Поглед назад: Има Дрангов - има хляб

Навършват се 103 години от героичната смърт на полк. Борис Дрангов, дал живота си за България, геройски загинал на 26 май 1917 г. на Кота 1050 на завоя на река Черна.

Кой е Борис Дрангов?

Подполковник Борис Стоянов Дрангов е роден в Скопие на 3 март 1872 г. Завършва Военното училище през 1895 г. с XVI-ти Випуск. Негови съвипускници са Георги (Гоце) Делчев от Кукуш, Петър Стаматов и други видни дейци на национално-освободителното движение на българите от Македония и Одринско.

По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) води чета в Плавица, планина, Султан-Тепе и Кратовско, подполковник Борис Дрангов е командир и предподавател във Военното на Негово Величество Училище. През Балканската война (1912- 1913) служи като началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска бригада (1-ви Софийски и 6-ти Търновски пехотни полкове). Сражава се в боевете при Селиолу, Гечкенли и Чаталджа. По време на Междусъюзническата война (1913) се сражава срещу сръбските войски при Бубляк и Бела паланка.

Снимка: Архив на полк. Борис Дрангов

По време на Първата световна война (1914-1918) е командир на 5-ти пехотен Македонски полк в боевете при Криволак, Чичовските височини, Удово, Богданци и Гевгели.

През 1916 г. е назначен за началник на Школата за запасни подпоручици в Скопие, подготвила над 1200 офицерски кандидати, сред които цвета на българската интелигенция, обществена и политическа мисъл през следващите пет десетилетия от историята на България.

През септември 1916 г. е назначен за началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска дивизия по време на кампанията в Добруджа и Румъния. На 25 февруари 1917 г. е назначен за командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк. Загива на 26 май 1917 г. на Битолския фронт, в участъка на Завоя на река Черна. Подполковник Борис Дрангов оставя след себе си десетки военно-педагогически произведения, посветени на духа на армията и на принципите на възпитанието на българските офицери и войници, сред които и военния катехизис на строевите офицери „Помни войната!”, както и „Юнаци, изпълнете клетвата!”, „Подробна програма за обучението на младите войници и канонири” и др...

В памет на подполоковник Борис Дрангов три български села носят неговото име - Дрангово, Петричко, Дрангово, Пловдивско и Дрангово, Кърджалийско, а по вековните буки и канари на Беласица и до днес може да се прочете войнишката признателност, изсечена с боен нож: „Аз служих при Дрангов!...”

Снимка: Архив на полк. Борис Дрангов

На 26 май 2017г. тържествено бяха отбелязани 145 години от рождението и 100 години от героичната гибел на полк. Борис Дрангов в Петрич. В едно от селата, кръстено на полковника, командир на 5-и пехотен Македонски полк от 11-та пехотна Македонска дивизия се проведоха редица мероприятия, посветени на живота и делото му, с които признателният български народ отдаде своята почит към легендата на Българската армия. Литургия в памет на полк. Дрангов бе отслужeна в църквата „Св. Преподобна Петка Българска” в село Дрангово. Службата бе оглавена от Н. Пр. Неврокопския митрополит Серафим. Десетки хора се събраха в храма, за да запалят свещ и да се помолят за душата на великия полковник Дрангов, дал живота си за България, геройски загинал на 26 май 1917 г. на Кота 1050 на завоя на река Черна. След като бе отслужена литургия се извърши церемония по полагане на цветя и венци на паметникачешма в село Дрангово.

Видео: БНТ 2

По повод 100-годишнината в Петрич беше организирана научната конференция „Полковник Борис Дрангов - един век по пътя на величието“. На научната конференция бе представен доклад за живота и делото на подполковник Борис Дрангов. Бе представена и книгата, посветена на подполковник Борис Дрангов - „Азъ служихъ при Дранговъ“, с автор Красимир Узунов.

Красимир Узунов-Поручика беше най-големият български изследовател на живота и делото на полковник Дрангов, основател на първата частна информационна агенция „Фокус“ и най-голямата радиоверига в България, който си отиде от този свят на 25 февруари 2019г.(бел.р). През годините Узунов не спря да гради и да съхранява българския дух чрез редицата патриотични инициативи на неговите Агенция и Радио „Фокус“ и безценните книги, които написа за сегашните и идните поколения. Човек откривател, обединител, енциклопедия, истинският българин, патриот, родолюбец…

Снимка: "Азъ служихъ при Дранговъ"

Книгата е посветена на Скопската школа за запасни подпоручици, живота и делото на подполковник Борис Дрангов - школата, която още тогава, преди сто години, народът и войската на България простичко нарекоха Дранговата школа, превръщайки я от най-обикновено училище за младши офицери в истински университет по родолюбие.

"За да спасиш личността, трябва да спасиш обществото", казва Дрангов и това звучи много актуално и днес.

Заветът на Дрангов е България. Дали този завет е през някоя от войните, дали този завет е сега, той е един и същи – България. Дори и след смъртта си полк. Борис Дрангов продължава да служи на Родината си чрез заветите, които е оставил.

Снимка: "Азъ служихъ при Дранговъ"

В същия ден – 26 май 2017г. паметна плоча с барелеф на полк. Борис Дрангов бе открита в Лом на улицата, носеща името на героя от Първата световна война.

На 2 март 2018г. полковник Дрангов получи своето място - в двора на Военна академия "Г.С. Раковски" - в София, където издигнаха негов паметник разположен на Запад, за да гледа към Македония. 

Снимка: Военна академия "Г.С. Раковски"

На 26 май 2019г. премиерно беше излъчен  за първи път филм в памет на двете велики фигури, които дадоха много и на България, и на целия български народ „Срещи на първия ред: Красимир Узунов с полк. Борис Дрангов“ с режисьор и сценарист Валери Яков и сценарист Красимир Кушев.

Полк. Борис Дрангов и Красимир Узунов – Поручика ги обединяваше името и каузата наречени –България! От написаното в книгата „Азъ служихъ при Дранговъ!“, от разказите на Красимир Узунов, от изследванията, които в продължение на дълги години той правеше над живота и делото на полк. Дрангов, той откриваше себе си.Под една или под друга форма в действията, в начините в подхода си, те двамата толкова много си приличаха, но това можеха да го видят само най-близките му хора, които бяха свидетели на съпреживяното с всяко едно ново намерено нещо, всеки един документ или предмет принадлежал на полковника, както и с всеки един ред написан и залегнал в книгата „Азъ служихъ при Дранговъ“. Умението да обединяват хората около себе си независимо от разбиранията и принадлежността им, е нещото, което отнесоха със себе си на онова място, по-доброто… Зад строгия вид и аристократичната осанка се криеше една авантюристична, любопитна и жадна за знание и нови факти душа, която открадваше всяка свободна минута, за да прочете и напише поредния нов ред по най-увлекателния и завладяващ начин, с желание да сподели намереното от него и да те накара да го съпреживееш. Аз служих при Дрангов!

Снимка: Военна академия "Г.С. Раковски"

Има Дрангов-има хляб! Празна раница-не пази граница! Две смърти няма-без една не може! Животът се мери не по дължина, по години, а по дела, по подвизи! Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан!.. Иде време-носи бреме! Да се мре, братко, трябва!Да се мре! Сърце подир сърце върви!