Социалната дистанция към момента е единственото ефективно средство за ограничаване на коронавируса. Затова правителството иска извънредното положение да бъде удължено до 13 май.
Как се справя обществото ни по време на пандемия, когато заведенията, кината и театрите са затворени, не можем да се събираме с приятели, да се разхождаме в парковете, да правим неща, които доскоро считахме за нещо естествено и нормално и не предполагахме, че можем да загубим?
По темата TOPNOVINI.BG потърси психологът Ани Владимирова.
Г-жо Владимирова, заради пандемията от коронавирус сме в изолация от доста време. Как се справя обществото? Единни ли сме?
Обществото ни се учи. Не сме били в такава ситуация, нова е за нас и изисква нови стратегии. В криза гъвкавите и адаптивните се справят по-успешно, според обстоятелствата. Мисля, че българинът може да бъде гъвкав, въпреки че обича да се оплаква и да е песимистичен. Е, той е добър и в това да заобикаля правила.
Към момента обществото се движи по една обичайна линия. Първо беше силното сплотяване, подкрепа, съпричастност и силни лозунги за справяне - „Oстанете у дома”. Това сплотяване беше по силата на външният враг и първичния страх, комбиниран с безкритичността.
Сега това което се наблюдава е, че сплотяването върви по линията на отхвърлянето, негативизма, търсенето на виновници, критикарството. Хората започнаха да отхвърлят преувеличените новини, да искат да накажат тези, които или не спазват мерки или не дават надежда. Сега обединението върви по силата на съпротивата и невъзможността хората да се адаптират към извънредното положение.
Непрекъснато виждаме снимки в социалните мрежи, репортажи по телевизията, на хора, които се разхождат, събират се на групи. На какво се дължи това?
Дължи се на това, че като го гледаш по телевизията да се случва на други си, казваш „на мен няма да ми се случи”. Понякога пък толкова се страхуваш от нещо, че искаш да го предизвикаш като даваш газ на завоя, например. Колкото повече се забранява една дейност и при спазване няма положителна обратна връзка, толкова повече нуждата да се спазва забраната отпада. Същевременно малко по малко търпимостта в хората се пропуква.
Каква е ролята на младите хора в тази ситуация?
Голяма, Младите хора са много напреднали с технологиите и ни показват как можем да се справим. Те са тези, които са инсталирали на бабите и дядовците си приложения за видеовръзка, те учат дистанционно и често родителя се оказва в пъти по-назад като знания и умения. Младите хора градят нови начини на свързване и комуникация, на споделяне, на живот.
Те в момента са символа на критичното мислене и на адаптацията. От една страна голяма част от тях продължават да работят, имат своите усещания за справяне и това ги кара да могат да посеят малко успокоение и надежда в близките им. Но не малко млади хора споделят, че сякаш са изгубили смисъла, спрян е пътят им за развитие.
Въпросът е до колко креативността на младите хора може да се свърже с кризата и това да е двигател. Защото по-възрастните познават кризи от друго естество и съответно имат някакви фиксирани механизми за справяне. Младите хора са „чисти” в това отношение и идеята е да им дадем поле за изява.
Как да се справим с депресията, самотата, липсата на социални контакти?
С хоби, спорт, промяна на нагласите, със заетост, режим....
Социалният живот е в мрежата на този етап и има шанс да се пренаситим от него и когато се свали извънредното положение, да станем свидетели на нещо невиждано – опустял „Фейсбук“ поне за седмица или две.
Разбира се, не бива да се подценява подтиснатостта, депресията, тревожните състояния.
Неприятно е, че в тази изолация ще започне да липсва серотонин и допамин. Какво ни ги доставя? Усещането за лична ценност, това да ни харесват, да имаме постигнати цели. Така че, нека видим какви цели можем да си поставим? Какво бихме могли да направим като изненада или грижа за близките ни. Дали бихме могли да учим през Интернет. Да отключим любопитството си.
Да ограничим информацията, която постоянно ни залива само до толкова, че да знаем какви мерки да спазваме.
Нашият екип работи в сайта он-лайн повече от 16 години. Дали сме възможност на повече хора да се запознаят лично с този начин на консултиране и да получат подкрепа.
От какво най-често се оплакват хората, които ви търсят за помощ? Какви са притесненията и страховете им?
Тревожност, панически атаки, параноя, страхове за себе си и за близките, проблеми в двойката, които се обострят от изолацията.
Всички психосоматични оплаквания ескалираха. Натрапливостите и хипохондричните страхове също. Хората си мерят температурата през 30 мин. Засилена авторефлексия по отношение на тялото и силна тревожност.
Страховете са свързани както със собственото здраве, така и за близките, които са далече в други държави. Страховете са и за бъдещето. Много хора се притесняват за работата си, за финансовото си справяне и тъй като не могат да планират дългосрочно, тези страхове ще се увеличат след излизането от извънредното положение.
Ще се променят ли ценностите ни?
Те се променят! Сега идват тези най-базовите. Те са свързани с оцеляването. Затова основният въпрос е, ще се появи ли голяма престъпност, измами, вражди между хората?
А иначе, да, по съвсем различен начин ще оценяваме свободата и природата. По съвсем различен начин, ще правим изборите си за това кое в даден момент е по-важно за нас - дали слънцето или нови обувки.
Ще започнат да ни радват простички неща. Но първо трябва да отмине страхът, защото той има разрушителен характер, ако зад него няма надежда.
TOPNOVINI.BG призовава за дисциплинирано и отговорно поведение пред изпитанието COVID-19. Да се обединим около каузата да запазим живота и здравето на най-близките си.
#ОстаниВкъщи - спаси човешки живот!
Добави коментар