На 4 май 1903 г. пада убит един от най-значимите български революционери – Гоце Делчев. Той загива в сражение с турска потеря край село Баница, Серско едва на 31 години.
През нощта на 3 срещу 4 май, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата на Делчев попада в обкръжение в село Баница. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков – съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище в София, блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада.
При битката умира и революционерът Димитър Гущанов, докато другите четници влизат в една плевня и след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.
[caption]Новината за смъртта на Гоце Делчев в „Ню Йорк Таймс“ от 11 май 1903 година, снимка: Уикипедия
„Петнадесет часа турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гроба на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата...Защото осиротяваше цял народ“, пише в „Хайдушки копнения“ Пейо Яворов.
Майор Тефиков забранява на потерята да се гаври с труповете на двамата революционери, а останките им са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт. След това Делчев и Гущанов са погребани в общ гроб в село Баница. През следващите години обаче, костите на Делчев не намират мира.
Поглед назад: Революционерът с прикритие на фотограф
През Междусъюзническата война от 1913 г. родният град на Гоце Делчев Кукуш и лобното му място – Баница, са опожарени. Костите на Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков, като първоначално са в Ксанти, после в Пловдив, а накрая са транспортирани в София. До 1946 г. те се пазят в урна от „Илинденската организация“.
[caption]Пренасяне на останките на Гоце Делчев от къщата на Михаил Чаков в офиса на Илинденската организация, снимка: Уикипедия
Поглед назад: Големият костурски началник, загинал от братска Йудова ръка
По време на Втората световна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възстановен. На 3 май 1943 г., върху общ гроб в окрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце – Руша, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис:
„В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина-България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!“. Мраморната плоча е разбита и унищожена няколко години след това.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България предава под натиск костите на Гоце Делчев на Скопие. Въпреки че първоначално премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за „...един българин без значение за освободителните борби“, костите са приети в Народна република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас“, където са и днес.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар