Както в цяла Европа, така и в България, пандемията от COVID-19 оказва значителен негативен ефект върху дейността на стопанските субекти. Преки или косвени загуби търпят 79% от фирмите, най-вече микро и малките, показва втората част от проучването на "Алфа Рисърч" за икономическите и социални последствия от кризата, проведено сред представители на бизнеса.
Общо 21% от стопанските субекти твърдят, че кризата не им се е отразила особено, като при 3,5% от тях се наблюдава дори увеличено търсене на техните продукти или услуги, а малко под 2% са се преориентирали към други дейности и също се справят.
Освен върху тази една пета от фирмите, които са запазили своята дейност и приходи, като относително слаб може да се оцени ефектът от кризата върху други 6.9%, чийто спад е по-малък от 20%. 56.4% обаче декларират свиване, което се движи в интервала 20-50% или 50-90%.15% декларират 100% спад на приходите си.
Снимка: CanstockPhoto
Въпреки шокът от кризата и спадът в дейността и приходите, мнозинството фирми са положили сериозни усилия за адаптация, организационна промяна, или временно преструктуриране, при които да запазят служителите си и да останат в готовност за скорошен рестарт.
Проучването регистрира изключително детайлна картина как се променят начините на работа на работниците и служителите в условията на извънредното положение:
22.6% от фирмите са запазили същата организация на дейността си, както и преди кризата. Тъй като обаче това са основно средни и по-големи фирми, почти 48% от наетите са в ситуация, в която продължават да работят на пълен работен ден на работното си място, показа паралелното проучване сред гражданите.
В една пета от компаниите (21.7%), част или всички служители са преминали на работа от вкъщи (т.нар. хоум офис), което обхваща 8% от заетите. Служителите във фирмите, които са запазили дейността си, както и в тези, където реорганизацията към дистанционна работа е възможна, са в относително най-малък риск от загуба на работни места, показват и разчетите на мениджмънта в краткосрочен план.
Снимка: CanstockPhoto
Значителен дял от фирмите обаче вече са предприели едно или няколко действия, които пряко се отразяват върху доходите и перспективите за работа на заетите в тях. 18.2% са пуснали служители в платен отпуск, а 17% – в неплатен. Същевременно, 17.9% от фирмите работят със съкратено работно време.
Фактът, че сериозна част от икономиката в страната остана отворена и бързо бяха предприети някои антикризисни мерки, е позволил на над три четвърти от фирмите да не съкращават работници и служители до този момент.
Същевременно, макар и бавно, нараства делът на онези, които са принудени да го направят – от 17% в края на март (по данни на НСИ) до 21% във втората десетдневка на април, по данни на представителното проучване сред бизнеса на Алфа Рисърч. Малко повече от половината от тези фирми, 12%, са съкратили част от персонала, а 9.1% – целия. Големите фирми по-често съкращават част от персонала, докато микро и малките фирми, особено в сферите, където дейността беше забранена по силата на извънредното положение и пряко свързаните с тях бизнеси – преобладава съкращаването на целия персонал, макар и той да е само от няколко души.
Снимка: CanstockPhoto
92% подкрепят и прилагат мерките за предотвратяване на риска от зараза на работното място. Дори и това да създава някои неудобства, или да предизвиква допълнителни разходи, ръководствата на компаниите са убедени в необходимостта от тези мерки и изискват придържането към тях.
55% подкрепят изцяло и още 19.8% – частично, дадената възможност за работа от вкъщи и гъвкавото работно време. 65% (40% – изцяло, 25% – частично) намират за подходяща облекчената процедура за пускане на служители в платен отпуск със заповед на управителя.
По-поляризирано е отношението към мярката, станала известна като 60:40. Подкрепата и тук доминира – 59%, срещу 41% критични мнения, като критиките са основно в посока към още по-висока степен на финансова ангажираност от страна на държавата. Фирмите с голям брой заети в областта на производството, които се надяват на бързо възстановяване на предишните обеми, щом бъде рестартирана европейската икономика, както и фирмите с по-малко преки разходи за дейността си, изразяват най-силно одобрение за мярката 60:40. Тя се оценява като недостатъчна от две групи стопански субекти – тези с прекратена дейност, които нямат свеж ресурс да допълнят оставащите 40%, както и фирми със сезонна или неравномерна заетост, осигуряващи работниците си върху по-ниски заплати.
Оценките на бизнеса за цялостните мерки на правителството във връзка с епидемията от коронавируса, са също позитивни (62%: 34%). Почти две трети дават положителна оценка на изпълнителната власт. Негативните оценки са двойно по-малко – 34% (21 на сто по-скоро отрицателни и 12 на сто – изцяло отрицателни).
По-критични от средното разбираемо са най-силно засегнатите икономически сектори – туризъм, ресторантьорство, хотелиерство, но освен тях – част от производителите на хранителни продукти, преработващи предприятия, строителството и транспортния бранш.
Огромното мнозинство от фирмите в България (87.7%) са оптимисти, че ще съумеят да излязат от кризата и да възстановят дейността си. Според 12.3% ги очаква негативен сценарий – ударът за тях е толкова силен, че фирмата им ще фалира. 69.5% се надяват да се възстановят до една година. Двойно по-висок от средното дял катастрофични очаквания имат фирмите от сектора на туризма, ресторантьорството, малки производствени предприятия, фирми в областта на услугите и на културата.
Добави коментар