Поглед назад: 145 години от боевете при Шейново

На 9 януари 1878 г. руските войски и българското опълчение удържат победа в битката при Шипка-Шейново. Това сражение е ключово за откриването на пътя към Цариград и сключването на мирен договор.

То е едно от най-важните в стратегическо отношение в хода на Руско-турската освободителна война, за което не се говори толкова, колкото заслужава. Сражението при Шейново решава като цяло благоприятния изход на войната. След като групировката на Вейсел паша е разгромена и капитулира при Шейново, пътят към Пловдив, Одрин и Цариград е открит. Това принуждава турското командване непосредствено след руската победа да потърси примирие, което не е прието от руска страна и войната продължава.

Самият акт на търсене на примирие веднага след Шейново говори, че Османската империя няма никакъв шанс в по-нататъшния ход на войната.

След победата при Плевен на 10 декември 1879 г. започва да се очертава руското надмощие във войната, но в никакъв случай войната не може да се смята за приключила.

В щаба на армията се води съвещание, на което известният генерал Тотлебен предлага да продължи тактика на обсаждане на крепости и да бъдат блокирани Шумен и Русе. На предложението възразява главнокомандващият, великият княз Николай Николаевич. Той налага своето мнение.

Снимка: Уикипедия, Битката при Шейново, художник Алексей Кившенко 

След победата при Плевен се освобождава сериозен военен ресурс. Би могло да се изчака до пролетта. Николай Николаевич и тези на неговото мнение, решават да играят много по-смело и твърдо и по този начин да подкрепят позициите на отрядите на ген. Гурко и ген. Радецки, които са в по-лошо състояние.

Затова са прехвърлени големи военни сили. В същото време паралелно действат други сили. Ген. Карцов преминава през тежкия проход Троян-Кърнаре и отново навлиза в Южна България, има една руска офанзива по старопланинското направление. Тя до голяма степен е неочаквана за турците. При Шейново, където са се концентрирали големи турски сили около 27-28 000 души, заедно с черкези и башибозуци.

Там е изграден Шейновският укрепен лагер.

Той е доста добре изграден от турската армия с редути, с наблюдателни пунктове, със съсредоточаване на артилерия, включително и тежка. Фронтът на този лагер е най-силен от Юг и Изток, т.е. откъм прохода Шипка и откъм района на Казанлък.

Командващият Южния отряд ген. Радецки създава три колони. Източната е управлявана от княз Светополк Мирски, която е най-мощна като ресурс. Дясната или Западната е командвана от ген. Михаил Скобелев, прославил се при Плевен и Централната групировка откъм Шипка е командвана от самия Радецки. Действайки в една тежка среда в рамките на два дни, на 8 и 9 януари по нов стил и на 27 и 28 декември по стар, армията на Вейсел паша е принудена да капитулира.

По време на битката преимуществото е било на руските сили.

Силите на лявата руска колона са съсредоточени в село Мъглиж. Взето е решение да се атакува Шейновския укрепен лагер. Главните сили са насочени към източната страна на лагера. Около 12:30 часа атакуващите превземат първата отбранителна линия на противника. Опитът да се превземе втората отбранителна линия е неуспешен. Отразяват последващата турска контраатака. Командващият преценява, че частите са изтощени и взема решение да се нощува на заетата позиция. Тя е укрепена през нощта и направена недостъпна за вражеските сили. Изпратено е донесение до генерал-лейтенант Фьодор Радецки с настояване за енергични действия на централната и дясната колона.

През нощта на 8 срещу 9 януари Вейсел паша прегрупира своите сили. Шейновският лагер е укрепен с 4 табура свалени от Шипченския проход. В 6:30 часа започва атака срещу лявата руска колона като последователно пренася удара от десния към левия руски фланг. Особено ожесточен е боят при гората край с. Секерчево.

Турците са отбити и са заети техни редути от втората им отбранителна линия. Обхванати са двата им фланга от източната страна на Шейновския лагер. Предприета е атака и на село Шипка. След забелязано масово отстъпление на турски части, лявата колона в 10:00 часа преминава в настъпление срещу западната страна на лагера. Овладени са първите траншеи и е отбита последвалата конраатака.

63-ти Углицки пехотен полк, 9-та Стрелкова бригада и 5-та Опълченска дружина атакуват и превземат централния Шейновски редут №2. Успешна е и атаката на Шейновски редут №1 от 3-ти Стрелкови батальон на 63-ти Углицки пехотен полк.

Батальонът е вдигнат в атака от полковник Панюхин и барабанчика на полка. Към 14:00 часа части на лявата и дясната колона се съединяват южно от превзетото с. Шипка. Вражеските сили в Шейновския лагер са разкъсани, като е провален опитът на Вейсел паша да възстанови връзката между турските части. Принуден е да съсредоточи останалите му сили около командния си пункт при местността Косматка и да поиска капитулация.

Към 12:00 часа в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и централната колона. Главният удар нанася 55-и пехотен Подолски  полк. Обходно движение осъществяват Брянският пехотен полк и Житомирският пехотен полк. С цената на 1507 убити и ранени, централната колона сковава силите на турската групировка и не допуска тя да окаже помощ на Шейновския лагер.

Изправен пред неминуемо поражение, към 15:00 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенат Михаил Скобелев с предложение за капитулация. Предложението е прието с условие да се предадат и частите при Шипченския проход.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!