Поглед назад: 30 години времето е наше

07:00, 07 дек 19 / Поглед назад 25 2723 Topnovini

Съюзът на демократичните сили (СДС) е наследник и продължител на най-ценните традиции на българските демократични политически партии след Освобождението.

Кога се ражда СДС?

За рожденна дата на СДС се приема датата 7 декември 1989 г., когато антикомунистическата опозиция в България се обединява, за да се противопостави по-успешно на тоталитарната комунистическа система.

Учредители на СДС стават независимият профсъюз „Подкрепа", гражданските сдружения „Екогласност", Независимото дружество за защита на човешките права, Клубовете в подкрепа на гласността и преустройството, Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Независимото студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива", както и възстановените партии БРСДП/о/ и БЗНС „Никола Петков".

Организацията се ръководи от Координационен съвет, за чийто пръв председател е избран Желю Желев - бъдещ първи демократично избран президент на България. Секретар на съвета е Петър Берон, а говорители – Румен Воденичаров и Георги Спасов.

Желю Желев / Снимка: Уикипедия

Съюзът се изгражда като коалиция с равни права на всички участници. Непосредствено след учредяването му към него се присъединяват възстановените стари партии Радикалдемократическата партия в България и Демократическата партия, както и новосъздадените Зелена партия, Обединен демократичен център и Нова социалдемократическа партия. Сред личностите, които инициират и реализират това обединение личат имената на известни български интелектуалци, репресирани от комунистическия режим стари дейци на забранените по време на комунизма политически партии, както и много млади хора. Събира ги идеята за създаване на мощно антикомунистическо движение, което да покрие цялото политическо пространство и отстрани чрез избори комунистическата партия от власт.

Ползвайки опита на антикомунистическите движения и партии в Източна Европа СДС си поставя за цел да извърши демократични реформи в страната и ориентира България към членство в Европейския съюз и НАТО.

СДС е излъчил и трима премиери - Филип Димитров, Стефан Софиянски и Иван Костов. Именно по време на тяхното управление е подадена  молбата за членство в НАТО, започват преговорите за приемане в ЕС, въвежда се валутният борд, а СДС се превръща в партия. Последният министър от СДС е Божидар Лукарски в кабинета "Борисов 2".

Успешното управление на СДС в периода 1997-2001 г. се сблъсква с непреставащите опити за дестабилизация и конфронтация в страната. Масираната пропаганда срещу СДС и премиера Иван Костов разколебава част от българските избиратели, които на изборите през 2001 г. с вота си определят СДС да остане в опозиция. С претенции за активна политическа роля в дясно-центристкото пространство се появяват и нови политически партии.

Последиците от разцеплението се проявяват най-ярко на местните избори в София през 2006 г., когато за първи път от началото на демократичните промени СДС губи кметското място в столицата. Следва загубата и на президентските избори, където СДС не издига свой кандидат, но подкрепя предложения от новосъздадената партия ДСБ кандидат. Още по-тежка е загубата на първите избори за Европейски парламент, на които СДС не успява да получи мандат. Като резултат на тези изборни неуспехи последователно председателите на СДС Надежда Михайлова и Петър Стоянов подават оставки.

За вътрешнопартийните избори през юли 2012 г. за председател на партията избран д-р Емил Кабаиванов. Той в подава оставка след парламентарните избори на 12 май 2013г.,на които СДС остава извън парламента за първи път от създаването си.

На 6 юли 2013 г. постът е зает от Божидар Лукарски.

Последният председател на партията е Румен Христов, който е избран на 7 юли  2018 г.

 

Източник: sds.bg

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Ключови думи
Най-нови Най-четени Най-коментирани