В края на работната седмица министър-председателят Бойко Борисов поиска и прие оставката на социалния министър Бисер Петков. В рамките на уикенда стана ясна и номинацията за неговия наследник. Изненадващ ход ли бе рокадата от страна на премиера, разсърдиха ли се коалиционните партньори за едноличното решение – говори политологът Стойчо Стойчев.
Г-н Стойчев, свидетели сме на поредната оставка в кабинета „Борисов 3“. От петък до неделя премиерът уволни и номинира нов социален министър. Какво означава тази рокада и защо идва сега?
Идва сега, защото по време на избори не се правят промени. Причините за смяната на социалния министър не са конкретни, а са натрупали се във времето проблеми. Тази реакция идва напълно закономерно след изборите. Ние очаквахме да има промени в кабинета. Освен тази оставка, премиерът би могъл да потърси още някакви промени - в зависимост от това как ще реагира общественото мнение около дебатите за тази оставка.
Според Вас рокадата от страна на премиера не е изненадващ ход?
Изненадващо за Борисов не е. Изненадващо щеше да е, ако има оставка в кабинета на Сергей Станишев. Стилът на управление на Борисов – хората да бъдат заменяеми. Той никога не е позволявал на някой от министрите да се утвърди като непреодолим фактор за управлението. Като единствен такъв се спрягаше навремето Цветан Цветанов. Видяхте, че и с него се раздели. Не бих казал изненада, че някой от министрите си тръгва. Аз не познавам лично г-н Петков, но всички, с които съм говорил, казват, че е добър специалист и много добър човек. Министерският съвет и изпълнителната власт не е индивидуална работа. Тя е персонална. За да се справя добре един човек, той не трябва да има просто добри лични качества, а трябва да се сработва с екипа. След като участваш в този екип, ти трябва не само да се впишеш, но и да се интегрираш, за да работиш за общите цели. Когато говорим за министри, не е необходимо само да гледаме индивидуално какво могат да направят. Един министър в България нищо реално не може да свърши. Той зависи от останалите министри, от депутатите, които трябва да гласуват законовите промени. Политиките на България са политики на правителството, а не на конкретен министър. Аз мисля, че проблемът с комуникацията се е зародил там. Бисер Петков не е успял да реализира намеренията на Министерски съвет като колективен орган в социалната сфера. Ясно е, че министър-председателят има ключова роля във формирането на колективното мнение в Министерски съвет и министрите са участници в този колективен орган, а не индивидуални експерти.
Случаен ли е изборът да се поиска оставка в последния момент преди почивните дни?
Предлагайки тази промяна в петък, се остави време - събота и неделя, в което медиите и обществото да реагират и дискутират. Премиерът има такъв тип на управление – първо да провери обществените реакции и след това да вземе окончателното решение. Не може да се предвидят всички реакции, обстоятелства и факти. Една оставка да бъде оставена да ферментира в общественото пространство – да се видят различните мнения. Формира се доста широк кръг от хора, които се обявяват за оставането на Бисер Петков на поста. Ако бях на негово място, никога не бих останал. Дори да има кръгове в обществото, които държат на него, след като Министерски съвет и министър-председателят искат това, няма за какво да се натрапва.
„Обединени патриоти“ поискаха свикването на Коалиционен съвет – очаквате ли промяната да доведе до трусове в управлението?
Не мисля. Имаше заявление още от миналата седмица от Каракачанов, че г-н Бисер Петков е от квотата на ГЕРБ, те могат да инициират такива промени. Спомняме си и в предишни случаи винаги има недоволство от страна на Валери Симеонов, който е искал те да бъдат предварително обсъждани във формата коалиционен съвет, преди да бъдат реално внасяни. Това са коалиционни отношения между трима души, които сами по себе си с доста специфични характери – народно казано „чешити“. Цялата работа ще свърши с едно колективно позитивно решение. Междувременно се дава поле за всякакви коментари и спекулации. Не мисля, че тази оставка ще причини някакво разцепление в мнозинството.
Как ще коментирате избора на Деница Сачева за нов социален министър?
Това върви с политиката да се назначават технократи в големите социални министерства, с дефицити и проблеми от бюджетно естество. Подобни специалисти са Кирил Ананиев и Красимир Вълчев. Сега Деница Сачева трябва да успее да балансира дефицитите, които са се натрупали в социалните системи, за да заздрави управлението на публичните финанси в ресорите на социалното министерство. Това е широко използван подход, при който се избягва назначаването на тесен специалист на една длъжност. Назначава се финансист, който да управлява парите, а тесните специалисти да управляват политическите спектри на ресора. Аз предполагам, че г-н Владислав Горанов е архитектът на подобен тип мислене.
В университетите по света винаги има академично ръководство, но има автономно от него финансово ръководство, което да управлява университетите, предпазвайки ги от фалити. Подобна идея имаше и за промяна в Закона за висшето образование. Това е един елемент, който се формира в българското управление. Финансовото управление трябва да бъде поверено на хора, които разбират от публични финанси, за да може да бъдат преодолени дефицитите в социалните системи. Към момента те са доста големи. В бюджета на НОИ за следващата година се предвиждат 4 млрд. лв., които трябва да бъдат финансирани от държавния бюджет. Това са недосъбрани приходи от осигуровки, които трябва да бъдат реализирани като плащания за пенсии и социални обезщетения. Тази разлика трябва да бъде стопена във времето.
Според Бойко Борисов другите министри не са искали да работят с Бисер Петков. Какво говори това за отношенията вътре в кабинета?
Отношенията в кабинета на Борисов винаги са били относително добри. Това се гарантира от неговото безапелационно лидерство. Всички останали се съобразяват с него на първо място, след което се опитват да развиват такива отношения, които да не ги излагат на конфронтация. Смятам, че работната обстановка в Министерски съвет е добра, и когато г-н Петков не може да се сработи с други министри - предполагам, че се има предвид точно с Горанов. Но, ако премиерът излезе и каже, че Петков не може да работи с Горанов, това не би звучало добре. Това означава публично да вземе страната на единия. Но в крайна сметка, работата в Министерски съвет е колективна. Постигането на някакви успехи е колективно усилие, а не индивидуално. Няма как един министър да си осигури ресурса без да има сътрудничеството и подкрепата на останалите министерства, и най-важното с министъра на финансите. В една демократична държава най-важният министър е на финансите. Политиката се прави с пари.
Добави коментар