1200 подписа внесоха в община Елин Пелин граждани, които искат свикване на референдум. Желанието им е предизвикано от новопостроения завод за преработка на найлонови торби в района, предаде БГНЕС.
Гражданите настояват допитването да включва 3 въпроса:
1. Съгласни ли сте незабавно да бъде въведена забрана на територията на община Елин Пелин да съществуват заводи за преработка на пластмаси?;
2. Съгласни ли сте в община Елин Пелин да се започне незабавно изграждане на нова водопреносна и канализационна мрежа?;
3. Съгласни ли сте в община Елин Пелин да се започне незабавно изграждане на алтернативни пътища за тежкотоварни автомобили?
Към момента събраните подписи не правят задължителен референдума и само от общинския съвет на града зависи дали ще реши да допусне провеждането му.
Жители твърдят, че всичко около изграждането на предприятието е станало тихомълком, инвестиционното намерение не е било подложено на обществено обсъждане и разрешение за изграждането на завода е дадено без да бъде направена оценката на въздействието на околната среда (ОВОС). Друг факт, който буди недоумение и притеснение у хората е как така обект, предназначен за склад за безалкохолни напитки, изведнъж се превръща в предприятие, което събира найлоновите торби на България и Германия, с тенденция там да се обработва този специализиран отпадък от повече страни. По думите на хората това се случва на фона, след като Китай спря да приема отпадъци за рециклиране от САЩ. За тях е непонятно и защо боклукът в чужбина у нас се възприема за суровина.
„Защо сложиха този завод точно тук, до Елин Пелин. Защо не го направиха насред полето в Равно поле. Отговорът ми е, че щом се инвестират 40 млн. евро, по-лесно е да се избегне общественото обсъждане. Какво ме притеснява ли? Притесняват ме фините прахови частици; това, че ще изчезне подпочвената вода. Най-важното и будещо възмущението ми е защо няма ОВОС. Такава оценка искат, ако искаш да си отвориш цех за кренвирши, както и за къща за гости. Щом правиш такъв завод първо трябва да направиш оценка“, каза пред камерата ни Павел Бонев.
По принцип, той няма нищо против рециклирането и завода, но настоява всичко да се случва по законния ред. Според него инвеститорът бяга от ОВОС, защото той ще покаже реалността и най-вероятно, заводът ще трябва да бъде затворен.
Димитър Стоименов посочи, че в целия казус се изпуска и един важен момент, а именно, че при измиването на отпадъка се използва натриева основа.
„Набляга се на сепарирането, разделянето на отпадъците, измиването и гранулирането. Изпускат да кажат обаче, че при процеса на миене на отпадъка се използва натриева основа, която премахва органичните отпадъци. Това се случва при много висока температура на обработка. Всички изпарения се неутрализират с киселина. Вътре в помещението се отделя и много прах, който видях с очите си. Отделно е и миризмата, която е непоносима“, заяви Стоименов и добави, че при екструдирането нагрятата пластмаса отделя тежки метали и живак, които са опасни за здравето.
„Другото ми притеснение е, че заводът е построен близо до града. Той се намира на по-малко от 1000 метра от последната къща. Притеснява ме също така липсата на контрол на място. Кой следи колко реално преработват? Не може да се разчита на това, което те записват в журналите си“, категоричен е гражданинът.
Гинка Минчева, която е член на инициативния комитет, набляга на тайнствеността, с която всичко се е случило около изграждането на завода.
„Искането ни е заводът да се премести на друго място. Това е тумор и той се намира на около километър от последната къща в Елин Пелин. Ние не искаме такива инвестиции в града ни“, коментира жената.
Минчева изразява възмущението си от факта, че за нуждите си предприятието ще вкарва боклук отвън, защото отпадъкът, който те могат да дадат е твърде малък. „Двете общини Елин Пелин и Горна Малина генерираме по 140 т. годишно. А ние тук говорим за 35 000 т., които ще вкарваме от чужбина. Заводът се води с регионално значение, въпреки че реално е с международно значение, защото ще се внася отпадък отвън“, обяснява тя.
Добави коментар