Събитията, белязали България през 2019 г. (Част I)

09:00, 28 дек 19 25 6842 Шрифт:
Василена Йорданова Автор: Василена Йорданова

Измина още една година и в края ѝ по традиция се обръщаме назад, за да си спомним случилото се и да направим равносметка на постигнатото. 2019 г. беше динамична година, в която на два пъти българите трябваше да направят важен избор. През изминалите 12 месеца станахме свидетели на големи обществени скандали, сериозни и неочаквани кризи, обществено недоволство, но видяхме и нови проекти, опити за промяна и много добри новини за успехи и постижения. Екипът на ТОПНОВИНИ събра десетте най-важни събития, които белязаха отминаващата 2019 г. Представяме Ви първата част от тях:

Имоти за милиони

Снимка: Pexels

2019 г. започна с големи очаквания заради предстоящите местни и европейски избори. Никой обаче не подозираше, че изненадите на политическия фронт ще започнат още през март и ще разтресат из основи управлението на страната. Разследване на журналистката Полина Паунова от „Свободна Европа“ разкри, че фигури от властта са се сдобили с апартаменти на съмнително ниски цени от фирма „Артекс“ година след като управляващата партия инициира законови промени, които позволиха на фирмата да доизгради небостъргача „Златен век“ в столицата.

Аферата, добила популярност като „Апартаментгейт“, доведе до оставки и нанесе сериозни имиджови щети на ГЕРБ. С постовете си се разделиха министърът на правосъдието Цецка Цачева и зам.-министрите на енергетиката и на младежта и спорта – Красимир Първанов и Ваня Колева. Най-тежка обаче беше раздялата с втория човек в ГЕРБ – Цветан Цветанов, който напусна парламента и всички ръководни постове в партията. Към момента Цветанов е редови член на ГЕРБ, но с Борисов не са в топли отношения и не е ясно дали и кога ще се раздели с партийната си книжка. След като се отдръпна за малко от прожекторите бившият втори основа надпартийна неправителствена организация - Евро-атлантически център за сигурност, която цели засилване и задълбочаване на сътрудничество в сектор сигурност.

Сагата с имотите на властта обаче не приключи дотук. В скандала бяха замесени още имената на депутата Делян Добрев, министърът на туризма Николина Ангелкова, министърът на финансите Владислав Горанов, шефът на комисията по култура в парламента Вежди Рашидов, председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев, директорът на Националното следствие Борислав Сарафов, председателя на ВКС Лозан Панов, както и депутатите от левицата Крум Зарков и Валери Жаблянов.

Президентът Румен Радев свика заседание на Консултативния съвет по национална сигурност заради скандалите и предупреди, че оставките са решение само за партиите, но не и за обществото.

Очаквано или не проверката на антикорупционната комисия не откри конфликт на интереси при нито един от проверяваните. Повече от 9 месеца продължава проверката на Националната агенция по приходите (НАП) по случая, като все още не са обвени резултатите от нея. Въпреки това, след дълъг отпуск докато течеше проверката, в края на юли Пламен Георгиев подаде оставка като шеф на Антикорупционния орган, след като Столична община инициира повторна проверка заради незаконни навеси на терасата му. По настояване на премиера той разруши сочените за незаконни навеси, след което беше назначен за консул във Валенсия.

На фона на „Апартаментгейт“ избухна още един скандал с имотите на властта – този с къщите за гости. Зам.-министърът на икономиката Александър Манолев също се раздели с поста си, след като стана ясно, че е участвал в измама с европейски средства за финансиране на проект за къща за гости, която впоследствие е използвана само от него и семейството му. Манолев е обвиняем по случая, а разкритията предизвикаха мащабни проверки на всички къщи за гости в страната. След края ѝстана ясно, че собствениците на 253 обекта ще трябва да върнат общо 46,4 млн. лв. заради установени нарушения. Сред нарушителите е и певецът Милко Калайджиев. Името на евродепутата Елена Йончева също беше замесено в скандала, но не бяха открити данни за нарушения.

