Правителството е разработило три сценария за държавния бюджет за 2020 г., като залага на най-лошия от тях, за да осигури допълнителни финансови буфери. Най-негативният сценарий предвижда 3% спад на растежа на икономиката. Ако кризата е повече от 3 месеца, то тогава тя ще се отрази чувствително и на 2021 г. До актуализиране на бюджета за настоящата година се стигна заради пандемията от коронавирус и ефекта от нея върху световната икономика.
Трябва ли да има актуализация на бюджета, това достатъчна мярка ли е и има ли и други източници на финансиране? С тези и други въпроси TOPNOVINI.BG потърси бившият министър на финансите в правителството на Иван Костов Муравей Радев.
Г-н Радев, какви икономически щети се очаква да нанесе пандемията от COVID-19 в България?
Днес със сигурност е ясно само едно – щети вече има и те ще растат. Цели отрасли принудително са блокирани, други рязко намаляват стопанската си активност, трети се капсулират с надежда да дочакат края на пандемията, а някои просто фалират. Налице е ясно изразен спад на производството, на услугите, на износа, на потреблението – вътрешно и външно, на инвестициите.
Очаква се икономически спад от 3% от БВП, което означава по-висока безработица, по-малко приходи в бюджета, от което следва и по-малки възможности за финансираните от него социални дейности. Всеобщо влошаване на жизненият стандарт. При това този сценарий е валиден ако кризата продължи само три месеца. При по дълъг период – Господ да ни пази.
Освен това в голяма степен пораженията ще зависят и от преодоляването на кризата в световен мащаб. Ние дори да преодолеем бързо пандемията, ако светът се забави ще имаме сериозни проблеми. Виждаме, че икономическите колоси САЩ, Китай и ЕС са далеч от оптимистичните прогнози. Икономиките ни са скачени съдове и големият и продължителен икономически спад при тях ще се пренесе и тук. Така, че не виждам особени причини за оптимизъм.
Може ли да се очаква финансова криза като тази от 2008-2009 г.?
Може, но това пак казвам зависи от продължителността на пандемията в световен мащаб. Има, разбира се, голяма разлика между онази криза, причинена предимно от авантюристична кредитна експанзия и днешната, причинена от вирус и задълбочена от човешката глупост и самонадеяност. И ако не се вразумим, много е възможно предишната криза да ни се стори детинска закачка.
Трябва ли да има актуализация на бюджета сега и това достатъчна мярка ли е?
Актуализацията вече е задължителна. Ако досега се събираха данни, анализираше се ситуацията, правеха се прогнози и се обсъждаха мерките с работодатели и синдикати, то вече дойде времето и на финансирането на приетите мерки. Повечето от тях, обаче не са заложени в действащия бюджет, затова актуализацията е не само наложителна, но и спешна, за да стартират веднага тези мерки и да има полза от тях час по-скоро.
Питате актуализацията достатъчна мярка ли е? Ако се абстрахираме от медицинските препоръки, мерки и действия за ограничаване на пандемията, които са с преимущество пред всичко останало и се съсредоточим само върху икономиката, може да кажем и да и не. Дa, казва правителството, но с уговорката, че кризата няма да трае повече от три месеца. Не съм сигурен. По-скоро "Нe" казвам аз, защото мисля, че икономиката ще спадне с повече от заложените 3% и БВП за 2020 г. няма да достигне 121 млрд. лв., което ще доведе до по-голям спад на приходите в бюджета от предвидените 2.5 млрд. лв. Така, че рискът в приходната част е съвсем реален. Същият риск съществува и в разходната част.
Милиардът, с който се завишават разходите, може да се окаже недостатъчен, ако кризата се задълбочи и се наложи допълнително социално – икономическо финансиране. Но… дано да греша. Сигурен съм, че експертите в Министерството на финансите могат да смятат и то много добре, затова нека приемем, че тази актуализация ще се окаже достатъчна за криза от три месеца. Още повече, че винаги е възможна следваща, ако се наложи.
Лимитът за нов държавен дълг се увеличава с 8 млрд. лв. - от 2 на 10 млрд. лв. Необходимо ли е това и има ли и други източници на финансиране за 2020 г.?
Мисля, че това е добра и своевременна мярка, въпреки, че сигурно ще предизвика много спекулации, предимно политически. Досегашните 2 млрд. лв. са за рефинансиране на излязъл в падеж стар дълг. По-просто казано, вземаш нов дълг, с който плащаш стар дълг. Плюс-минус два милиарда, размерът на общият дълг не се променя. Другите 8 милиарда обаче увеличават този размер. Дори с такова увеличение българският държавен дълг ще достигне около 30% от БВП при среден дълг за ЕС от около 85 - 90%. Но не е казано, че целият лимит ще бъде усвоен. Ако ситуацията се нормализира можем да минем и само с 4 - 5 млрд. лв. вместо с 8 млрд. лв. За финансиране на бюджетният дефицит от 3.5 млрд. лв. и за капитализиране на Българската банка за развитие от 0.7 млрд. лв. са необходими общо 4.2 млрд. лв. които трябва да се осигурят от този нов заем.
