България чества 142 години от Освобождението си. От 1396 до 1878 година България е била част от Османската империя. На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, който слага край на Руско-турската война (1877 - 1878 г.). В резултат на победата на Русия страната ни отново се появява на картата на Европа след близо петвековно робство.
Санстефанският мирен договор е подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой) от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей - от турска. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. По силата на договора, България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешната Сърбия.
Датата 3 март слага начало на Третата българска държава.
Възстановяването на българската държавност е потвърдено с Берлинския договор, като само формално до 1908 година Княжество България е трибутарно (плащащо данък), но напрактика е независимо от Портата. През лятото на 1878 г. в Берлин на конгреса на великите сили на Европа по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор е променен и границите на България са силно редуцирани. Няколко милиона българи остават извън независимата държава. Това води до приемането на българската национална доктрина - обединението на разбитите български земи от Берлинският договор. Десетилетия напред историята на страната е тясно свързана с тази доктрина.
По повод Националния празник на страната във всички градове се организират чествания и тържествени зари.
ШИПКА
Традиционно кулминацията на честванията е на Паметника на Свободата на Шипка, но тази година тържествата ще преминат под знака на усложнената епидемиологична обстановка. Официалният ритуал от честванията на връх Шипка бе отменен след препоръка на Националния щаб за борба с коронавируса, но достъпът на граждани до националната светиня няма да бъде ограничаван.
Още от изгрев слънце хиляди българи започнаха да изкачват връх Шипка, за да се поклонят пред паметта на героите на Паметника на Свободата. Предупрежденията на здравните органи не отказаха президента Румен Радев и председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, които също се качиха на върха.
Старозагорският митрополит Киприан обяви, че църквата остава на своя пост и ще отслужи заупокойна молитва в памет на загиналите воини. „Никой вирус не ще събори паметта на българина, който е родолюбец, търси истината и винаги ще я пази в сърцето си. Оставаме предани, в преклонение пред всички, които паднаха за Освобождението на България“, посочва митрополитът в своето обръщение.
Пред журналисти държавният глава определи отмяната на честванията на върха като манипулация. "Оказа се че софийският щам е много безобиден и там всякакви мероприятия на открито са позволени, докато щамът на Шипка се оказа много опасен и мероприятията се отмениха. Надявам се със същото настървение управляващите наистина да мислят за здравето на българите", коментира той.
Въпреки официалната отмяна на честванията президентът произнесе слово пред хилядите българи, събрали се на историческия връх. „На този връх, „покрит с бели кости и с кървав мъх“, се решава изходът на войната. Съдбата го поверява в ръцете на няколко хиляди български опълченци и на воиниците от Брянския и Орловския полк. Техният героизъм ще пречупи морално поробителя и ще отвори пътя към Освобождението. Каква ли щеше да бъде съдбата на България, ако онези велики българи се бяха поддали на "вируса" на манипулацията, на "вируса" на страха, на "вируса" на примирението, на "вируса" на слабоволието? Но те устояха и не се поддадоха. За тях дългът към паметта и подвига на опълченците на Шипка е свят и неотменим.", заяви държавният глава.
Президентът добави, че 142 години българската държава е устояла на историческите ветрове и съхрани своя суверенитет, но предупреди, че той не е даденост. "Суверенитетът изисква осъзнаване на националния интерес и воля да бъде отстояван. От нас зависи да го опазим днес и в бъдните години", добави Радев. По думите му през годините, а и днес много манипулатори се опитват да изопачават историята за политическа употреба.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева напусна официалната реч на държавния глава и докато той говореше на връх Шипка, тя влезе в костницата. Причината, която тя каза - нарушените препоръки на Оперативния щаб по коронавируса. „Ако някой иска да разделя хората по празниците, то това не съм аз. Не е време тук на Шипка да сме разединени. Това, което чувам тук отгоре, ми напомня на 19-и февруари. Не е време да се разделяме на Шипка, не бива да се свирка и да скверним нашите идоли, да бъдем истински патриоти, не само на празници, да бъдем благодарни на загиналите", коментира тя.
СОФИЯ
В столицата празненствата започнаха в 10.00 часа с тържествен благодарствен молебен, отслужен от Патриарх Неофит в катедралата "Св. Александър Невски". "В паметта на всеки народ има личности и събития, както и свързани с тях дати от празничния календар, които – независимо от постепенното си отдалечаване във времето – поддържат спомена за себе си вечно жив сред поколенията. Една от тези паметни дати за нас, българите, е днешният Трети март - денят на дълго желаната и изстрадана с много кръв и свидни жертви българска политическа свобода", заяви патриархът.
