Поглед назад: Жертва на политиката

07:00, 24 яну 20 / Поглед назад 25 1620 Василена Йорданова
Снимка: ДА "Архиви"

ие никога не сме одобрявали и няма да одобряваме ничие убийство и особено убийство на наши държавни мъже и без това те не са много, пък и каквито и да са те, ако са лоши , дайте да ги дадем под съд, но няма защо да ги трепем!... Туй е родила България и стига вече сме трепали, защото покрихме България с гробища..!"

- Михаил Такев

Когато изрича тези думи едва ли авторът им  очаква, че сам ще стане жертва на политическите страсти, които се ширят у нас в началото на 20 в.  Днес обръщаме поглед назад, за да си припомним живота и делото на една от ярките, но не дотам познати фигури в родната ни история – Михаил Такев, който е убит близо до родната си къща в Пещера преди точно 100 години. Видният български политик е едва на 55г., когато става жертва на анархокомуниста Георги Донски, който има отдавнашен личен конфликт с него.

Убийството става ден преди силно оспорваните парламентарни избори в страната и е извършено със съдействието на местната организация на Българския земеделски народен съюз. Заради ненавистта си към Такев управляващите земеделци отказват да предприемат каквито и да било действия по разкриването на убийството му. Тялото му стои с часове в центъра на Пещера, без при него да дойдат разследващите органи и да съберат доказателства. След кратко укриване Георги Донски се предава на полицията, но е убит при опит за бягство преди завършването на съдебния процес. За съучастие в убийството са осъдени трима членове на групата на Донски, но делото не разкрива техни връзки със Земеделския съюз и правителството.

Това е вторият опит, който политическите противници на Такев правят, за да го отстранят, като този път усилията им се увенчават с успех.

Първото покушение срещу политика е на 23 май (11 май по стар стил) 1897г., но тогава вместо Такев загива придружаващият го Алеко Константинов, с когото ги свързва не само партията, но и приятелство. Преди самия атентат Такев и Константинов участват в честванията на свети Кирил и Методий в родния на Такев град Пещера. Късно вечерта двамата потеглят с файтон за Пазарджик, като по пътя спират за известно време в Радилово, където група местни жители, начело с кмета от управляващата Народна партия Петър Минков, решават да убият Такев. Такев и Алеко Константинов напускат Радилово след 22 часа. Край съседното село Кочагово (днес Алеко Константиново) радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона, с който двамата пътуват, и убиват Алеко Константинов. По-късно Минков, Салепов и Топалов са осъдени на смърт, но тъй като Салепов е напълнолетен, присъдата му е заменена с 15 години затвор. 

И Такев, и Алеко Константинов стават жертви на политическите преследвания в онези времена, в които партиите убиват хората на духа, а Бай Ганьо прави избори и пише вестници. Времена, в които се оказва, че е по-лесно да отстраниш противника си, отколкото да го победиш в политически дуел.

Снимка на Алеко Константинов, Михаил Такев, Васил Рашков и др., часове преди убийството на Алеко Константинов. Източник: ДА „Архиви“

Животът на Такев е сложен и противоречив, а в личен план е съпътстван от трагедии.

Той е роден на 22 март (10 март стар стил) 1864 в Пещера. Учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив. На 4 септември 1883 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, по време на Сръбско-българската война (1885) участва в боевете при Сливница и Пирот в редовете на 7-и пехотен Преславски полк. Заедно с юнкерите от Военното училище взима участие в детронирането на княз Александър I Батенберг, за което е разжалван, но на следващата година наказанието му е отменено. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище с 8-и випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 3-и артилерийски полк. Заподозрян в участие в заговора на майор Коста Паница срещу Стефан Стамболов и на 1 юни 1890 г. е уволнен от армията.

През 1892 г. Такев завършва право във Франция, след което работи като адвокат в Пазарджик. Когато през 1896 г. Петко Каравелов образува Демократическата партия, Такев застава твърдо зад него и до края на живота си е един от видните лидери на партията. От това време датира и познанството му с Алеко Константинов. На 25 юни 1895 г. става председател на новоучреденото Пещерско македоно-одринско дружество до 2 април 1902 г., когато общото събрание Такев е сменен с Димитър Писарев.

През 1899 г. Михаил Такев сключва брак с Райна Кьосеиванова – внучка на председател на революционния комитет в Батак по време на Априлското въстание на Петър Горанов. Брат Георги Кьосеиванов е министър-председател на България през 1935-1940 г. През 1902 г. при раждането на сина му Иван умира неговата съпруга Райна., а през 1916 г. в Швейцария, където е изпратена на лечение, умира и дъщеря му Ангелина.

Постепенно Михаил Такев се налага на политическата сцена. В Народното събрание с малки изключения е почти 25 години. Притежава природен ораторски дар. Не са малко съвременниците на Такев, които го считат за голям демагог. Един от привържениците му пише: Такев не лъжеше, но имаше известни прийоми и похвати, които противниците му таксуваха за демагогски”. След смъртта на лидера на демократите Петко Каравелов през 1903 г., Михаил Такев става заместник на новия председател Александър Малинов, заедно с Андрей Ляпчев.

Такев (последният вдясно) и колегите му от кабинета на Александър Малинов през 1908 година. Снимка: ДА "Архиви"

Като един от водачите на Демократическата партия, той участва в управлението на страната в периода 1908 – 1911г. като вътрешен министър, а след това и като министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в двата кабинета на Александър Малинов. Непосредствен участник е в обявяването на Независимостта на България. 

По време на Балканската и Първата световна война Михаил Такев за кратко време е на фронта като доброволец. Когато правителството на Васил Радославов и цар Фердинанд ориентират България към Тройния съюз, Михаил Такев се противопоставя на тези намерения в печата и в Народното събрание. Като министър за втори път на вътрешните работи на него се пада задачата през септември 1918 г. да спре разбунтувалите се войници във Владайското дефиле, където се пролива българска кръв.

Шест години след убийството на Михаил Такев е взето решение за поставянето на бюст на Такев в столицата и преименуването на градинка на негово име.

"Примерът на Михаил Такев ще остане завинаги един светъл факел, който ще озарява душата на поколенията, за да ги научи как се служи предано на отечеството", пише в статия, посветена на Такев от 1926 г. във в-к "Пряпорец".

Паметникът е осветен на 23 февруари 1936 г. в присъствието на министър-председателя Георги Кьосеиванов. След 1944 г. паметникът на Михаил Такев е премахнат. В градинката е поставен бюст на земеделеца Райко Даскалов - негов политически противник, водач на Войнишкото въстание и настъплението към София. Градината също е преименувана и до днес носи името "Райко Даскалов".  Премахнат е и паметникът в родния му град.

Днес името на Михаил Такев име носят улици в Пещера и Пловдив.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!