Съгласно новия Национален рамков договор лекари и зъболекари ще могат да отказват помощ на агресивни пациенти. Изключение ще правят само спешните случаи.
Новото правилото в договора гласи: „Изпълнителите на медицинска помощ нямат право да прилагат диагностични и лечебни методи на лицата, които възпрепятстват оказването на медицинска или дентална помощ или накърняват личното и професионалното достойнство на лекаря, може да не се окаже такава, с изключение на състояния, застрашаващи живота им“.
Междувременно здравната комисия увеличи наказанията за агресивните пациенти. За тежка телесна повреда присъдата става седем вместо пет години. За средна повреда наказанията скачат от три на пет, а за лека от една на две.
В етичния кодекс на лекарите отдавна е записано, че на агресивен пациент може да се откаже помощ, но от тази година въпросният текст вече е част от договор, уреждащ отношенията между лекарите и НЗОК.
До новата мярка се стигна след серия от брутални нападения над медици. От запитване на здравното министерство от наша страна стана ясно, че през 2017 г. са регистрирани 2 777 случая на вербална агресия към медици. През 2018 г. техният брой нараства с 249 и достига цифрата 3026. За същия период се наблюдава и увеличение на физическите нападения. През 2017 г. те са 359, а в следващата се увеличават със 70 случая. През 2019 г. данните намаляват, но въпреки това нивата на агресия в българските болници остават високи. Най-жестоки са нападенията в Спешните центрове, но често жертви стават и медицинските сестри. Бургас, София и Ямбол водят класацията по бити медицински специалисти.
От лекарския съюз застанаха твърдо зад правото на отказ на лечение на агресивни пациенти с мотива, че мярката ще опази личното достойнство на лекарите. Те правят и уточнение, че медиците биха отказали помощ, но това няма да се отнася за случаите, в които пациентът е в състояние на травматичен или емоционален шок и не може да взима адекватни решения. От съюза определиха промяната като първа стъпка към отпадане на забраната на джипитата да отписват „буйни“ пациенти, като се предлага НЗОК да осигурява служебен лекар за проблемите такива.
Нарушава ли се Хипократовата клетва?
Нарушава ли новото правило Хипократовата клетва и вписва ли се в етичните норми на медицината? „Позовавайки се на положената клетва, едва ли ще има лекар, който ще откаже медицинска помощ на пациент“, такова е мнението на част от медиците. Пациенти също възразяват, заявявайки, че всеки има право да се лекува. И все пак има случаи, в които агресията е продиктувана от неразбиране, породено от рутинната работа на лекаря, който не усеща тревогата на чакащите пред кабинета. От Националната пациентска организация също предупредиха за подводни камъни при тълкуването на текста или по-конкретно възможен субективен подбор на пациентите.
Тук стигаме до въпроса за добросъвестното изпълнение на професионалните задължения. А именно той е сред основните причини за осъдени лекари у нас. Официална статистика на осъдените медици няма, но според адвокат Иван Сотиров случаите напоследък зачестяват. Най-често до присъди се стига заради небрежност, ниски нива на знания и проблеми в системата.
Какво провокира насилието над медиците?
Какво се крие зад нападателните изблици на пациентите? Отговор потърсихме от психолог Велислава Донкина. Тя е част от екипа, който за първи път през 2017 г. подготвя лекари във ВМА да общуват с агресивни пациенти. Агресията според нея е предизвикана от ситуация на заплаха, загуба или усложнения. Наричано на професионален език „криза“, която създава условия за агресивни реакции.
„Общество, което не следва вътрешни граници, а се опира на прилагането на външна мярка, като закон и наказание, е в голяма беда. Това означава, че ние сме в дефицит на морални ценности и трябва спешно да обърнем внимание на важността от възпитаването и подкрепата“, каза психолог Донкина. Данните на нападнати медици показват, че се нуждаем от спешна грижа. „За да стане агресор, един човек е в криза, в състояние на болка или страх и най-вероятно с него са били агресивни - в момента или в неговата минала история“.
Тя открои още един проблем – дефицитната грижа за емоционалното състояние на самите лекари и медицински специалисти. „Тяхната професия е емоционално изчерпваща, тежка и трудна, и това прави така, че за тях също не винаги е възможно да реагират по оптимален начин“.
Преди три години във ВМА стартираха обучения за справяне с агресивно поведение, но те за съжаление останаха единствените. Изразяваме надежда други болници да последват примера или това да стане национална кампания. Но, засега това не се случва!
Добави коментар