Днес за първи път, превърналото се в традиция неделно хоро пред Народния театър, се изигра без музика, предаде БГНЕС. До тук се стигна, след като полиция поиска музиката да бъде спряна, защото пречи на зрителите и актьорите в театъра и заради нарушаване на обществения ред.
Този проблем излезе наяве след 6 години, през които във всеки последен ден от седмицата се играят хора на това място. Пазителите на традицията се обявиха против опитите на определени личности да използват хорото и театъра за противопоставяне и разделение на хората.
„Идвам от Англия, за да видя какво се случва в моята страна. И виждам хоро без музика. Няма такова място в света. В Китай хората си играят националните танци навън, на улицата, озвучени. В Англия всички хора имат право да пуснат своята уредба, да застанат на средата на площада и дори изкарват пари. Това, което виждам тук, не е нормално. Ще играем хоро без музика. България умира ли? Хора, събудете се! България е жива и ще я бъде, докато има и последният човек, който стои под снега, развява байрака и не го е срам да облече носията. Тук сме, за да покажем, че България я има и ще я има”, заявява Николина Георгиева и подчертава, че досега никой не се е оплаквал от танците им пред театъра, както и че не са били търсени с молба да преместят хората.
Мартин Димитров: Защо проблемът с хорото всъщност е огромен
Нели Харизанова обяснява, че дори във време на робство никой не си е позволявал да спре хората да танцуват хора.
„Ние няма да се откажем. Това не е погребално хоро без музика. Това е мълчаливият протест, който призовава местните управляващи, ако имат нещо българско и служат на този народ, да дойдат и да проверят. Тази инициатива е под мотото „Едно хоро, един народ, една България” и тя е за обединение. По време на турското робство и всяко потисничество никой не си е позволил да спре хората, които са на центъра, на мегдана, които обединяват българите. Хорото е символ на единението и добротата”, категорична е Харизанова.
„Хорото не е селения, а е българщина. Антибългарите наричат българското селения. Това е най-българският танц, танц на единение, на сила, на българщина. Няма причина да не се играе”, убедена е тя и подчертава, че лично се е уверила, че музиката им не се чува в голямата зала на театъра.
Румяна Георгиева пък казва, че през тези години Столичната община винаги е била уведомена за инициативата им пред театъра, но от миналата година има промяна в наредбата, която позволява изяви на открито, за които самодейците не са били известени. Георгиева казва още, че старото ръководство на Народния театър „Иван Вазов” дори им е предложило да си оставят колоната там, за да не я носят всяка неделя.
„Хорото е магия. Освен това то е с много мощна лечебна енергия. Нашите древни българи са се лекували с песни, с ритми, с молитви и танци. Неделното ни хоро има културно-просветна дейност. Идеята ни е да покажем силата и магията на българските ритми, защото те имат значение за една подредба и хармония, която трябва да се случи в целия свят”, казва Георгиева.
Тя посочва, че мястото пред театъра не е случайно избрано. По думите й покрай културната институция минават и много чужденци, които виждат културата ни, опознават я, а мнозина от тях се хващат на хорото.
Добави коментар