Избори на високи обороти

Снимка: БГНЕС

„Апартаментгейт“ нанесе жесток удар на ГЕРБ и то на прага на европейските избори - за това призна самият Борисов. За да минимизира щетите и да овладее ситуацията, премиерът и лидер на управляващата партия взе кампанията „на ръчна“ и осигури изборната победа. В новия Европейски парламент свои представители изпратиха пет партии: ГЕРБ, БСП, ДПС, ВМРО-БНД и „Демократична България“. В коалиция със СДС ГЕРБ получи 31% от гласовете на избирателите, а основните им опоненти от БСП останаха втори с дистанция от близо 7% и получиха 24,26% от вота. Трети традиционно се наредиха от ДПС с 16,5%. Четвърти станаха ВМРО със 7,36%, а последните, които успяха да спечелят място в ЕП бяха „Демократична България – Обединение“ с 6,06%. ГЕРБ получи 6 мандата, БСП - 5 мандата, ДПС - 3 мандата,  ВМРО - 2 мандата и „Демократична България“ - 1 мандат.

Под чертата останаха две от партиите във властта – НФСБ и „АТАКА“, които заедно събраха малко над 2% от гласовете. Разделението в коалицията на патриотите започна месеци преди вота и до последно трите партии не успяха да се разберат да се явят заедно на изборите. В средата на лятото напрежението ескалира и депутатите от партията на Волен Сидеров бяха изключени от групата на „Обединени патриоти“ в парламента, а самият Сидеров бе отстранен от председателския пост. 

БСП пропусна своя шанс да се докаже като алтернатива на управляващите и това вдъхна нови сили на вътрешната опозиция. За да отговорни на критичните настроения в партията и да понесе отговорността за слабото представяне лидерът на социалистите хвърли оставка, но малко след това се отметна от намеренията си. Вместо това Нинова предложи изработването на процедурни правила, по които догодина да бъде избран пряко председател на партията.

Местните избори преминаха на високи обороти, като най-ожесточена беше битката за столицата и големите градове. В София срещу досегашния кмет на ГЕРБ Йорданка Фандъкова се изправиха широк фронт от кандидати, но най-силен от тях бе Мая Манолова, която освободи поста на омбудсман, за да се включи в кметската надпревара. На балотажа в столицата Фандъкова спечели с близо 5% преднина пред Манолова. Заедно с победата в столицата ГЕРБ спечели вота в 15 областни града със свои кандидати и в два с припознати кметове (Кюстендил и Монтана) – общо 17, което е с 4 по-малко от предходните местни избори. БСП отвоюва 4 областни града – Русе, Перник, Разград и Благоевград. Антисистемни кандидати спечелиха в Ямбол и Видин. Кметовете на разпадналия се „Реформаторски блок“ спечелиха нов мандат в Плевен и в Добрич. Изборите в Кърджали бяха решени още на първи тур от кмета на ДПС. Всички партии отчетоха резултатите си като успех и представиха постигнатото като надграждане на резултатите им от предходните избори.

Изборите протекоха на фона на съмнения за купуване на гласове, изборни нарушения, сгрешени протоколи, което доведе до множество искания за касиране на вота. Заради това президентът поиска фалшифицирането на изборите да се криминализира и призова за бързо въвеждане на машинно гласуване.

В рамките на една година Изборният кодекс беше променен три пъти, като основните изменения засегнаха машинното гласуване и прага за преференциите. След местния вот депутатите заявиха готовност наново да прекрояват изборните правила.

Два пъти народните представители промениха размера на партийните субсидии. Първия път, след сигнал на Слави Трифонов, че партиите получават повече от предвиденото по закон и си мълчат, субсидията беше намалена от 11 лв. на 1 лев за глас, но при гласуването на бюджета за догодина партиите увеличиха парите на 8 лв. за глас.

Хакерско НАПадение

Снимка: Pexels

В средата на юли базите с лични данни на Националната агенция за приходите бяха пробити от хакери и ЕГН-та, имена и адреси на 5 милиона българи изтекоха. В атаката премиерът заподозря опит да се свали правителството. Въпреки хакерските набези до момента няма данни за злоупотреба с лични данни, вследствие на теча.

