Парламентът прие на второ четене промени в текстовете на Закона за висшето образование, които предвиждат Министерство на образованието и науката /МОН/ да изработи Национална карта на висшето образование, а документът да се променя с решение на Министерския съвет. След гласуване в зала от 125 депутати, 97 одобриха промените относно изработването на Национална карта, 1 гласува „против“, а 27 – „въздържали се“.
Промените
"Преди две години се приеха важни промени в Закона за академичния състав. Със сегашната промяна на Закона за висшето образование, Правителството продължава да показва политическата си воля да реформира и подреди системата." Това заяви зам.-министърът на образовнието доц. д-р Петър Николов в интервю за ТОПНОВИНИ. Той посочи няколко области на промени в Закона за висшето образование, които са особено важни според него.
По думите на зам.-министъра, първата ключова промяна е въвеждането на пътна карта за развитие на висшето образование. Това е нещо, което на база на Закона и на предстоящата стратегия за висшето образование, ще начертае пътя за развитие на образованието като цяло и в частност за конкретните университети. През тази пътна карта и през договорите за управление, които новоизбраните ректори ще сключват с МОН ще се намери балансът между интереса на отделния университет и на цялата система.
Като друга значима промяна доц. Николов посочи начина, по който се въвеждат акредитациите. Оттук нататък един преподавател ще може да се отчита в акредитацията само на едно учебно заведение. Смисълът на акредитацията е в създаване на школа, на научен и интелектуален кръг в даден университет. За това се говори много отдавна и срещу него винаги е имало съпротива, тъй като се засягат много интереси.
"Ние ясно регламентирахме, че преподавателите ще се пенсионират на 65-годишна възраст и ще имат право на три години допълнително със срочен трудов договор, но няма да могат да участват в управлението и да бъдат избирани за декани и ректори. Системата отдавна има нужда да се отпуши и да даде шанс за кариерно развитие на младите преподаватели", заяви още Николов пред медията ни. Следваща мярка е да се увеличи броят на младите преподаватели във ВУЗ-овете. Предвижда се и членовете на Съвета на настоятелите да участват в Академичния съвет, а това са преди всичко представителите на външните заинтересовани страни.
Критики
Новоприетият закон срещна отпор от страна на левицата, която заяви, че "отиваме към поредната свръхцентрализация в България". По думите на депутата от БСП Валери Жаблянов, това, че някой иска да подреди в кутийките висшите училища на територията на страната, да каже, че в Русе се произвеждат инженери, в Габрово топлотехници, атомни специалисти в София, аграрни специалисти в Стара Загора е показателно за тази свръхцентрализация.
Отговорът
В отговор, от Просветното министерство заявиха, че ако в един и същ регион, три различни университета открият една и съща специалност, конкурирайки се едни други, ефектът от това е, че студентите не достигат и качеството на преподаване пада. В случая с политиката на картата, идеята е всички училища да бъдат засилени в тези техни направления, в които са най-силни и имат най-дълбоки традиции. "Всеки университет ще може да развива и други направления, но не за сметка на държавата", подчерта зам.-министърът.
Той отрече и твърденията, че има инфлация на висшите училища в България. "БСП повтаря, че има много нови университети и това води до девалвация на науката в България. Истината е, че не са създавани нови университети, а просто съществуващите рязко са разширили направленията на специалностите, които откриват", заключи Николов.
Добави коментар