Всяка криза има своя човешки елемент и начинът, по който всеки реагира на проблема, обикновено винаги се помни, но това е задача на историята. Днес със сигурност живеем в предивзикателни времена, но ако световните лидери не си сътрудничат заедно, определяйки една обща глобална програма за възстановяване, то кризата вероятно ще се задълбочи. Въпреки пагубното въздействие на болестта върху толкова много хора и семейства, трябва да останем оптимисти по отношение решителността на човешкия дух в дългосрочен план.
Така Петър Мургински коментира за TOPNOVINI.BG икономическата обстановка повлияна от коронавируса в световен мащаб
В този ред на мисли, въпреки огромнота доза несигурност, пред която всички сме изправени, е необходимо да изградим ясна обща визия за настоящата реалност, която да ни води по пътя напред. Без съмнение, бързината и размера на фискалната и монетарната реакция в развитите икономики е впечатляваща, но има и един факт, който като че ли остава на заден план.
COVID-19 удря системата в момент на уникална уязвимост. До преди няколко месеца корпоративните маржове и финансовият ливъридж бяха в апогея на своето развитие. Така че отвъд човешката трагедия, която е безспорно от първостепенно значение, има и важни пазарни съображения, които всички лидери и експерти трябва да вземат предвид в новата среда, в която се намираме.
Не е изненадващо, че освен смирени от разрухата и негативизма, породени от коронакризата, последните няколко седмици бяха изключително хаотични. Поради това ежедневно си задаваме въпросите: „Какво означава всичко това за икономическия растеж? Как да рестартираме икономиката? Можем ли да си извлечем поуки от миналото, които да бъдат приложени към този следващ икономически цикъл?“…
По отношение на икономическия растеж несъмнено ще продължим да бележим рязък спад и през второто тримесечие, последван по-скоро от U-образно възстановяване, отколкото V-образно.
За разлика от световната рецесия през 2008 г., която беше свързана с имотния пазар и банковата система, тази криза започна по принцип като нефинансова такава и само времето ще покаже как точно ще завърши.
Темпът на развитие по всяка вероятност ще се влоши драстично в близко бъдеще. Всъщност, настоящото забавяне се очертава да бъде по-лошо от най-лошото тримесечие по време на световната финансова криза от 2008 г. По-конкретно в САЩ и Европа се очаква БВП за второто тримесечие на 2020 г. да спадне последователно приблизително с 20-30% в зависимост от щата/страната/региона.
За справка, най-лошото тримесечие по време на глобалната финансова криза варираше около 8-10% средно. Възстановяването се очаква да настъпи най-рано през третото тримесечие на 2020 г., но това не гарантира, че ще се изстреляме веднага към предишните нива на растеж. Скоростта на фискалните и монетарните политики ще се окаже от съществено значение.
Петър Мургински: Уроците от испанския грип сочат, че социалното дистанциране може да бъде полезно и за икономиката
Очакват се продължителни мащабни стимули от страна на централните банки и държавните органи, които да компенсират този спад. Предвиждат се фискални стимули някъде между 10-35% от БВП, в зависимост от държавата.
Китай вече е ангажирана с близо 15% от БВП, Испания се насочва към 20%, а САЩ е възможно да минат и 30% в зависимост от епидемиологичните сценарии. В България специално предстои да се публикува повече официална информация идните дни, за да може да се анализира ситуацията по-конкретно, а след това и да се следи регулярно на месечна и тримесечна база.
Оптималното рестартиране може да стане само чрез единна обща рамка и план за възстановяване.
Най-развитите икономики трябва да поемат инициативата и да се превърнат в колективен интелектуален и политически секретариат на тази многостранна спасителна мисия – ако щете, нейния основен персонал за планиране и опериране.
Петър Мургински: Светът трябва да се обедини, за да се справи с кризата коронавирус
На първо място трябва да се обединят техните дипломатически и финансови ресурси, необходими за оптималното излизане от тази здравна и икономическа криза, а след това да се търси ново равновесие на световната геополитика.В противен случай, националистическите движения в световен мащаб ще намерят за удобно да се избягва легитимността на мултилатералните институции, което е опасно. Това и сега нa места превръща дадени държави в „Потёмкинские деревни“.
Етимологията е много интересна. Терминът идва от истории за фалшиво преносимо село, построено единствено, за да впечатли императрица Екатерина II от бившия ѝ любовник Григорий Потьомкин по време на пътуването й до Крим през 1787 г.
В политиката и икономиката „село Потьомкин“ е всяка конструкция, буквална или образна, чиято единствена цел е да предостави външна фасада, която кара хората да вярват, че страната се развива далеч по-добре, въпреки че статистиката би посочила друго. Както и/или методологията около самото събиране на данни.
В дългосрочна перспеткива е напълно вероятно появата на SARS-CoV-2 да сложи още един прът в колелата на глобализацията. Веригите за доставки с най-ниски разходи например e един от механизмите, който така или иначе беше обсъждан на най-високо ниво и преди избухването на COVID-19. Предвид съществуващата взаимосвързаност, децентрализацията на веригите за доставки няма да бъде лесна задача, но очевидно съществуват синергии за многонационалните компании, които предстои да бъдат преосмислени. Това вероятно ще подхрани прекомерното разглеждане на всяка една дестинация. България като страна има много какво да предложи в това отношение като вземем предвид ниските данъчни ставки и разходи като цяло.
В заключение, никой няма кристална топка, за да предскаже бъдещето, особено предвид днешната несигурност. Това, което можем да направим като наблюдатели, които знаят как да подбират своите източници, е да създадем различни сценарии и след това да използваме информация в реално време, за да стесним колкото се може повече кръга от потенциални предизвикателства с цел оптимални резултати в кризисната ситуация. Така както сме смирени от човешката трагедия, свързана с COVID-19, ние също трябва да вземем предвид и факта, че тази пандемия, освен всичко, се появява и във времена на значителен макроикономически риск.
Икономическите последици от коронавируса
Това сочи към един последен, по-задълбочен въпрос. Както твърди харвардският философ Майкъл Сандъл, „През последните десетилетия едва доловимо, но безмилостно преминаваме от пазарна икономика към пазарно общество“. Кризата може да помогне да се обърне тази тенденция, така че обществените ценности да преобразуват частните интереси по отношение и на други глобални въпроси. Темата за климатичните промени е един брилянтен пример за това. Да действаме като взаимозависима общност, а не като независими индивиди… чрез солидарност, справедливост, отговорност и състрадание.
TOPNOVINI.BG призовава за дисциплинирано и отговорно поведение пред изпитанието COVID-19. Да се обединим около каузата да запазим живота и здравето на най-близките си.
#ОстаниВкъщи - спаси човешки живот!
Добави коментар