Поглед назад: „Не си живял, не си живял напразно…”

08:00, 23 дек 19 / Поглед назад 25 2114 Topnovini

В българския език „естрада“ е не просто конструкционна терминология или нарицателно понятие за популярна музика, а цяла една епоха. Епоха разказваща и изпяваща живота на всички ни.

Терминът „естрада“ е замислен да обедини и поп, и рок, джаз, фолклор, че и дарк уейв... Само че не става точно така. Музиката умее да разбива клишетата и да преобръща понятията. „Естрадата“ е жива, защото нейната музика надживя условностите на времето и днес се пее от поколения, лишени от травмите на миналото.

Грандиозни успехи, световни звезди, милионни тиражи, предателства, любов, смърт...А главният герой на сцената на българската естрада е Емил Димитров, който на днешния ден вдига 79 наздравици под небесните прожектори.

За 40-годишната си кариера Емил Димитров издава над 30 албума, създава около 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7000 концерта в европейски, азиатски, африкански страни, пее на една сцена с Рики е Повери, Ал Бано, Джани Моранди, Патриция Карли, Шарл Азнавур, Йосиф Кобзон, Алла Пугачова (която изгря на музикалния небосклон благодарение на неговата песен "Арлекино") и много други звезди на българската и световната поп и рок музика. Считан от мнозина за "крал на песента" или дори "Синатра на Изтока".

Думата "легенда" вече е изхабена и изтърбушена от честата си употреба, но това е най-искреното определение за Емил. Една легенда. Преразказвана и оцветявана. Разказ за живот,  който влиза във всеки дом и владее умове и сърца. Вълнение. Често мислим, че знаем всичко за известните, толкова слушаме за личния им живот, че оставаме с усещането, че сме част от него. А самотата под златен похлупак остава скрита. За фалшивия блясък, преди време разказа съпругата на Емил Димитрови негова дългогодишна спътница:

"В дома ни идваха много високопоставени личности. Те също харесваха разкоша, лустрото, вечерята на свещи със сребърни и златни сервизи. Но никой не му помогна с нищо. Емил се справяше сам с живота благодарение на изключителния си талант. Живеехме луксозно. Ходехме в чужбина. На един концерт в Париж присъстваше и цар Симеон. След концерта самият Симеон стана и помоли Емил да изпълни още веднъж песента „Моя страна, моя България“. Беше страхотно преживяване. Вечерта нашият посланик в Париж Топенчаров даде коктейл в посолството, а царят подари кошница с 500 бели рози в различни нюанси. Емил предпазливо погледна посланика и попита дали може да приеме розите. Г-н посланикът му отвърна: „Разбира се, ти си артист, а не политик.“ Няма да ви разказвам за турнетата из Съветския съюз, където Емил беше посрещан почти като „Бийтълс“ и както сега посрещат Майкъл Джексън."

Инсултът прекъсва кариерата му. Макар и в невъзможност да концертира, той продължава да се опитва да прави композции, макар и с една ръка върху клавишите на своето пиано. Излезе на сцената за последен път в инвалидна количка през 2002 г. на концерта с песните на певеца, изпълнени от любими български изпълнители, излезли по-късно в албума му „Само един живот не е достатъчен...“. Особено когато не е изжяван напразно.

Умира на 30 март 2005 г. в София.

Славата, благоговението, луксът - всичко в този живот се заплаща. Емил Димитров, любен от всички, остава един самотник. В едно интервю казва: „Аз съм една красива измислица, пламнала като факел и изгоряла като фойерверк.“

Инсултът прекъсва търсенията на певеца, но славата му не умира. Споменът за него, любовта, музиката, белегът в душите на всички негови фенове, това е, което остава след смъртта на телесното.

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани