Поглед назад: Левият революционен терор

08:00, 01 фев 20 / Поглед назад 25 2305 Topnovini

Бог да прости жертвите! Нека прости и на палачите им – защото “милост искам, а не жертва” (Матей 9:13)

Партизани, които в мнозинството си са необразовани, стават впоследствие министри, дипломати, директори... Целта на комунистите е пълното заличаване на спомена за образованите, талантливите, предприемчивите и успели хора от предишната епоха. 

Най-трагичното в историята на политическото насилие в България е че, българи убиват българи. Нерядко онези, които доскоро са се борили заедно за свободата и независимостта на Отечеството ни в някакъв момент застават едни срещу други. 

“Търпи народът наш, той има петстотин годишен стаж.”

(Радой Ралин – комунист-дисидент)

ИНСТРУМЕНТ НА ТЕРОРА

Народният съд е извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до април 1945 г. като фактически орган на левия революционен терор. Създаден е с наредба-закон от 30 септември на правителството на Кимон Георгиев – това става в противоречие с Търновската конституция, която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с Деветосептемврийския преврат масово политическо насилие в страната.

Официалната фасада, наречена Народен съд е създадена за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944, довели страната до участието ѝ във Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата. Сиреч, налагало се е целият елит да бъде обречен на гибел, за да не пречи на посредствеността да вземе своето. А тя не просто взима, а граби, заличава, а след това маркира територията си с дефицити.

От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много други арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. Така един от хората с най-голям принос за спасяването на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, каквото е т.нар. Народен съд.

БКП успява да унищожи и смаже повече хора, отколкото загиналите в Българската армия по време на Първата световна война от 1915 г. до 1918 г., и повече хора, отколкото турският аскер и башибузуците избиват при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.- 30 000 души.

Червеният терор лишава за десетилетия напред България от интелекта й. Това е интелектуален геноцид над българския народ, извършен от български комунисти, послушни съветски наместници, които се разпореждат със съдбата на страната от 1944 до 1990 г.

Датата 1 февруари за първи път официално се отбелязва в България като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим едва през 2011 г. Решението за това е взето от правителството на 19 януари същата година, по предложение на двама бивши президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002).

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани