„Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест“, пише творецът и революционер Любен Каравелов в повестта си „Българи от старо време“.
За да не забравим неговото велико дело, оставило дълбока следа в българската история и литература, днес обръщаме поглед назад, за да си спомним за живота и творчеството му.
Любен Каравелов е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица, в богато бегликчийско семейство. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това във взаимното училище в града. Чрез посредничеството на Найден Геров през 1857 г. заминава за Русия. В Москва започва да посещава лекциите в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Десетгодишният престой в Русия е изключително важен за идейно-политическото съзряване на Каравелов. Там Каравелов създава своите политически, научни и литературни възгледи. Революционните му възгледи са оформени още преди идването му в Русия, а обществената му дейност там е подчинена на идеята да се търсят контакти с всички обществени среди, които могат да допринесат за българското освобождение.
В Москва Каравелов пише и първите си разкази и повести.
Възможността да общува с различни политически среди в Русия му дава възможност да взаимства по нещо от всички. Каравелов се оформя не само като славянофил, но и като просветител и революционер-демократ. През 1867 г. заминава за Белград като кореспондент на в. „Голос“ и там се сближава със сръбската либерална младеж. В края на годината е изгонен от Сърбия, като преди това за по-малко от година попада в затвора.
Каравелов е заподозрян в убийството на Михаил Обренович и е затворен в Будапещенския затвор, където лежи 203 дни. За кратко пребивава в Нови Сад, Австро-Унгария, където продължава да взаимства идеи от големите европейски мислители - английските историци Бокл и Маколей, френския философ Огюст Конт.
По време на престоя си в Сърбия българинът се свързва със сръбската либерална организация „Омладина“ и под нейно влияние избистря виждането си за южнославянска федерация между българи и сърби, начело с княз Михаил Обренович. Явно след 1867 г. политическият идеал на Каравелов е свързан с парламентарна монархия.
През пролетта на 1869 г. Каравелов се установява в Букурещ, където разгръща широка политическа дейност. Именно там е и най-блестящият период от живота на поета-революционер. В Букурещ той издава в. „Свобода“, който дава живот и на нова политическа организация — (Български революционен централен комитет) БРЦК, начело на която застава самият Каравелов.
Снимка: Уикипедия
Програмата на БРЦК определя двата неприятеля на българския народ — турското правителство и гръцкото духовенство, а нейно верую е, че свободата може да бъде извоювана само ако народът се надява на своите собствени сили и „не чакаме помощ и поддръжка нито от една европейска държава…“
Практическата дейност на БРЦК е твърде слаба. В периода, в който председател е Каравелов, комитетът се задоволява предимно с революционна пропаганда. Изключение правят опитите за съвместни действия със сръбската „Омладина“ при евентуална война между Сърбия и Турция. Дори и със слабата практическа дейност на този етап, значението на комитета е голямо.
Революционната пропаганда, осъществявана от Каравелов и неговия вестник „Свобода“, има изключително значение за развитието на българското националноосвободително движение.
След трагичната гибел на Апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи. Започва да издава в. „Независимост“, списанието „Знание“, научно-популярни книги и сборници. Сред най-известните творби на Каравелов са „Три картини из българския живот“ („Маминото детенце“, „Прогресист“ и „Извънреден родолюбец“), повестите „Хаджи Ничо“ и „Децата не приличат на бащите си“.
В чест на великата писателска дейност на Любен Каравелов си спомняме за него с отказ от повестта му „Българи от старо време“:
„Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!”
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар