Превозвачи се обявиха против въвеждането на системата бонус-малус за „Гражданската отговорност”. Според Магдалена Милтенова от Съюза на автобусните превозвачи, така предложените текстове ще оскъпят непосилно застраховката за бранша, което ще доведе до закриване на междуградски линии и намаляване на персонала, предаде БНР.
„Няма как да се съгласим, че ние ще плащаме веднъж глоба и санкция по Закона за движение по пътищата и втори път ще бъдем наказвани. Между другото и Законът казва, че никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също нарушение. В случая се оказва, че може. Ние ще бъдем наказвани втори път с плащането на по-висока „Гражданска отговорност“, каза Милтенова.
Настимир Ананиев пред ТОПНОВИНИ: Предложеният модел на “бонус-малус“ може да се окаже неработещ
От своя страна Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка обърна внимание, че "бонус-малус" системата обвързва нарушенията с автомобила, а не само с водача, който практически ги извършва.
„Само че това нещо влияе на самата фамилия, на самото семейство, на самото дружество, на самата фирма. Защото малусът се качва от един човек спрямо 10, които имат бонус, но бонусът не се зачита“, обясни Иванов.
"Бонус-малус" системата предлага да се въведе оскъпяване на „Гражданската отговорност” за некоректните водачи на пътя, а изрядните шофьори да плащат по-евтина полица. Застраховката може да поскъпне до 4 пъти, предвижда новият законопроект на Комисията за финансов надзор /КФН/, представен на обществено обсъждане.
Според новия вариант на „бонус-малус“, застраховката ще е обвързана със собственика на автомобила и шофьора, но не и с колата. От 2020 ще започне отчитането на нарушения, на база на които ще се формира цената на задължителната полица, а новата система ще влезе в сила от 2021.
Застраховката "Гражданска отговорност" може да е до 4 пъти по-скъпа
Новият вариант на „бонус-малус“ е по-мек спрямо предишния, но и той съдържа редица недостатъци. Има потенциал да се промени поведението на водачите на пътя, но този потенциал не е съпроводен с прогнозни числа за промени в определени насоки като например по-малко ПТП-та, по-малко превишаване на скоростта, по малко пострадали за единица време, коментира Надежда Минкова от Института за пътна безопасност.
"Досега има конкретика само по отношение на разходите. Ясни са разходите на застрахователите, които трябва да си адаптират информационните системи, разходите на съдебната система и МВР за обезпеченост на всички процеси, на гаранционния фонд и прочее. От застрахователна гледна точка нарушенията в Наказателния кодекс свързани със Закона за движение по пътищата нямат значение за застрахователя. И в този контекст, за да има ефект от системата, тя трябва да е мотивирана много добре в количествени стойности от нейните вносители. Второто нещо, което ме притеснява е давността и срокът за реабилитация, който е предвиден. Например, в Закона за движение по пътищата се предвижда за едно превишаване на скоростта от 20 до 30 км в населено място глоба и реабилитация от 1 година. За сметка на това наредбата „бонус-малус“ предвижда 3-4 годишен срок за реабилитация за 1 превишение на скоростта, което изглежда прекалено", коментира Минкова.
Автобусните превозвачи готови за протест срещу "бонус-малус"
Според обществените очаквания бонусът трябва да има коригиращ ефект върху поведението на водача. По думите на Надежда Минкова обаче цената на застрахователната премия не се влияе от въвеждането на каквато и да е система. "При сегашната формулировка на генерирането на „бонус-малус“, той би могъл да бъде реално отчетен само ако цените на застрахователните полици са статични във времето. При една възходяща тенденция в движението на цените, било то поради нарастване на разходите на застрахователя, или поради повишение на средната щета, ефектът на бонуса няма да бъде усетен от потребителя и на следващата година той може да плати дори по-висока обща премия в сравнение с текущата цена. При такава хипотеза сигурен е само малусът", отбеляза тя.
Според Надежда Минкова броят на новорегистрираните коли в страната всяка година е около 300 000, което е приблизително 10% от всички автомобили. Това означава, че за 5 години всеки втори собственик си сменя колата. В същото време за 5 години всеки втори ще се върне от максималния бонус (25%) на нула, след като продаде или даде за скрап старото возило, което е изключително демотивиращо и ще накара голяма част от водачите да използват по-дълго време старите си коли. Това е непреценен вторичен ефект. Ако искаме да преследваме екологични стандарти и да имаме на пътищата по-нови автомобили с по-висока сигурност, не би трябвало да възпрепятстваме честото обновление на автомобилния парк, уточнява Надежда Минкова.
Добави коментар