Разбрах, че финансовият министър се кани точно толкова да изтегли като първа крачка. Останалите до 8 млрд. лв. могат да служат за буфер и да се активират само при нужда. Има и други източници на финансиране, които общо взето създават значителна сигурност за финансовата стабилност на страната. Такива са:
- Фискалният резерв, който е около 10 млрд. лв., от които поне 5 млрд. лв. могат да се ползват при нужда /останалите са целеви средства/.
- Средства от европейските програми за България, от програмния период 2014 - 2020 г. неизразходвани към момента. Не нови, а остатъците по тях. Както по вече одобрени, така и по недоговорени към момента програми общо за 1.36 млрд. евро, равни на 2.6 млрд. лв. Средствата не са малко но са 3-4 пъти по-малко от помощите които получават страните от Еврозоната. Защото те си имат Централна европейска банка, която може да печата пари и го прави, подкрепяйки правителствата и банките на страните от евро валутния съюз.
Така, че това е още един ярък пример за предимството да си член на този съюз. Затова спирането на преговорите за влизането на България в „Чакалнята“ на Еврозоната – ERM II е лоша идея.
При недостиг на средства от горните източници, с нова актуализация може да се намалят заложените 6.5 млрд. лв. капиталови разходи, както и да се преструктурира цялата разходна част на бюджета.
Мерките, взети от правителството за подпомагане на бизнеса, адекватни ли са? Какво мислите за схемата 60/40 ?
Когато усилията приоритетно са насочени към битка за спасяването на живота на хората от заразата и на подпомагане на социално слабите, естествено е подпомагането на бизнеса да е на втори план. Което ако продължи достатъчно дълго ще ни върне в пещерите. Затова сегашните мерки в подкрепа на бизнеса трябва да се разбират от управляващите само като начална помощ за кратко време. И да се обогатяват и разширяват в съответствие с развитието на кризата и опита на останалите страни от ЕС.
Мярката 60/40 за работните заплати добра или лоша е реална подкрепа за бизнеса. Ама не било 60, а 23% участието на държавата. Дори да е така, за изтеклия вече месец март парите трябва да стигнат до хората. И да се усъвършенства формулата през април-май в съответствие с разумните предложения на работодателските организации. Още повече, че те не искат повече пари, а предоставените вече средства да се разпределят справедливо и по-ефективно.
Възможно ли е ЕС да се разпадне заради икономическите различния, които имат държавите относно борбата и справянето с пандемията от коронавируса?
Не. Ако изобщо някога ЕС се разпадне, то няма да е поради подобна причина. Защото европейската солидарност, европейските пари, европейските мерки не могат да се заменят успешно от нито една държава сама за себе си. А горчивият опит на Великобритания скоро съвсем ще охлади главите на някои крайни националисти, чиито приказки вероятно са породили този въпрос. Като казвам това, веднага добавям – ЕС няма да остане същият. Той се нуждае от мащабни и дълбоки реформи с които да отговори на новите условия създавани от един бързо променящ се свят. Веднага след овладяване на пандемията това трябва да бъде неговата основна и най-важна задача.
Бяха създадени различни щабове за борба с коронавируса. Но трябва ли да се създаде и Икономически кризисен щаб?
Не харесвам идеята за създаване на кризисен икономически щаб, колкото и модерна да е. За медицинският кризисен щаб това беше задължително по много причини. За икономиката обаче не. Без друго предложенията от различни икономисти в много случаи са противоположни. Решенията трябва да взема онзи, който носи отговорност. Какво ли не чухме тези дни. И какво ще чуем още по повод например предстоящата актуализация на бюджета. Жестока критика, много неверни твърдения, хиляди екзотични предложения от кой ли не – предимно от хора, които не носят никаква отговорност за нищо. Но знаят всичко и могат всичко. Включително как се управлява държава в дълбока, комплексна криза. Криза, която трябва да се управлява ръчно – ежедневно, ежечасно, продължително време без прекъсване!!! За което се изисква много разум, висока компетентност, единомислие и много мъжество. Казвам това, защото съм го преживял като финансов министър. Някога, нашето правителство – на Обединените демократични сили с премиер Иван Костов мина през такава криза в годините 1997 – 1998 г. и успя да се справи с нея. Пожелавам на сегашното правителство също да се справи. И ако не можем да му помогнем, поне да не му пречим.
Накрая искам да призова хората, българите, в тази извънредно тежка ситуация да се СМИРИМ и да станем по-човечни, по-дисциплинирани и по-разумни. И да уважаваме повече титаничните усилия, които медиците ни полагат, за да запазят живота ни. Да уважаваме повече денонощните усилия на Националният щаб за борба с коронавируса, на правителството, на държавните и общински институции за ограничаване на пандемията. Усилия, благодарение на които днес сме между държавите с най-малко поражения.
TOPNOVINI.BG призовава за дисциплинирано и отговорно поведение пред изпитанието COVID-19. Да се обединим около каузата да запазим живота и здравето на най-близките си.
#ОстаниВкъщи - спаси човешки живот!
Добави коментар