Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Няма софиянци, които да не са минавали по ул. „Цар Симеон“, известна със стотиците си магазини за авточасти. Но може би не много са обърнали внимание, че на номер 125 в малко дворче се намира лобното място един от тримата софийски мъченици на християнската вяра.
Снимка: pravoslavieto.com
Св. Николай Нови Софийски е убит именно на това място на 17 май 1555 г. с камъни от развилняла тълпа, защото не е пожелал да предаде вярата си. Любопитно е, че неговият гроб е един от малкото известни гробове на български светци. През 70-те години на миналия век в негова чест там е построен малък параклис по проект на арх. Стефан Кънев. Въпреки че в началото на 20 в. мястото е запуснато и разпадащо се, преди няколко години настоятелите се захванаха с коренната му промяна. Покривът е ремонтиран, градината е оплевена, а чешмата е красиво облицована.
Въпреки това обаче ако решат да се помолят над чудотворните му икони, през по-голямата част от деня богомолците ще бъдат посрещнати от желязна врата с огромен катинар. Храмът отваря за посещение чак в ранния следобед на деня.
На триста метра от параклиса (в градинката между улиците „Пиротска“ и „Опълченска“) се извисява и красив храм, посветен на светия мъченик, който е един от най-големите храмове в България. В него в сребърна мощехранителница се съхраняват част от мощите на светеца. По време на храмовия празник – 17 май, от там тръгва литийно шествие с мощите му, което стига до параклиса.
Снимка: БГНЕС
Кой е Св. Николай Софийски?
Св. Николай Софийски е роден в Янина, днешна Гърция, където се препитавал като обущар. Отличавал се с изключително благочестивите си качества и заради това, когато дошъл в София веднага бил забелязан от местните турски големци. Те няколко пъти се опитали да го пинудят да приеме тяхната вяра. Веднъж го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и като заспал, го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил, Николай избягал и не излизал от вкъщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията, но той твърдо отказал. Заради това веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания.
На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София при местността „Юч бунар“ (днес „Три кладенци“), където бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Тялото му било пренесено на гробището наречено „Търницата“ и изгорено, а пепелта – разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.
Снимка: Wikipedia
Скоро след кончината на св. Николай Нови Средецкият митрополит Яков обявил канонизацията му на специално свикан за целта събор. Той приел запазените мощи на светеца (части от черепа и костите му), положил ги първоначално в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата „Св. Архангел Михаил“. По-късно част от св. мощи били прибрани в дървен храм.
В края на 70-те години на XX век изящната мощехранителница била открадната заедно с мощите от храма, посветен на светеца. Тогава църковното настоятелство на храм „Св. София“ подарило пазената там частица от светите му мощи на храм „Св. Николай Софийски“.
Снимка: bulgarianhistory.org
Добави коментар