Знамето на България беше издигнато с пълен военен церемониал пред Паметника на Незнайния воин в столицата. Монументът е символ на почитта и преклонението пред падналите за свободата на България. "На Трети март преди 142 години се сбъдна едно от завещанията на Левски - всички българи да живеем свободно в земите си. 90% от българските земи със Санстефанския договор бяха в пределите на българската държава. Въпреки че това не се хареса на Великите сили и те я разделиха, това остана национален идеал. В името на този идеал – всички българи да живеем заедно, българите в Македония и Тракия вдигаха въстания, българската армия води три войни, в които даде много жертви", каза вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Малко преди самата церемония в района на паметника на полицията задържа мъж с газов пистолет.
Пред сградата на президентството беше проведена тържествена смяна на почетния караул, а след това празничната програма продължи пред Паметника на българския опълченец, където вицепрезидентът произнесе слово. "Празнуваме възкресението на нашата Родина. Отдаваме почит на онези „луди глави“, които дадоха живота си, за да ни има днес и да се наричаме свободни. Никога не трябва да се забравяме петте века робство, униженията и оскърбленията, но и енергията, смелостта, силното чувство за принадлежност към един народ – българския", заяви вицепрезидентът Илияна Йотова.
В центъра на столицата НД"Хан Кубрат" направи шествие с гайди и тъпани, поднасяне на цветя пред Паметника на незнайния войн и шествие с тъпани и гайди и поднасяне на венец пред паметника на „Цар Освободител“.
В празничния 3 март столичани и гостите на града ще могат безплатно да посетят редица общински музеи и галерии в София. Заради коронавируса и препоръките да не се организират масови събития на закрито беше отменен традиционният прием, който президентът дава по повод честването на националния празник на България. Поради същата причина няма да се проведе и Денят на отворени врати във Военно-историческия музей, който щеше да е един от музеите със свободен вход по повод празника.
Празникът завърши с тържествената заря-проверка на пл. „Народно събрание“ в София. В тържествената проверка участваха Гвардейският представителен духов оркестър, представителни блокове от състава на Националната гвардейска част, военни формирования 28 860 – Горна Малина, 42 600 – Мусачево, 22 320 – Божурище и знаменен взвод със знамената-светини – Самарско знаме, Щандарт на 1-ви конен полк, Знаме на 23-ти пехотен Шипченски полк, Знаме на 15-ти пехотен Ломски полк, Знаме на 13-ти пехотен Рилски полк, Знаме на 25-ти пехотен Драгомански полк, Знаме на 30-ти пехотен Шейновски полк и Знаме на 6-ти пехотен Търновски полк.
Начело на знамената светини е Самарското знаме. От Освобождението до днес Българската армия няма пленено знаме. Президентът Румен Радев прие рапорта на командващия тържествената проверка. Командващ на тържествената проверка (заря) беше бригаден генерал Петьо Мирчев – заместник-командир на Военновъздушните сили.
Президентът и върховен главнокомандващ на Българската армия поздрави по отделно ротите на площада – първите две, от които са съставени от гвардейци. Сред официалните лица са председателят на парламента Цвета Караянчева, вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът на отбраната Красимир Каракачанов, негово светейшество патриарх Неофит, кметът на София Йорданка Фандъкова, представители на духовните настоятелства, депутати, дипломати и представители на местната власт, областни управители.
"142 години ни делят от възкресението на България", заяви в началото на словото си президентът Румен Радев пред паметника на Цар Освободител в София. "Призванието на нашите поколения е да отстоят демокрацията, за която мечтаехме и към която крачехме в близкото минало. Свободата е най-силният имунитет срещу всякакви политически вируси", отбеляза президентът Радев.
"Често споменаваме свободата и независимостта заедно. Но ако независимостта се постига с оръжие, свободата се гарантира с конституция и със закони. Законите са над всички нас", заяви държавният глава. "В днешните тревожни времена, когато се прегазват граници, е важно всички български политици да бдим над суверенитета на родината. Всички българи да осъзнаем силата си, да бъдем достойни за онези, които почитаме в дни като днешния", каза още Румен Радев.
В СТРАНАТА
Двайсет и пет метров трикольор беше основен акцент в отбелязването на националния празник във Враца.
За тържеството край паметника на Христо Ботев се събраха стотици врачани. За четвърта поредна година в Пампорово се състоя голямото ски спускане с народни носии и националния флаг. Скиори и сноубордисти, облечени в народни носии, се спуснаха от връх Снежанка под звуците на гайди и разгънаха националното знаме по пистите в ски курорта.
Стотици пловдивчани изкачиха хълма Бунарджика, за да присъстват на тържествената церемония по повод 142-рата годишнина от Освобождението на България.
Традиционното шествие с 300-метровото българско знаме в Стара Загора за Трети март беше отменено. Решението е мярка срещу коронавируса. Въпреки отмяната на официалния ритуал в града, стотици дойдоха на Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“, за да оставят цвете в памет на загиналите за свободата на града и на България.
Добави коментар