Поглед назад: Художникът, илюстрирал първото издание на „Под игото“

На 23 април 1856 г. е роден чешкият художник, приел България за втора родина, Иван Мърквичка. Той оставя своя ярък отпечатък в българския художествен живот след Освобождението и е един от създателите на новото българско изобразително изкуство.

Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия. По покана на правителството на Източна Румелия през 1881 г. идва в България, за да преподава рисуване в Пловдив. Името Иван, с което художникът е познат, всъщност  е побългарена версия от чешкото Ян. Ян Вацлав Мърквичка е наричан Иван още с пристигането си в България, а по-късно, когато отново се завръща в Чехия възприема българското си име и дори започва да се подписва с него.

Снимка: Уикипедия 

В навечерието на Съединението в Пловдив Мърквичка се среща с най-изявените културни дейци – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самият Константин Величков взема уроци по живопис при него, а двамата дори обмислят възможностите за откриване на рисувално училище. Подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението през 1885 г. осуетява делото.

Идеята, зад която стои и живописецът Антон Митов, се осъществява чак през 1896 г., когато в столицата отваря врати първото държавно рисувално училище, по-късно преструктурирано в Национална художествена академия. Именно Иван Мърквичка е първият директор на училището, а през следващата година е поканен друг чешки художник.

„Сватба в Момчиловци“, снимка: Уикипедия 

Най-значителните художествени достижения на Мърквичка са в битовия жанр - те пресъздават народни празненства и обичаи. Част от известните картини на художника, докато прекарва времето си в Пловдив, са “Пловдивски пазар”, “Сакаджии”, “Циганска веселба”, “Птицепродавец”, “Пазар в Пловдив”.

След пловдивския период той се установява в София, където създава една от най-известната си картина – “Ръченица”. Според една от версиите, в кръчмата, изобразена на платното, ръченица играе един голям приятел на художника, а именно ирландският журналист Джеймс Баучер. Според други версии картината изобразява, шопски селянин от село Вердикал карай Банкя.

„Ръченица“, снимка Уикипедия 

През 1892 г. художникът взима участие на първото земеделско-промишлено изложение, което и до днес се провежда под името Пловдивския панаир. Изготвя и рекламния плакат на изложението. Между 1895 и 1899 г. заедно с Антон Митов са редактори на първото специализирано издание за изобразително изкуство в България – списание “Изкуство”.

Мърквичка работи и в областта на историческата картина. С дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от българската история. През 1894 г. художникът илюстрира първото издание на романа “Под игото” от Иван Вазов. Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски художникът изработва първия български герб, използван в периода 1881 и 1927, макар и неофициално.

„Иван Боримечката“, илюстрация от първото издание на „Под игото“ (1894), снимка: Уикипедия 

Благодарение на Мърквичка, който лобира за 14 млади български художници, те се включват в стенописването на катедралата “Св. Александър Невски” през 1912 г. Самият той изрисува “Изкушението на Христос на планината” и “Христос между книжниците и фарисеите в храма”. Художникът заминава за родината си едва през 1921 г., но продължава ежегодно да се връща в България. Малко известен факт е, че освен с четката, Мърквичка борави завидно добре и с думите. През 1930 г. издава стихосбирката “Прашинки от неведомото”. Смъртта застига големия художник в Прага на 16 май 1938 г.