След два месеца в социална изолация, от днес извънредното положение в страната вече е зад гърба ни. Да, редица от ограничителните мерки остават, но бавно и сигурно институции, бизнес и население се завръщат към предишния си начин на функциониране.
Какви са уроците и последствията от двумесечната карантина? Колко ще продължи периодът ни на адаптация към новата обстановка? Какви са съветите за плавен преход към нормалния ни ритъм на живот? С тези въпроси TOPNOVINI се обърна към един от най-известните психолози и психотерапевти у нас - Александра Петрова.
Снимка: Нова телевизия
61 дни в изолация
Психологът обясни, че отделните индивиди и обществото ни са реагирали класически на извънредната ситуация - първоначално с шок, след това със склонност да приемат всякакви идеи, което е повишило риска да станат жертва на манипулации. След това са преминали от послушание към търсене на варианти за изход от ситуацията, като накрая се е стигнало до непоносимост към всичко, което нарушава естествения биологичен и функционален ритъм.
Тя посочи, че когато хората са много уплашени и същевременно изолирани, инстинктът им за самосъхранение започва да работи изключително силно. Ето защо в първите десетина дни от кризата обществото ни се е сплотило - в подкрепа на различни каузи, на медиците и т.н. След това обаче, когато хората са започнали да се окопитват, са се формирали различни лагери.
Александра Петрова обясни, че когато вкараш човек в ситуация на стрес, той губи усвоените досега рефлекси и може да рухне.
"Голям процент от младите хора и семействата с деца споделят, че са започнали да търсят положителните моменти в тази криза...Същевременно тлеещи проблеми в семействата станаха още по-големи и в момента много хора се разделят, защото напрежението между тях много се е нагнетило".
"При хората с психосоматични проблеми в пъти ескалираха паническите състояния, безсънието, хранителните разстройства, злоупотребата с психотропни вещества, алкохол и други зависимости. Много ескалираха личностната несигурност, проблемите в работата", коментира психологът.
Тя отбеляза също, че голям проблем се е появил и във връзка с обучението на децата от вкъщи, заради липсата на физически контакти и постоянното им седене в игри и чатове. По думите й тепърва те ще трябва да бъдат изведени в реалността и да бъдат накарани да функционират пълноценно.
Снимка: CanstockPhoto
Последствията
Александра Петрова обясни, че навиците у хората се формират за около 30-40 дни и на практика в тези извънредни условия хората свикнаха стимулите да са по-еднопосочни.
"Мисленето беше свързано предимно в посока на заплахата, извънредни мерки, отброяване на това какво се случва - колко са болни и колко починали. Липсата на външни провокатори и на разговори в реалността, на движение - всичко това доведе до един изкуствен похлупак, в който хората спряха да имат нужда да превключват бързо, да са по-гъвкави", коментира тя.
"Бяхме два месеца в тази изолация, но ще ни трябва много повече време, за да свикнем отново да живеем стария си живот. Особено имайки предвид, че въпреки условната свобода все още има надвиснала опасност над хората. Продължава да има мерки, в които човек се губи - докъде може да се освободи от някои "презастраховки", каза още психологът.
По думите й тепърва предстои един много интересен период, през който ще наблюдаваме много закономерности от гледна точка и на адаптация, и на социалните процеси, и индивидуалните психични процеси.
Колко ще продължи този период никой не може да каже, той като той ще е строго индивидуален за всеки човек в зависимост от начина, по който той е функционирал по време на кризата - дали в условията на пълна изолация, дали в по-лек режим или на работа.
Снимка: CanstockPhoto
Съвети и първи стъпки към нормалността
Петрова посочва, че излизайки от изолацията много хора споделят: "Не знам доколко моето решение е правилно", "След толкова време не знам дали ще мога да се справя", "Притеснявам се от комуникация с много хора на едно място"
Тя обясни, че почти всеки, който е бил с много изявени страхове или със стриктно спазване на изолацията или с необходимост да работи от вкъщи, в момента се намира в един посттравматичен етап, в който изпитва недоверие. В този период ще трябва отново да пробие способностите си, отново да се учи в някои ситуации да бъде спонтанен и да функционира без страховете си.
Според психолога едно от първите неща, които трябва да направим в този момент е да излезем сред природата и бъдем по-активни физически. Слънчевата светлина също е много важна за режима ни на бодърстване и съня.
Снимка: CanstockPhoto
Много важен момент е постепенното активиране отново на динамичния ни режим на живот. Можем много по-бързо да се изморяваме и да губим мотивация, но не трябва да се плашим от това. След процес на изолация, някои от активните реакции на хората се притъпяват и има риск от много грешки.
Хората имат много притеснения с връщането на работното място и е много важно да гледат нещата на парче. Днес задачите са си за днес, а утрешните задачи - за утре. Хората трябва да имат търпение, да са толерантни към себе си и да изчакат този процес, без да са взискателни, защото всички около тях са в сходна ситуация.
Освен това трябва да работим с процесите на внимание и да си правим задачи, за да запомним някакви простички неща. Трябва да търсим любими занимания, да активираме любопитството си към средата постепенно, да правим планове.
Всичко трябва да става плавно и постепенно, за да можем да навлезем в нормален ритъм без особено голям стрес, защото сега ще следва и един момент на прегаряне за много хора, които ще искат да се включат на пълните си обороти, обясни експертът.
Добави коментар