Обвинен за хакерската атака е собственикът на „ТАД Груп“ Иван Тодоров, който се смята за подбудител на атаката срещу НАП. От лятото досега той се намира в ареста с най-тежката мярка за неотклонение. Тодоров е с обвинение и за ръководител на организирана престъпна група с користна цел, в която участват търговският директор на фирмата Георги Янков и служителят Кристиян Бойков. Самият Тодоров обяви, че съвестта му е чиста и не е извършил престъплението, в което е обвинен. От държавното обвинение твърдят, че фирмата има неуспешни опити за нерегламентиран достъп до 49 търговски дружества, като са тествали сайтовете им, за да ги набират като клиенти.

Докато цялата държава беше хакната, шефката на НАП Галя Димитрова не прекъсна отпуската си, това обаче не бе прието като основание за оставката ѝ и тя остава на поста си. Димитрова се извини на всички засегнати от теча на данни българи и призна, че НАП е подценила баланса между достъпност и сигурност. Заради пробива в системата бяха отстранени ръководителят на дирекция „Информационни системи“ Атанас Янев и на информационната сигурност в НАП Боян Ганев. В края на месец август Комисията за защита на личните данни глоби Националната агенция по приходите с 5.1 млн. лв. НАП оспори наказателното постановление.

В парламентът бе създадена специална комисия, която да проучва случая с изтеклите данни. По време на едно от заседанията ѝ директорът на НАП Галя Димитрова коментира, че опити за хакерски атаки към базата данни на НАП продължават и до днес, но те успяват да бъдат предотвратени благодарение на нови приложения и системи, които са внедрени.

За да противодейства на хакерските атаки срещу българските институции, кабинетът създаде Съвет по киберсигурност, чийто председател е вицепремиерът Марияна Николова. Първото му заседание ще е след Нова година, като една от задачите, с които ще се захване е киберетиката да стане част от Кодекса за поведение на служителите в администрацията. Самата Николова предлага наказанията за киберпрестъпленията и рекета  да се увеличат от 5 до 15 години затвор.

Добрите момчета срещу престъпния свят

Снимка: БГНЕС

Тази година се случиха две сериозни рокади на върха на ангажираните в борбата с престъпността институции. След месеци отричане, че ще се кандидатира за наследник на Сотир Цацаров като главен прокурор, заместникът му Иван Гешев официално стана Обвинител №1. Досегашният му началник пък оглави антикорупционната комисия след оставката на Пламен Георгиев. Така тандемът Цацаров-Гешев ще продължи да оглавява борбата с престъпността, както досега.

Новите назначения обаче преминаха на фона на сътресения и вълна от недоволство. Особено неодобрение предизвика фактът, че Гешев до последно бе единственият претендент за поста на главен прокурор, след като правителството в лицето на правосъдния министър не издигна друг кандидат. Като мотиви за това Данаил Кирилов изтъкна широката подкрепа, с която Гешев се ползва от магистратите (членовете на прокурорската колегия единодушно го подкрепиха), а премиерът Борисов обясни, че не иска да предлага главен прокурор, за да не последват обвинения, че управляващите се месят в съдебната система.

Съмнения за непрозрачност при изпълнение на процедурата за избор на главен прокурор доведоха до поредица от протести срещу Гешев. В отговор на недоволството "заваляха" множество положителни становища от ГДБОП, ДАНС, МВР и др. Така месеци наред българското общество се наблюдаваше „престрелката“ на агитките „за“ и „против“ Гешев.  

В деня на избора на нов Обвинител №1 центърът на столицата беше под обсада заради провеждането на шествия в подкрепа и срещу Гешев. Нито напрежението, нито дори сигналите за бомба в сградата на ВСС успяха да спрат избирането му за главен прокурор. На метри от заветната цел обаче президентът Румен Радев подложи крак на Гешев и върна процедурата с мотивите, че очаква истинско състезание между кандидати, а не само формално изпълнение. Това обаче не разколеба членовете на ВСС и те повторно гласуваха в подкрепа на Гешев. 12 дни след преизбирането му президентът Румен Радев подписа указа за назначаването на Гешев, но обяви, че започва широк обществен дебат за цялостния модел на българската прокуратура и промени в Конституцията.

Радев обяви, че очаква от новия главен прокурор справедливост, независимата и ефективна прокуратура, отнасяща се еднакво към всички, нарушили закона. Самият Гешев се закани да развенчае мита за всевластния главен прокурор и ще направи всичко възможно да оправдае очакванията на гражданите за повече справедливост. 

