Коронавирус - коментар на Мартин Димитров.
Голямата картина, накратко.
През 1979-та Китай въвежда "политиката на едно дете", а през 1980-та създава първите "специални икономически зони". Перспективата е ясно зададена — ограничаване на раждаемостта и ръст на търговията и производството. Простичко казано, населението ще нараства с по-бавен темп от нарастването на богатството на същото това население.
По-нататък, в края на 80-те и началото на 90-те, докато комунистическите режими в Централна и Източна Европа се разпадат, Китай се отваря. По света се откриват пазари, в Китай започват да се откриват фабрики. С много целенасочена политика и с националната програма за ограничаване на бедността, наречена "8-7", Китай буквално измъква от бедността 400 милиона души от населението си. С края на програмата практически започва и устойчивото формиране на китайската средна класа. По данни на "China Power" в момента 31% от населението на Китай може да бъде определено като "средна класа". Което означава, че в зависимост от това дали са "ниска средна класа", "средна класа" или "висока средна класа", всеки един от тези хора разполага със сумата от 10 до 50 щатски долара на ден. Още едно сравнение — през 1980-та брутният вътрешен продукт на глава от населението в Китай е 312 долара, през 2019-та той е 10 276 щатски долара. За 40 години хората са забогатели над 30 пъти.
Когато човек разполага с повече средства първото, което променя, е менюто си. Според "Meat Atlas" Китай е държавата, в която най-голям брой пълнолетни хора се включват в консумацията на месо. Това са хора, които за пръв път в зряла възраст могат икономически да си позволят да добавят месо в менюто си.
Важното за теб: Мартин Димитров - нацията ни пропусна момента да стане по-интелигентна
Представете си го така. Вие сте толкова беден, че през целия си живот никога, никога, ама никога не сте яли месо. Навършили сте двайсет и няколко години, идвате в София, започвате някаква работа, взимате първата си заплата и си купувате пиле на грил. Това пиле на грил вече не е предизвикателство за портфейла ви, но със сигурност е предизвикателство за имунитета ви — просто вашият организъм няма опит да се справи с месото. Сега си представете милиони хора, които добавят месо в менюто си, и колко голям е рискът един, два, три, няколко от тези хора да развият заболяване. Особено в Китай, където контролът, хигиената, термичната обработка и стандартите основателно могат да бъдат поставяни под съмнение.
При този ръст на средната класа, при тази увеличена консумация на месо, а и при занижен контрол, Китай - освен да бъде най-големият износител на фойерверки, елхи, мартеници и какво ли още не - може да бъде голям износител и на болести.
Алчността, ясно.
В общи линии, целият свят заложи на Китай. Предостатъчно работна ръка, която става все по-квалифицирана през годините. Политическа система, която предполага предвидимост — нещо, което все по-рядко може да се срещне в останалия свят. И ниска цена. Китай има всичко, което вълнува големите компании. В същото време от производител на стоки за планетата, Китай започна да се превръща и в потребител. Така глобалната икономика се оказа прекалено свързана с една държава, както от гледна точка на производството, така и от гледна точка на потреблението. Което само по себе си е огромен риск. И именно алчността е в основата на този риск.
В последната седмица борсите се сринаха. Всяка компания, която има взимане-даване с Китай, е заплашена от обезценяване. А в глобалната икономика това е почти всяка една компания, която се търгува на борсите.
Бяхме забравили колко важно е доверието.
Несъмнено Китай предприе и продължава да предприема крути мерки за справяне с коронавируса. Строеж на болници, ограничаване на движение, изолиране на цели области с милиони, даже десетки милиони население. Китай има ресурса и мащаба да извършва действия, немислими за която и да е европейска държава.
Да, обаче има един сериозен субективен проблем. И той е свързан с липсата на доверие. На държава, която ограничава свободата на словото и човешките права, трудно може да се вярва. Затова светът се отнася скептично към данните, които Китай изнася относно справянето с вируса. Тези данни може и да са верни, но може и да не са. А когато в теб няма доверие, те по-скоро не са верни, дори и да са верни. Именно поради тази причина паниката не намалява, макар официалните данни да показват, че болестта се ограничава.
България и "Ванга-политиката".
В моменти на подобни глобални колизии, България притежава една специфична сила — да се капсулира, да опита да произведе могъща, но субективна гледна точка (за съжаление, често невярна) и да се опита да я наложи сред населението. Ако си спомняте, още Сергей Станишев твърдеше, че финансовата криза ще ни се размине, без да има каквато и да е обективна причина точно на нас да ни се размине. Ами, не ни се размина. Премиерът Борисов непрестанно говори за стабилност, а в същото време се случват пробиви на най-различни нива и с най-различни мащаби - от теча на данни от НАП до африканската чума по свинете.
Аз наричам това "Ванга-политика" — субективно, базирано на суеверие схващане, че точно нас няма да ни сполети голямо нещастие, че точно нас то ще ни подмине, дори света да се разпадне.
Мартин Димитров: Защо проблемът с хорото всъщност е огромен
Тропането на хоро пред Народния, пускането по носии със ски на Пампорово, леденото мъжко хоро и прочее древни "традиции" са част от "Ванга-политиката" — те създават у широките маси усещането, че са предпазени и някак дефинитивно са защитени от беди.
И въпреки това, настъпиха високи нива на паника. Проф. Тодор Кантарджиев по правилен, достъпен, адекватен и дори забавен начин се опитва да успокои хората. Проблемът е, че го прави по медии в държава, която е на 111-то място в света по свобода на словото. Тоест, говори истината по медии, на които всъщност малцина вярват.
В ситуации като тази с коронавируса липсата на истинско доверие в медиите е нещото, което може да ни изиграе изключително лоша шега. Има риск голяма част от населението да не повярва на официални източници. В същото време, в края на февруари Националния статистически институт (НСИ) призна неверни данни за брутния вътрешен продукт. Когато НСИ признава за неверни данни, това генерално руши доверието в данните, които държавата ни предоставя. И това е много, много опасно.
И още лоши новини — информацията за коронавируса е поредното нещо, което ни раздели. Едни тръгнаха да се презапасяват с маски, лекарства и хранителни стоки, а други седнаха да пият ракия. Съответно, "групата на пиещите", както условно можем да я наречем, обвини "групата на маските" (както също условно можем да я наречем) в създаване на напрежение, изкуствено увеличаване на паниката и какво ли още не. От своя страна, "маските" обвиниха "пиещите" в простотия, тъпота и непукизъм. Естествено, това се случи основно в социалните мрежи.
И двете действия - презапасяването и превенцията с ракия - са напълно лишени от адекватност. По един или друг начин, това са двете отражения на "Ванга-политиката", които показват едно нещо — че нацията е прекалено разделена, прекалено объркана от фалшиви новини и прекалено обърната към суеверието, за да реагира правилно в момент на опасност.
А опасности този свят предлага в изобилни количества.
Мартин Димитров: Падината на мъката и долината на стабилността
Добави коментар