„Винаги съм смятал София за изключително подходяща за фестивален град в топлите месеци - близо е до почти всяка европейска столица, има достатъчно полети, зелен град е, сигурен, придвижването е бързо, и на всичкото отгоре тук все още е много евтино“, казва Борислав Велков.
Коронавирусът се отрази катастрофално на културата у нас и по света. Сценичните изкуства преживяха три месеца на пауза, но и юни е труден за тях. Предстои нова битка за публиката, твърди Борислав Велков, председател на съвета на директорите на НДК. За разлика от театрите, оперите, концертните зали у нас, най-големият комплекс за събития у нас остава затворен след карантината. Националният дворец на културата не бърза да покани публиката обратно в своите салони – според предписанията на здравното министерство. Вместо това отвори нова мултифункционална сцена на открито на гърба на сградата и на нея вече се провеждат концерти, открит бе „София филм фест“… Междувременно в НДК обмислят нова стратегия за събитията като културно преживяване, пише ploshtadslaveikov.com.
Поканихме Борислав Велков, за да разговаряме за миналото, настоящето и бъдещето на НДК, за дълга към българската публика, за превръщането на България в дестинация за международен културен туризъм. И още: кои са най-посещаваните събития в програмата на НДК.
НДК се завръща с малка стъпка към нормалното. Отваряте една сцена, а имате фабрика за култура – как ще се развива НДК в присъствието на COVID-19, г-н Велков?
В ситуацията няма нищо нормално – работим в безпрецедентни условия, във всяко отношение. Правим първи стъпки към неизвестното. Никой от нас не знае какво точно предстои, за да реагираме. Затова в момента създаваме определени процедури, по които да работим. Опитваме се да управляваме процесите по някакъв начин, макар и в непозната среда. Въпросът е кое е нормалното – онова преди или бъдещето ще ни даде друга възможност за нормалност.
Един от героите в „Игра на тронове“ казва, че хаосът е стълба. COVID-19 може би е провокация да започнете развитие в друга посока, от която да извлечете нови ползи? Стига, разбира се, този междинен период да не продължи твърде дълго.
При всички случаи трябва да извлечем ползи от тази ситуация. Не случайно китайският йероглиф за криза и за възможност е един и същ. В тази ситуация е важно първо да успеем по някакъв начин да се трансформираме преди всичко в себе си и в мислите си, тъй като всички процеси, които управляваме, зависят от нас персонално. Така че първо самите ние трябва да имаме нагласата, че искаме да променяме. На второ място е въпросът какво може да извлечем в тази среда. Може би трябва да се събудим от този сън, в който всички бяхме потънали…
НДК е отлично проектирано съоръжение за култура и за конгресна дейност. А с Платформа А6 създадохме възможност да бъдем и отвън. Ако кризата ще ни научи на нещо, то не е това как да правим или логистираме събитията по нов начин, това щем-не щем ще го направим. Трябва да се научим какво съдържание да предлагаме, как да го предлагаме и да се борим за публиката. Защото в момента, при действащите ограничения, в крайна сметка дори и организаторите да имат възможност да провеждат събития, се налага да убеждаваме публиката да се върне отново в залите.
Как планирате този процес – да убедите публиката, че няма страшно от COVID-19?
Имаме какво да наваксваме в тази посока, не само ние в НДК. Струва ми се, че работата с публиката, изобщо привличането на публики, никога не е било основен фокус за организаторите на събития. Не говоря само за култура, а за ентъртейнмънт. Смятам, че всички организатори на събития, въпреки че НДК по-често е домакин на събития, сме длъжници на публиката. Трябва да създадем много по-добра комуникация с нея, да мислим повече за преживяването на публиката, за емоцията, с която тя напуска нашите зали и пространства. Системата, по която правехме досега събития, не е достатъчна. С обявяването на час и дата все още не сме предложили преживяване.
Действително немалко организатори прекратяват ангажимента си към публиката с последния акорд на концерта. Случвало се е някои от най-големите промоутърски компании след края на събитието да изгасят лампите на стадиона и в тъмницата да търсим пътя към изхода. Опасна ситуация, която може да завърши със жертви.
Метафорично казано, трябва да търсим пътя към изхода по някакъв начин.
След пандемията може би първо трябва да намерим отново пътя към входа?
Отношението към публиката е най-важното. Сега, когато имаме ограничения и хората по един или друг начин са в стрес от тази ситуация, ние виждаме, че ако няма публика в салоните, ако няма публика във външните и каквито и да е пространства, ние сме просто паметник.
Кризата ви дава възможност за развитие в нови интересни посоки, но колко време можете да издържите само с една сцена?
НДК е на 40 години. Някои го харесват, други не, но всеки мениджмънт на този комплекс има една основна цел – в периода, в който управлява, да отвори Националния дворец на културата към настоящото и към следващото поколение. Тази сграда е създадена в години, в които е трябвало да респектира, дори да държи хората на дистанция. Днес ние трябва да направим точно обратното – да накараме хората да се почувстват комфортно вътре, да видят, че тази сграда не е толкова страшна, че в нея има изкуство, че е умно проектирана и може да бъде част от техния начин на живот. Всичко това е създадено заради публиката, затова не може да мислим единствено и само за това какво да се случва на сцената. Ние трябва да мислим вече какво се случва и в обществото, в главите на хората. Да ги накараме да се почувстват сигурни и спокойни и да се върнат.
Мисията ни е още по-отговорна, защото сме в центъра на столицата и аз лично за себе си не мога да си представя какво бихме правили от 8 март насам, ако ние нямахме това пространство отвън, платформа А6. Будех се в 3-4 часа сутринта с мисълта какво да направим. Тази нова сцена не е направена само за да се върти колелото, тук не става дума само за приходи. Колкото и добре да е направена тази платформа, тя не може да покрие и да замести приходите на една толкова голяма структура като НДК.
В миналото на НДК са принадлежали и териториите наоколо. През годините след 1989-а са продавани различни части от тях. Какво около и от сградата днес принадлежи на Двореца?
Например т. нар. Английски двор не е наш.
Казват, че е продаден по времето на Софиянски?
Доколкото знам, да. Английският двор е хубаво пространство, има прекрасна малка сцена. Магазините в подлеза също не са на НДК.
Какъв процент от подлеза е продаден?
С изключение на Театър „Азарян“ и ДНК, нищо друго в подлеза не принадлежи на Националния дворец на културата. Като собственост в момента НДК се движи по контура на сградата.
Паркингите около сградата?
И те не са наши – nодземният откъм бул. „Фритьоф Нансен” е частен. Надземният паркинг между централната и административната сграда на НДК се стопанисва от Столична община. Части от самата сграда не са продавани. Малкото НДК изцяло е към нас. Високата сграда – също. Там имаме наематели, главно офиси.
Но това са неща, които са се случили преди много години. Те вече са в историята. В момента се справяме с това, с което разполагаме като зали и пространства.
Въпреки липсата на културни събития по време на кризата, все пак имате приход – от наеми. Бъдещето при вас не е така несигурно.
Месечно имаме константен приход от наеми, който в тази тежка ситуация донякъде ни дава възможност да покриваме основни разходи, но приходът от офисни площи или от дългосрочни наематели не е основната дейност на НДК. Основната ни дейност е друга. Това би могло да бъде вторична дейност. Когато нашето ръководство пое Националния дворец на културата, процентът от константни приходи, от офиси и от наеми, беше по-голям, отколкото от събитийна дейност. Трябваха ни около почти 3 години усилен труд, за да обърнем тази тенденция и да покажем, че приходът от събития вече може да бъде по-висок от прихода от наеми. До идването на COVID-19.
До коя година НДК печелеше повече от наеми, отколкото от култура и други събития?
До 2019 г. Сега, подготвяйки годишния финансов отчет за 2019 г., видяхме, че сме започнали да обръщаме тази тенденция. Това не беше лесно. Голям принос имаше инвестицията в Председателството, защото то отвори НДК към бизнеса и към конгресната индустрия. Дълги години НДК, след като не е поддържано добре, се беше свило до Зала 1 и още няколко малки пространства. Председателството отвори възможността всички онези зали, които дълго време не са били използвани, не е инвестирано в тях, отново да се ползват. Това беше сериозна стъпка и връщане към основната функция на сградата.
Не може да отречем приноса на предишния директор, който направи нови интересни места за култура, притегателни за публиката и днес – Литературен клуб „Перото“, Театър „Азарян“ и ДНК. Печеливши ли са тези нови територии за култура?
Каквото е оставило всяко едно ръководство като добра възможност, трябва да бъде отчетено. Никога не сме имали различно мнение по тези въпроси. Естествено, тъй като динамиката в културния живот е голяма, всяко едно от тези пространства трябва да се наблюдава и постоянно да се надгражда. Днес сме открили това пространство, то е актуално и интересно, но утре на друго място в София може да открият сходно пространство, то пък започва да става притегателно и интересно, тогава имаш конкуренция, трябва да мислиш какво и как да подобриш. За да съществува нещо и да се развива, трябва постоянно внимание и отглеждане.
Преди COVID-19 направихте силни и сериозни концерти, но с такива дали се излиза на плюс?
Все още има неща, с които не можем да се преборим. Едно от тях е ниската цена на билета, за което и да е културно събитие. Цената на билета не е държавна политика.
Как така, държавата нали субсидира билета в културата? Зрителят не плаща цялата му стойност.
При нас държавата не субсидира билета. Ние сме търговско дружество – колкото спечелим, в толкова трябва да се простираме. За да харчим средства за култура, ние трябва да имаме много добра обосновка защо ги харчим, как ги харчим и да доказваме, че това е рентабилен процес – и това, лично за мен, е предизвикателство.