Иван Гешев встъпи в длъжност на 18 декември – един месец по-рано от предвиденото, тъй като предшественикът му освободи поста предсрочно, за да подхване борбата с корупцията. Макар Цацаров да имаше опонент в битката за шефския пост в КПКОНПИ, той отвя конкуренцията си и спечели доверието на депутати от всички групи в парламента. В концепцията си за управление на антикорупционния орган той предвижда изработването на нов правилник и за нов механизъм за проверка на почтеността на служителите. Според него е нужно организиране на пресцентър на комисията, който постоянно да осведомява обществото за работата ѝ. Цацаров обяви, че ще работи сериозно и по отношение на превенция на корупцията. Той ще иска и „начален преглед” на всички започнати проверки за корупция по високите нива на властта и след това ежеседмичен отчет на свършеното по тях.

Папа Франциск на българска земя

Снимка: БГНЕС

За втори път в историята страната ни бе посетена от главата на Римокатолическата църква. 17 години след покойния Йоан Павел II, през май България посрещна папа Франциск. По време на посещението си у нас главата на Римокатоличеката църква се срещна с президент, премиер, патриарх и с хиляди обикновени българи, дошли да се докоснат до свещеника и човека Франциск.

На летище София Светият отец беше посрещнат от българския премиер Бойко Борисов с държавни почести. Двамата имаха разговор на четири очи, след което премиерът съобщи, че папата е благословил България и я поздравил за нейните успехи, включително за успешното европейско председателство. Министър-председателят Бойко Борисов оцени посещението на папа Франциск у нас като „добра реклама за България по света“ и добави, че в негово лице България има добър приятел.

След това кортежът на папа Франциск пристигна пред президентството, където бе посрещнат лично от президента Румен Радев. В съвместното си изявление с българския държавен глава папа Франциск изтъкна, че България винаги се е отличавала като мост между Изтока и Запада.

Папа Франциск и патриарх Неофит отправиха послания за единство на християните по време на срещата си в сградата на Светия синод. Главата на Римокатолическата църква дори пожела католици и православни да празнуват заедно Великден.

Папата беше посрещнат у нас не само с почести, но и с подаръци. Премиерът Бойко Борисов му поднесе икона, омофор, вечна роза и българско кисело мляко. Президентът Румен Радев му подари оригинално, ръчно изработено разпятие с резбовани флорални мотиви, които се вплитат, като детайли в централна част на българския възрожденски иконостас. Светият Синод подари на папа Франциск картина на храм-паметника „Св. Александър Невски”. От своя страна Светия отец подари на премиера медал с лика на Йоан XXIII и Майка Тереза, на президента -  документи и снимки, свързани с дейността на папа Йоан XXIII. На премиера Борисов подари, а на Патриарха - специално инкрустирана книга посветена на св. Павел,  с кръст от скъпоценни камъни на корицата.

От София папа Франциск отправи традиционното си неделно послание към света заедно с молитвата „Царица Небесна“, което бе излъчено директно от медиите по цял свят. В българската столица Светият отец отслужи и Неделна Света литургия. Папата бе посрещнат от българите с възторг и радост и очаквано той разчупи протокола и поздрави отблизо чакащите го вярващи.

Във втория ден от своята визита папа Франциск даде първо причастие на 250 деца в католическата столица на България – град Раковски. Преди самото тайнство папата премина през града със своя папамобил, а в един момент слезе сред хората и тръгна между тях.

Посещението на главата на Римокатолическата църква у нас завърши с Молитва за мир. От София Светият отец отправи призив за мир на земята, диалог между религиите и толерантно отношение към мигрантите. На сцената до папата бяха ръководители на мюсюлманското вероизповедание, на арменската църква, на евангелската-протестантска общност, на евреи, католици. След решението на Светия синод за неучастие в събития на папа Франциск на сцената не се качи представител на Българската православна църква. Мястото беше заето от директора на дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. След България на 7 май папата посети Северна Македония.

Вижте тук: Събитията, белязали България през 2019 г. (Част II)

Ключови думи

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама