Опасността най-големият доставчик на гориво да спре работа е напълно реална заради готвените законодателни промени, свързани с данъчните складове. Това предупреди в интервю за БНР генералният директор на „Лукойл България“ Булат Субаев.
С единствения аргумент, че трябва да влязат приходи в хазната, държавата предложи промените в Закона за акцизите и Закона за корпоративното подоходно облагане през Закона за здравето. Според поправките компанията има едномесечен срок, в който трябва да раздели склада си на 7 отделни данъчни склада и да ги лицензира.
Снимка: БГНЕС
Субаев подчерта, че предвиденият срок е твърде кратък.
„Законът поставя много кратък срок за подаване на заявки за привеждане на новите складове в съответствие и лицензиране - само един месец. Като имаме предвид сроковете, размера на необходимата работа и практическата невъзможност да ги спазим, то да, опасността да спрем работа е напълно реална.“
„Ние сме притеснени заради това, че поправката се предлага чрез законопроект, който няма нищо общо с акцизното законодателство, а е свързан с регулиране на извънредното положение и мерките за борба с коронавируса. Нашата компания е лицензиран складодържател от 2006 година. За 14 години дейността ни многократно е проверявана и никога не е имало никакви нарушения на данъчното и акцизно законодателство. Можем със сигурност да твърдим, че компанията е един от най-големите и лоялни данъкоплатци и затова нямам никакво логично обяснение защо подобни изменения се внасят в такъв спешен порядък“, отбеляза Субаев.
"Постъпленията в бюджета не зависят от това на колко данъчни склада ще е разделена нашата инфраструктура - от самото разделение допълнително в хазната нищо няма да постъпи. И на второ място - това ще повлече огромни инвестиции и административни разходи", изтъкна още Булат Субаев.
Снимка: Pixabay
Същевременно и от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) изразиха недоумение, че поправките се правят през Закона за здравето и без да бъдат обсъдени с бранша.
Тежки затруднения в работата на складовете прогнозира и председателят на БПГА Живодар Терзиев. Той обясни, че за въвеждането на видеонаблюдението на обектите им е необходимо най-малко година. "От историята знаем, че няма безплатен обяд", коментира Терзиев и допусна, че тези разходи ще се отразят на цените на горивата.
За февруари, март и април петролният бизнес е загубил сериозни средства, а същевременно е запазил работниците си и не е пристъпил към грантови схеми за финансиране, посочи още Живодар Терзиев, който е убеден, че не е сега моментът за допълнителни инвестиции, каквито промените изискват.
Снимка: БГНЕС
Финансовият министър Владислав Горанов също коментира темата и посочи, че много голяма част от операторите на данъчни складове имат видеонаблюдение с цел охрана. По думите му законодателят изисква то да бъде приведено по такъв начин, че да бъде използвано за акцизен контрол.
Той обясни, че законът предлага обособяване на петролопровода и отделните петролни бази в България, защото в момента те са свързани и няма възможност да се извърши достатъчно надежден контрол от митническите власти.
„В момента се вижда една голяма разлика. Цените, с които горивата напускат данъчните складове, са с десетки стотинки по-ниски от това, което виждаме в бензиностанциите. Надценката достига до около 50 стотинки, което според нас е доста висок процент“, каза той.
Добави коментар