Истанбулската конвенция може да бъде приета, въпреки че е противоконституционна

Днес отбелязваме Международния ден за премахване на насилието срещу жените. Очаква се тази седмица Европейският парламент да призове всички държави от ЕС да приемат Истанбулската конвенция. Предвижда се в четвъртък евродепутатите да приемат резолюция, в която призовават за незабавно ратифициране на документа и за предприемането на всички необходими законодателни и политически мерки за спиране на насилието срещу жените и момичетата.

ЕС подписа конвенцията на 13 юни 2017 г., а седем държави от Общността още не са я ратифицирали - България, Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Словакия и Великобритания.

Миналата година темата за Истанбулската конвенция създаде обществено и политическо напрежение у нас. Припомняме, че България подписа документа, но до ратифицирането му от Народното събрание така и не се стигна. Тогава освен БСП, против се обявиха и коалиционните партньори от ВМРО. От своя страна, депутатите от ГЕРБ поискаха Конституционният съд (КС) да се произнесе за съответствието на конвенцията с текстовете на Конституцията. Тогава съдът реши, че Истанбулската конвенция не съответства на българския основен закон.

Оказва се обаче, че въпреки позицията на КС, решението за ратификацията на спорния документ е единствено в ръцете на депутатите. И въпреки това, че конституционните съдии са сметнали текстовете за несъвместими със закона, се оказва, че няма проблем те да бъдат приети, ако се събере нужното мнозинство в парламента.

По темата ТОПНОВИНИ потърси за коментар бившия конституционен съдия Благовест Пунев, който определи искането за произнасяне на КС като опит на Народното събрание за прехвърляне на отговорността. „Защото иначе щеше да направи лошо впечатление на ЕС, ако не я бяхме ратифицирали без причина. Защото се правят други вътрешнополитически сметки – че не е популярна и могат да се загубят избиратели. И така се прехвърли отговорността на КС и после се каза – „ето, КС е на мнение, че не е съобразена с Конституцията и затова не я ратифицирахме“, вместо да се поеме политическа отговорност за това действие“, коментира Пунев.

„Струва ми се, че беше подсказано, че трябваше да се приеме, че Истанбулската конвенция не е съобразена с Конституцията, защото иначе топката щеше да се върне в Народното събрание и трябваше то да вземе решението. А така те се оправдаха с КС“, посочи бившият съдия.

Какво представлява Истанбулската конвенция?

Истинското име на документа е Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Той става известен като Истанбулската конвенция, защото е договорен през 2011 г. в Истанбул. Конвенцията е подписана от над 40 държави, сред които и България.

Основната цел на Истанбулската конвенция е „да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие“. Сред другите описани цели са да допринася за премахване на всички форми на дискриминация, да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие, да осигури подкрепа и помощ на организации и правоприлагащи органи за ефективно сътрудничество с цел да се възприеме интегриран подход за премахване на насилието над жени и домашното насилие и др.

Конвенцията предвижда всяка държава да създаде специален механизъм за мониторинг, да отпуска подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение, да определи или да създаде един или повече официални органи, отговарящи за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията.