Д-р Павел Николов: Пази ли българинът сърцето си

Кардиологът д-р Павел Николов в интервю за TOPNOVINI.BG

Д-р Николов е специалист кардиолог в УМБАЛ "Александровска". Притежава сертификат по инвазивна и неинвазивна кардиология.  Потомствен лекар, завършил в Медицински Университет в София. Част от практическото си образование получава в кардиологичното отделение на болница Vivantes Neukölln в Берлин, Германия, където му отправят предложение да продължи там професионалния си път. Започва специализация по кардиология в началото на 2015г. в болницата, а през 2017г. решава да се завърне в България, за да приложи наученото в родината си. Придобива специалност по кардиология през 2019г. и е зачислен като докторант към Медицински университет в София. През 2020г. получава допълнително квалификация по „Инвазивна кардиология“ като към днешна дата продължава да практикува в кардиологичното отделение на Александровска болница. Веднъж месечно извършва консултации и прегледи в МБАЛ „Еврохоспитал“  във  Варна.  

Д-р Николов, имам познат, който стана лекар, защото в домашната му библиотека книгите по медицина бяха повече от художествената литература. И при вас ли така се случи?

Не точно. Истина е, че в семейството ми често се е говорило на медицинска тематика. Хората, които са ме вдъхновили да стана лекар, са баща ми и дядо ми. Може да звучи нескромно, но това са хора, които никога не са отказвали помощ, винаги са приемали обаждане, независимо по кое време на денонощието, били са съпричастни към човешкото страдание. Тези хора са постигнали изключително много в професионално отношение, изградили са име, но по-важното – изградили са здрави семейства и са били невероятни родители. Няма как да имам по-добър пример в живота. Когато бях на 17 години станах свидетел на пътен инцидент. Имаше ранени. Чувството на безпомощност, което изпитах, гледайки безучастен с редица други хора, чудейки се как да постъпя, остави траен отпечатък. Всякакви съмнения изчезнаха в този момент.  

Започнали сте специализацията си в Германия, защо избрахте да практикувате в България, когато мечтата на повечето млади лекари е да заминат в чужбина?

Винаги съм знаел, че искам да лекувам в България. За мен въпросът е бил кога, а не дали ще се върна. Имах невероятния шанс да провеждам стажове още като студент и впоследствие да специализирам в една от най-добрите кардиологични клиники в Берлин. Там бяха положени основите. Имах удоволствието да работя с хора, които поставят човешкото на първо място. Няма да забравя една визитация – завеждащият отделението (Dr. Stefan Sommer) се спря пред една 88-годишна баба с тежка деменция. Попита я как е, от какво има нужда. Тя простичко отговори: „Супа“. Отдели време и със собствените си ръце я нахрани. Бях меко казано поразен. Стоях и гледах безмълвно. На негласно зададения ми въпрос той отговори: “Тази жена има по-голяма нужда от внимание и грижа, отколкото от това да обсъждаме кое е най-доброто лекарство”.

Другата причина, поради която се завърнах в България е, че исках да създам семейство тук – в родината си. Срещнах най-прекрасния човек и съм щастливо женен. Не съм си представял, че мога да отглеждам децата ни на друго място. Аз станах човек тук, ще станат и те.

Преди години сте участвали в изследване в Кърджалийско, учуди ли ви фактът, че повечето възрастни хора са хипертоници?

Това беше част от ежегодната инициатива за безплатни прегледи на фондация „Направи добро - Александровска“ в различни краища на България. Екип от специалисти посещават по-слабо населени места.  Всеки има обособено място, на което преглежда, консултира, пише рецепти. Изключително преживяване, което дава много. Останах изумен от сърдечната доброта и топлота, с която ни посрещаха. На въпроса ви - за съжаление не ме учуди броят на хората с високо кръвно. В крайна сметка в световен мащаб около 30% от населението е със завишени стойности на артериалното налягане. Учуди ме това колко хората са свикнали със своите болежки, със своите страдания. Някои посъветвах да постъпят в болница за активно лечение. Повечето намираха оправдание в ежедневните си задачи, други категорично отказваха. За съжаление имаше и такива, които просто казваха: „Засега издържам, трае се. По-натам“. Това е част от нашата психология, която отказвам да разбера. Защо трябва да се потърси лекар, когато вече няма накъде…

Няма друг символ на човешки орган, който да е толкова популярен и рисуван. Символът на сърцето означава и любов. Пази ли българинът сърцето си?

Не мисля. За мен сърцето е най-красивият и изумителен орган. Ако можеш да задържиш въздух и да не дишаш известно време, то можеш ли да кажеш на сърцето си да спре да бие? Да си почине? Не! Неслучайно е първият орган в човешкото тяло, който се формира и не прекъсва своята дейност до самия край. Истината е, че през последните години има промяна в положителна насока. Все по-млади хора идват на профилактични прегледи, обръщат внимание на себе си и на своите близки. Това е правилният път. И представа си нямате колко по-лесно ще бъде за всички ни, ако заболяването се хване в ранен стадий. Да не говорим за ресурса и енергията, които биха били спестени. Неслучайна е максимата, че най-доброто лечение е профилактиката.

Защо хората със сърдечно-съдови проблеми са по-уязвими от COVID-19?

Вярно е, че при хора с подлежащо сърдечно заболяване е по-вероятно инфекцията да протече по-тежко. Проучванията са категорични, че при възрастни пациенти (над 65г.), с исхемична болест на сърцето, ритъмно-проводни нарушения, сърдечна недостатъчност, заболеваемостта и смъртността от COVID-19 са по-високи. Макар и преобладаващи в клиничната манифестация на инфекцията със SARS-CoV-2 да са респираторните симптоми, трябва да се знае, че вирусът уврежда и сърдечно-съдовата система. Това се дължи на повишения системен възпалителен отговор, директната вирусна инфекция на кардиомиоцитите, хипоксията поради развиващата се дихателна недостатъчност, електролитния дисбаланс и др. Затова от изключително значение е да опазим себе си и нашите близки.