Поглед назад: „Колко много исках още да служа на България“

09:00, 03 мар 20 / Поглед назад 25 2380 Topnovini

Борис Дрангов е роден на 3 март 1872 г. в Скопие в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови. Баща му е богат търговец на дървен материал. Завършва пети клас на българското педагогическо училище в родния си град с отличен успех.

През 1891 година е приет във Военното училище в София и със заповед №102 от 11 юли е зачислен към 1-ва юнкерска рота.

Още тук той се отличава с волеви характер, желязна логика, трудолюбие, стремеж към непрекъснато самоусъвършенстване, силно изразено чувство за справедливост, чест и достойнство.

Младият офицер се уволнява по свое желание, за да участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., но след неговия край се завръща в армията, печели конкурс за следване в Генералщабната академия в Санкт Петербург, която завършва през 1907 г. След завръщането си в България Дрангов става преподавател в Школата за запасни подпоручици и по тактика във Военното училище. Той безспорно е любимец на подчинените си, но е непримирим към корупцията и недостатъците на военното образованието. По тези въпроси пише серия от статии във военния печат, както и собствен учебник. Съвременната военна наука в България го определя като първия теоретик на тактиката.

КОМИТА: Борис Дрангов (седналият вляво) е войвода в Илинденско-Преображенското въстание през 1903г.

През Балканската война Дрангов лично участва в сраженията при Гечкенли и Чаталджа, за което е награден с Орден за храброст. Първата национална катастрофа обаче му се отразява тежко, както и на всички българи. През 1913 г. Б. Дрангов публично критикува началник-щаба на армията ген. Иван Фичев и инспектора на кавалерията ген. Александър Тенев и заявява, че армията трябва първо да се очисти от некадърните генерали. Уязвените го дават на военен съд за клевета, но на две инстанции е оправдан, въпреки натиска „от горе”. Началниците му не забравят лесно обидата и го наказват с местене по далечни гарнизони и „заобикаляне” с повишенията в чин.

През 1915 г. Дрангов отново е на предните бойни линии, сражава се начело на 5 пехотен Македонски полк при Криволак. Той е съставен от необучени войници и не се предвижда да постигне успехи, но Дрангов разбива всички очаквания.

Поради опита си като преподавател във Военното училище, а и заради славата си на добър педагог с многобройни публикации, през май 1916 г. Дрангов е назначен за началник на образуваната Школа за запасни подпоручици в родното му Скопие. Тя е създадена, тъй като се усеща остър недостиг на младши офицери, които дават най-много жертви през 1912-1913 и 1915-1916 г. Дрангов успява да създаде отлична организация, изхвърля от учебния материал всичко ненужно, оставяйки само практическите неща, необходими в бойна ситуация. Той обаче смята, че не по-малко важно е нравственото възпитание – „Щом веднъж разберете, че вие сте по-страшни от смъртта и че в самата смърт няма нищо страшно, вие ще познаете колко е жалък нашия враг и колко е сладко да се мре за България!” Само четири месеца Дрангов е началник на Школата, но това е достатъчно тя да се олицетворява с личността му и да я наричат „Дранговата школа”.

Още след първия випуск на Школата, подполковник Дрангов е назначен за началник-щаб на 1-ва Софийска дивизия и 6 месеца се сражава в Добруджа и Румъния. За него войникът първо е човек. Запомнили са го с грижите за тях, как върви пеша с войниците си, а командирският си кон предоставя за превоз на ранените. Наглед строг, но всички усещат, че зад това се крие добро сърце. Отличен организатор, Дрангов е в непрекъсната словесна битка с началниците си – „Конете от патриотизъм не разбират, а от торбица, пълна със зобчица”. Явно успява да промени недостатъците на снабдяването, защото по-късно бившите му войници пишат: „Има Дрангов – има цял хляб; няма Дрангов – няма цял самун.”

През март 1917 г. той е назначен за командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк. На 26 май 1917 г. при френски артилерийски обстрел в околностите на кота 1050, в завоя на река Черна, подполковник Дрангов е тежко ранен. Шрапнел от падналия до него снаряд разкъсва крака му, което води до тежка кръвозагуба. По-късно същата вечер умира от раните си.

Последните думи на подполковник Борис Дрангов са също толкова вдъхновяващи колкото и делата му приживе „Колко много исках още да служа на България“.

Погребан е в двора на църквата "Свети Димитър" в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. В негова чест котата се преименува в „Подполковник Дрангов“. За бойни отличия през войната е награден с военен орден "За храброст“, III степен.

На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.

Дрангов е човек с чист възрожденски патриотизъм, но и голям военен педагог. Той е олицетворение на непреклонен дух, който няма да има покой, докато не бъде освободена Македония.

В издадената си през 1916 г. книга „Помни войната”, Дрангов пише: „… забрави себе си; пристрасти се към идеал, вгледвай се в делата си; веднага сам ги поправяй; строго над себе си заповедвай… в работата влагай здрав смисъл и особно сърце…” и „Стреми се към високото! За себе мисли само негодника.” Той учи: „Сам бъди такъв, какъвто искаш да бъдат младите: честен, самоотвержен, упорит!”

Високият патриотизъм не замъглява погледа на Бoрис Дрангов. Той намира съвременния му българин за прекален егоист, затворен, мнителен, мрачен, зъл, немарлив, лекомислен, непостоянен, но и честен, трезвен, пестелив, работлив, не падащ лесно духом, човек който не уважава дребнавостта и надутостта, обича родината и семейството си, търпелив и великодушен.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Ключови думи
Най-нови Най-четени Най-коментирани