Продължава сагата "Радев - Гешев". След като вчера главният прокурор поиска Конституционният съд да разтълкува закона по отношение на имунитета на държавния глава без да дава обяснения защо, днес прокуратурата разкри мистерията.
Държавното обвинение има подозрения, че Румен Радев е участвал в осуетяването на проверка на КПКОНПИ срещу съпругата си Десислава Радева. Досъдебното производство обаче е спряно преди дни, тъй като по Конституция президентът не може да бъде разследван. Миналата година Антикорупционната комисия извърши проверка дали Румен Радев е бил в конфликт на интереси, назначавайки бъдещата си съпруга за пиар на ВВС, докато той е бил техен командир. Разследването тръгна по сигнал, че Десислава Радева, тогава Генчева, е заемала две щатни длъжности във ВВС. Първо е назначена да отговаря за финансите от ген.- майор Константин Попов, а после е преназначена и като пиар от Радев, въпреки че е цивилно лице не може да заема този пост. Комисията провери и дали от ВВС е плащан наем на жилище, в което двамата са живели без сключен брак, но и по двете точки не откри нарушения.
Според Конституцията президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна. Според закона също така те не могат да бъдат задържани и разследвани. Гешев обаче иска да знае какво точно е „държавна измяна“ и дали и кога прокуратурата може да разследва президента.
Всичко това идва на фона на заявеното желание на Румен Радев за промяна на Конституцията по отношение на съдебната власт и мястото на прокуратурата. Миналата година той започна консултации за необходимостта от поправки в основния закон, които продължават и през 2020 година.
От своя страна, днес Румен Радев заяви, че не е направил нищо нередно. Той е категоричен, че идеите му за конституционни промени не са насочени срещу прокуратурата, а към повишаване на независимостта на съдебната власт. „Очаквам Конституционният съд да се води от заложените в Конституцията принципи и ще следя за развитието на това дело. От главния прокурор очаквам старание и в реалната борба с корупцията – в крупните обществен поръчки, а напоследък и проекти без обществени поръчки. Основната задача на главния прокурор е да убеди обществото, че брани гражданите, а не управляващите и определени бизнесмени“, коментира президентът.
От Конституционния съд веднага се заеха с казуса. По искането на Гешев за тълкуване на разпоредбата в основния ни закон е образувано дело, чийто докладчик е съдия Мариана Карагьозова-Финкова. Ако съдът допусне президентът да бъде проверяван от прокуратурата, това ще го постави в постоянна заплаха от започване на наказателно преследване след изтичане на мандата му.
Сюжетът "Радев - Гешев" се играе още от избора на нов главен прокурор. Тогава президентът отказа да подпише указа за назначението му веднъж. А след това когато го подписа, започна консултациите за конституционни промени. Сега пък Гешев размаха заканително пръст към президента с въпросите си към Конституционния съд. Такова питане не е имало от 1991 г. досега.
Петият президент
Днес на "Дондуков" 2 се проведе пресконференция по повод три години от встъпването в длъжност на Румен Радев. Събитието сякаш обаче остана на заден план след разкритията на прокуратурата.
На изборите в края на 2016 г. Радев победи на втория тур кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева с подкрепата на малко над 58% от българите, отишли до урните, за да упражнят правото си на вот. През последните години той се наложи като българския политик с най-висок рейтинг, а президентството - като институцията с най-висок обществен авторитет. Като президент Радев се е срещал с редица държавни ръководители като Ангела Меркел, Александър Вучич, Виктор Орбан, Еманюел Макрон, Себастиан Курц, Владимир Путин, Доналд Тръмп и др.
От началото на мандата си държавният глава упражни правото си на вето 19 пъти. В 16 от случаите той оспорва отделни разпоредби, а три пъти изцяло приетите закони. В 18 от случаите върнатите закони бяха повторно приети в парламента, само по отношение на Закона за приватизация депутатите подкрепиха ветото на държавния глава.
Третата година
Още от встъпването си в длъжност Румен Радев обяви, че ще защитава интересите на българските граждани и ще работи за върховенството на закона. Той отчете, че и през третата година от мандата си е работил за това, като така три години беше "контра" на правителството. В дейността си през 2019 г. държавният глава открои работата си по промените в Изборния кодекс, свикания Консултативен съвет за мерки срещу корупцията, налагането на вето върху седем закона, поредицата срещи за избора на нов главен прокурор, работата по засилване сътрудничеството в ЕС и НАТО и др.
Какво предстои
Радев обяви, че и през четвъртата година от мандата си ще продължи да полага усилия за промени в Изборния кодекс и Конституцията. Той отново акцентира върху ширещата се корупция, липсата на прозрачност и отчетност и едноличното разпореждане с бюджета. Президентът посочи, че през 2020 г. ще настоява образованието да се превърне в стратегически национален приоритет. Той се обяви и за подобряване на детското здравеопазване и стимулирането на младите семейства с цел да се преодолеят негативните демографски тенденции. Според Радев трябва да се търси решение и за повишаване на доходите на пенсионерите.
Той е категоричен, че ще продължава да задава дневния ред на обществото. „Ние можем и трябва да превърнем България в нормална и европейска държава с върховенство на закона и сигурност и европейски доходи за гражданите. Но трябва да свалим розовите очила, за да не се спъваме в проблемите“, подчерта държавният глава.
Добави коментар