На днешната дата през 1880 година е роден българският революционер, войвода на ВМОРО и борец за свободата на българите в Македония и Тракия Никола Коев Николов.
Наричан още Мамин Кольо, той е любимец на населението в Македония и Тракия, което го възпяват в много народни песни. Оригиналният текст на една от тях, разкриваща пламенната му личност, гласи:
- А бре, Кольо, мамин Кольо, мамина комита,
Не наоди ли се, Кольо, по Пирин планина?
Не наноси ли се, Кольо, пушка манлихера?
Не ли ти е жално, Кольо, за твоята майка?
Не ли ти е жално, Кольо, за твоята жена?
Не ли ти е жално, Кольо, за твоите деца?
- На мен ми е майка, мале Пирин планина
на мен ми е жена, мале, пушка манлихера,
на мен ми са деца, мале, дребните куршуми.
Къде да ги пратя, мале, работа ми вършат,
Работа ми вършат мале, назад не се връщат.
Само тези редове са ни нужни, за да разберем, че Мамин Кольо е отдава значителна част от живота си на активна революционна дейност. Ако проследим корените му, ще забележим, че и на други членове от семейство му оръжието и борбата за свобода са дълг. Именно неговият чичо Таню Николов Жеков, известен като Тане войвода, (по-малкият брат а баща му Кою) е виден български деец и революционер.
Мамин Кольо е роден в Хасково, Източна Румелия. Веднага след уволнението си от казармата заминава за София, където се сформират организационните чети за въоръжена борба в Македония. Така през 1903 година влиза в Македония като четник на Иван Наумов Алябака, с когото една година по-късно лежат заедно в ареста за около шест месеца.
Поглед назад: "Петрова нива" преди 116 години
По време на Илинденското въстание, което отбелязва връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи, Мамин Кольо заедно с Коста Христов Попето запалват Крушевската жандармерийска казарма. Нападения от други въстаници има и върху пощата и общината. Благодарение на тях Крушево е освободено. След потушаването на въстанието Мамин Кольо се прибира в България.
В София през 1904 година заедно с Иван Алябака стреля по файтона на турския консул, при което е ранен гавазинът му и властите са принудени да ги заловят и осъдят. Шест месеца по-късно без разгласяване на амнистия са изведени от затвора и посъветвани да изчезнат от полезрението на властите. Мамин Кольо веднага се отправя към Македония и от 1905 година до Младотурската революция е последователно четник при Коста Попето, Иван Наумов, Апостол Петков и Ичко Гюпчев.
След реакционния контрапреврат с четата на Христо Чернопеев участва в похода до Цариград за детронацията на султан Абдул Хамид II и откарването му в Солун. В похода към Цариград от ВМОРО 1 200 четници вземат участие, а общият брой на всички е над 100 000 души.
От 1912 година Мамин Кольо е подвойвода и байрактар в четата на чичо си Тане Николов. Участва в Балканската война, а при защитата на Елидже – един от трите прохода свързващи България с Беломорска Тракия, е самостоятелен войвода.
Поглед назад: „Колко много исках още да служа на България“
През зимата и ранната пролет на 1913 е участник в Покръстителната мисия на Българската Екзархия в Родопите. Масовото покръстване на помаците от Родопите, Западна Тракия и Източна Македония се е извършвало под ръководството на българската православна църква и със съдействието на чети, водени от Христо Чернопеев, Тане Николов и други войводи.
Тъй като военните власти оказвали съпротива и възпрепятствали покръстителните мисии (въпреки че те се провеждали със знанието и субсидията на правителството на Иван Евстратиев Гешов), четите помагали на църквата в това действие. Тогава са покръстени общо около 200 000 души, макар и резултатът от тази акция да е бил нетраен, а през 1934 година определен от Светия Синод като “черно петно за светата ни църква”.
След освобождението на Западна Тракия Мамин Кольо се жени в село Кушланли, Гюмюрджинско и от 1914 до 1919 г. живее в Ксанти и Гюмюрджина, като известно време е на служба като български стражар.
През периода 1920 – 1924 сътрудничи в Хасково и Западна Тракия на ВТРО – Вътрешната тракийска революционна организация. За главен войвода на Организацията тогава е избран именно неговият чичо – Тане Николов, под чието командване са 13 български и 7 турски основни чети.
Организираното революционно движение на тракийските българи постига значителни успехи, бива подкрепено от правителството на Александър Стамболийски както морално, така и физически с оръжие и боеприпаси. След юни 1923 година обаче Цанковият кабинет, който се нуждае от международна подкрепа, разформира Българо-турската ВТРО.
След 1924 година Мамин Кольо се оттегля от революционна дейност и до 1945 година е мелничар в Асеновград заедно с чичо си. От 1949 до смъртта си през 1961 живее в родния си град Хасково.
Добави коментар