнесат хубави спомени от тази чудесна традиция на балканджиите. Приветствени думи отправи и председателят на Местния съвет по туризъм Костадин Димитров, който подчерта, че интересът на все повече туристи към Еленския балкан е добър знак, че се работи в правилната посока. Организаторите на празника и техните гости благослови отец Тодор.

Балканджиите притежават дарбата да се веселят, а хорото върви постоянно с тях. Има едно хоро, в което най-ярко е изразен темпераментът на еленчаните. Търговското хоро, както и еленският бут, са запазена марка на балканджиите. То се играе бавно, сдържано и с подчертано самочувствие, носейки белезите на достойнство, сигурност и мъжественост. Изследователите предполагат, че то е възникнало като хоро на еснафа. С него еленчани са разпускали на мегдана, по сбора на Димитровден. Хорото повеждали градинарите, завърнали се от гурбет с тежки кесии и дарове за близките си.

Хубавото е, че търговското хоро се играе и днес. С него танцови състави от страната се изявяват на фестивали и печелят награди, разучава се в школи и читалища и се харесва на младите хора. Автентичната мелодия на търговското хоро от град Елена е описана и запазена от големия български фолклорист Иван Донков в неговата книга „Народни хора от Великотърновския край“, преведена на английски и фламандски език.
Силата, красотата и колорита на търговското хоро пред всички на мегдана показаха  танцьори от великотърновската група за народни танци „Плетеница" с ръководител Николай Корчев, клуб „Традиция" В.Търново и еленски самодейци. След това Берковската духова музика поведе с право хоро стотици хора по централната улица на града, начело с кмета, до парка на Бакаловата къща, където имаше още повече изненади, атракции и кулинарни изкушения. Гостоприемство по балканджийски показаха самодейците от читалището в с. Блъсковци и местната вокална група „Гласовете на Зинзара“. Богата кулинарна изложба подредиха читалища от общината, с атрактивни ястия и десерти. Чевръсти еленчанки, готови да нагласят и нагодят всичко според празника, черпеха с баници, спаначници, погачи, сладкиши и какво ли още не.

Най-голямата атракция присъства на всеки празник и тя е свързана със старата еленска традиция „Пърлене на прасе над трап“, която е от незапомнени времена. Тази година заради болестта африканска чума, бяха показани само тънкостите на касаплъка, атрактивно поднесени от стария касапин Йордан Космата и гостуващия Сабин Ранков. Обяснимо е защо на касапския кът се струпват много хора.  Подобна атракция, близо три часа,  няма къде да се види на друго място и да се опита от всичко, което дава прасето. Навремето ритуалът е бил празник за всяка къща. От ранна утрин цялото домочадие е на крак, за да посрещне и нагости касапите, които на този ден ще вършат най-деликатната работа. След като се опърли и остърже прасето до светнала кожичка, започва разфасоването, когато се отделят и бутовете му – много важен елемент от технологията на приготвянето им. Едва ли старите балканджии са се замисляли върху процесите на зреене на еленския бут. Прасета са се гледали почти във всяка къща, както в селата, така и в града. Пресметливи, находчиви, пестеливи и хитри чорбаджиите, пък и балканджиите, които им работели, не можели да си позволят цяла година да гледат шопара и за няма месец да го изядат, нямало възможност за съхранение в замразено състояние. Тогава започвали да осоляват бутовете, изнасяли ги на открито да съхнат. Месото ставало все по-хубаво без подобрители и изкуствени оцветители. Изглежда природата е дала въздуха, местоположението, движението на ветровете, които правят този уникален деликатес.

И тази година на празника се предложиха стотици бутове и пак не стигнаха за всички, които искат да опитат. Еленският бут е включен в Съкровищницата на вкусове на Slow Food заедно с още над 3000 уникални храни от цял свят. Той е сред първите предложени български продукти за защита по схемите за географски означения на храните. В тази посока работи с подкрепата на общината Владислав Велев – първият регистриран производител на еленски бут, в чийто цех се правят по 5000 бута годишно. Признание за качеството на продукцията е златният медал от международната специализирана изложба „Месомания 2014“.

Над 150 чужди и местни търговци опънаха сергии и предлагаха какви ли не стоки. Стотици литри вино се изпиха, през целия ден се виха опашки от хора да опитат от вкусните мръвки на димящите скари. Мераклии се надпреварваха в атрактивно забавно състезание. Децата пък се забавляваха с фокусите на Боби шоу и в творчески работилници. До мръкнало продължи празничната програма с участието на Васил Денев и оркестър „Гергьовден“, солистката Полина Стефанова, Николай Славеев и Красимира Георгиева, самодейни състави от Елена и гостуващи, и завърши с пищна заря.

Утре домакините ще изпратят своите гости с традиционни еленски гозби, които ще приготвят на касапския кът до Бакаловата къща, а на централния площад на обяд ще има веселие с песните на народния изпълнител Сава Матеев.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама