Коронавирусът продължава да е основна тема и тази седмица. И у нас и в световен мащаб заразата се разраства, а това неминуемо оказва своето влияние върху всички сфери на живот. У нас тази седмица институциите предложиха пакет от мерки, с които да се опитат да овладеят кризата, която заплашва не само живота и здравето на хората, но и техния поминък. Ето най-важното от изминалите дни:
Оставаме си вкъщи - дотогава... докогато
Ще си останем вкъщи, докогато каже генералът... При най-оптимистичната прогноза ще е 13 май. Дали фаталното число ще сложи края на извънредното положение обявено на същата дата през месец март, ще разберем, но ще почакаме.
Коронавирусът продължва разпространението си у нас. Заразените се увеличават с часове и са почти 500, починалите от пандемията вече са 14, а оздравелите 30.
Мерките са в сила, голямата част от населението ги спазва или поне до колкото е възможно, а за нарушителите, безпрочинно разхождащи се на обществени места, глобата е 5000 лв., или поне за тези без легитимиращ ги документ.Завърналите се от чужбина е необходимо да спазват 14-дневен карантинен срок и да отговарят при проверка на посочения от тях адрес. За установените с положителен тест за COVID-19, карантината е 28 дни.
Коронавирусът идва и след това си отива. Но политиката остава. Затова тези, които се занимават с нея, не могат да си позволяват грешки.
В обществото за пореден път се създаде усещането, че някой си играе на „иди ми – дойди ми“. Повод за това стана заповедта, която издаде здравният министър Кирил Ананиев за задължително носене на маски на обществени места. Реакциите не закъсняха, защото се придвиждаше отново и парична глоба от 5000лв. Но както стана ясно, всяка заповед е предпоследна – както я разпореди министърът, така и я отмени, но маските останаха препоръчителна мярка в борбата срещу разпространението на COVID-19.
Разминавания в критериите и по този казус между щаба на ген.-майор Мутафчийски и Медицинския съвет отново не липсваха. А мнението на Световната здравна организация е, че маските са само за болни и за здравните екипи.
Лекар: Вирусът не лети във въздуха, маските на открито са безсмислени
Ден след като „нареждам – не, не нареждам“, Софийска градска прокуратура погна отново аптеките. Целта на проверките бе да се пресече спекулата с цените на някои стоки. Също така стана ясно, че аптечната мрежа отново е заредена както с маски за еднократна, така и за многократна употреба и всеки може да направи своя избор.
В началото на седмицата дойде новината, че коронавирусът се е появил и в българския парламент, а първият установен бе депутатът д-р Хасан Адемов. След него тестове бяха направени на всички народни представители, към момента още двама са с положителен резултат - д-р Даниела Дариткова и Даниела Малешкова, които са поставени под домашна карантина. Това наложи и промяна в работата на парламента.
Извънредно положение до 13 май
Народното събрание реши извънредното положение в страната да бъде удължено до 13 май. Предложението е на Министерски съвет. Мотивът е, че натискът върху здравната система може да бъде намален единствено чрез удължаване на сроковете и мерките за социална изолация. Това е съобразено с препоръките на оперативния щаб.
Мнозинството не се съгласи за по-кратък срок. Патриотите и БСП настояха датата да бъде 30 април. От левицата поискаха от управляващите задълбочен анализ, какъв резултат дават мерките до момента. От "Воля" пък са на мнение, че извънредното положение трябва да бъде безсрочно.
ГЕРБ получи подкрепата на ДПС. Все пак с изискване: изпълнителната власт да предостави анализ за финансовите, икономическите и социалните мерки.
Правителството остава на позицията си, че "между 30 април и 13 май освен да получим още негативна статистика, нищо съществено няма да се промени“. Финансовият министър Владислав Горанов беше категоричен, че управляващите понасят политическата отговорност за срока 13 май. "Дано да е достатъчен", коментира той и призова да не се „яхва“ популистката теза за излизане от кризата, защото „няма да излезем от нея с отмяна на извънредното положение“.
Оставка дай...
Бизнесът поиска оставката на енергийния министър Теменужка Петкова. От Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България писаха писмо до премиера Борисов.
Причината да искат оставката на Петкова са промените в Закона за енергетиката, които ще позволят на "Булгаргаз" да върне на клиентите си надвзети суми, след намаляването на цената на руския газ за България с 40%.
На този фон промените в закона минаха на първо четене в пленарната зала.
Според бизнеса министър Петкова трябва да подаде оставка, заради: опит за отклоняване на огромен паричен ресурс, който следва да бъде възстановен на предприятията; поставяне на индустрията в кризисна ситуация от 1 януари 2020 г. да има договори с "Булгаргаз" с неотменяеми количества с клауза „взимаш или плащаш“, но по „свободно“ договорена цена; проява на изключителна некомпетентност и в известна степен на арогантност и незачитене на интересите на бизнеса в период на криза.
От трибуната енергийният министър коментира, че изготвянето на промените не е било лесно, защото интересите и позициите са били много и различни. „Задачата ни беше да намерим най- точното и справедливо решение“, изтъкна Петкова.
Гешев и Цацаров в атака
Прокуратурата не спи по време на извънредното положение. Думите на главния прокурор от преди дни се доказаха на практика през изминалата седмица - Иван Гешев привика екоминистъра Емил Димитров заради ТЕЦ "Бобов дол", а ВАП му разпореди лично да провери инсталациите за горене на централата.
Димитров разполага с 15 дни, за да установи дали дейността на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД отговаря на всички условия, залегнали в комплексното разрешително. За целта той трябва да провери дали са изпълнени условията за горене на отпадъци, дали в инсталациите се горят само и единствено отпадъци, които отговарят на издаденото комплексно разрешително, както и дали са монтирани необходимите пречиствателни съоръжения.
Проверката беше разпоредена, защото ТЕЦ "Бобов дол" възстанови горенето на отпадъци, след като обяви, че е изпълнено изискването за изграждане на автоматична мониторингова система, която следи нивата на газовете, които се отделят след изгарянето на отпадъците. Директорът на ТЕЦ "Бобов дол" Емил Христов заяви, че с разрешителното, което имат, ще могат да изгарят по 96 тона RDF отпадък на всеки 24 часа.
Припомняме, че преди около два месеца беше наложено принудително спиране дейността на ТЕЦ-а от Министерството на околната среда и водите. А от прокуратурата започнаха разследване, което установи, че има замърсяване на въздуха и нерегламентирано изгаряне на отпадъци, примесени с въглища.
Предшественикът на Иван Гешев - Сотир Цацаров също не бездейства. През изминалата седмица стана ясно, че съдът е одобрил искания от Антикорупционната комисия запор на имущество на Иво и Галя Прокопиеви. Това включва акции, сметки и моторна лодка на обща стойност 451 хил. лв. Проверката срещу семейството започна на 15 август 2018 г. заради значително несъответствие между имуществото и доходите им за период от 10 години.
"В разгара на корона кризата банда самозабравили се, маскирани като защитници на държавния интерес, върлува из страната", така Галя и Иво Прокопиеви коментираха действията на Антикорупционната комисия. По думите им в момент, в който светът и България се борят с пандемията, хората са стресирани, предприемачите опитват да спасят бизнеса и служителите си, "г-н Цацаров се забавлява да налага имуществени запори на издател и журналист, на когото отдавна има зъб". Според Прокопиеви действията срещу тях се предприемат сега, защото навсякъде по света по време на управление при криза се правят опити за цензура и манипулация на обществено мнение. Те посочват още, че атаката е политическа и няма никакви правни основания, нито пък несъответствия между доходи и лично имущество и затова вероятността държавата чрез КПКОНПИ да загуби предстоящото дело е голяма.
Добави коментар