Държавата субсидира билета в театрите, оперите и филхармониите. Но преди субсидията стои въпросът за какво ти като зрител си готов да платиш за своя лайфстайл. Цената на билета е едно от тези неща, цената на билет за каквото и да е културно събитие. България все още е държава, в която може да гледаш прекрасни събития на изключително ниска цена.
Това не е ли плюс за туризма? Може да рекламирате НДК като привлекателна дестинация за чужденци, които идват на културен туризъм.
Да, но в културния туризъм цената на билета не е водеща и основна, а съдържанието и цялото преживяване. Това за мен е политика, която съм започнал от ден първи в НДК. Хората, които имат възможности и предпочитания, вместо от четвъртък до неделя да ходят във Виена или другаде с нискобюджетни компании, ми се иска да ги задържаме тук. Но след като не успяваме, значи още трябва да работим по съдържанието.
Този тип зрители биха могли да плащат и по-високи цени на билетите у нас.
Пътят за повишаването на билета е повишаване на нивото на продукта като цяло, с повече и по-актуални заглавия. От моя гледна точка не мисля, че винаги успяваме, не говоря само за НДК, а като цяло за България, да предложим най-актуалните събития. У нас все още гастролират групи в различни сфери, особено в по-масовите жанрове, които са в залеза си. Трябва да обърнем много голямо внимание на съоръженията. НДК е чудесно място, имаме и зала „Армеец“ в София, но за големите събития, за големите концерти, не сме достатъчни.
Не споменавате стадионите – през годините у нас са правени и големи концерти на открити спортни арени, с посетители между 40 и 50 хил., ако са верни цифрите на организаторите.
Като съоръжение стадион „Васил Левски“ вече е остарял морално и функционално, а той е единственият в София с възможност за големи събития. За съжаление, не разполагаме с достатъчно големи съоръжения, средната цена на билета е изключително ниска и затова не сме толкова привлекателна дестинация за мащабен културен туризъм. Нямаме голям фестивал като Exit и Sziget. Но това пък означава, че имаме перспективи за развитие. Винаги съм смятал София за изключително подходяща за фестивален град в топлите месеци – близо е до почти всяка европейска столица, има достатъчно полети, зелен град е, обозрим, сигурен, неголям – придвижването е бързо, и на всичкото отгоре тук все още е много евтино.
Ето първите позитиви на COVID-19 – всички видяха изведнъж, че може да има много повече открити външни сцени. Тръгнахме в нова посока, което отдавна трябваше да направим. Сега изведнъж всички започнаха да говорят колко са големи възможностите за външни пространства – ами да, големи са. Ние още миналата година започнахме с външно пространство. И тук една статистика да ви дам. Към настоящия момент има почти около 60 заявени събития за платформа А6. Миналата година там имахме просто лятна сцена и по това време запитванията съвсем не бяха толкова.
Като наблюдавате събитията в културните комплекси по света, ние къде стоим спрямо тях?
Зависи спрямо коя част на света. В Европа е едно, в Северна Америка моделът за провеждане на събития е съвсем различен. До Европа сме близо в километри, близо сме и в прилагането на добри модели и практики в някои отношения. Далеч сме в опита и традициите. Това, което ние правим (НДК от 40 години, а останалият пазар – в последните 20-30 години), те го правят от 200 години. Познавам много фестивални пространства в Европа, обиколил съм, не знам, може би над 100 зали. Бил съм на десетки семинари, симпозиуми, обучения и т.н. и мога да видя съществени разлики – което по никакъв начин не ни обижда, просто това е нашата история. И култура, разбира се. Ние от 30 години имаме възможност да правим това, по начина, по който го правим сега. За съжаление, у нас е имало много дълъг период, в който културата е била идеология.
А в друг по-скорошен период НДК следваше пазарната логика и беше място за чалга…
Това не е пазарна логика. Това е липса на мениджърска визия, защото един чалга концерт винаги може да бъде заменен с друг вид събитие, който също би бил рентабилен. Ето, ние в момента сме направили платформа за културни събития зад НДК. Може би е много по-лесно да вдигнем една сцена и да пуснем чалга, но не го правим. Не искам да коментирам какво са правили предишни ръководства, всеки би могъл да направи някаква грешка и да се отклони. Зависи кой как приема нещата. Работата си в НДК приемам като мисия. Това не го пише в длъжностната ми характеристика, никой не ме задължава. Аз го приемам така. Преди мен мнозина са направили много – и за добро, и за не толкова добро – и осъзнаваш, че си малък преходен момент в историята на НДК, тази сграда ще я има и много след нас.
Кое събитие в програмата на НДК привлича най-много публика? Панаирът на книгата, „Киномания“, Лили Иванова…?
„Киномания“, „София филм фест“ и Панаирът на книгата. Около 1 млн. души годишно минават през всички зали и пространства на НДК, независимо дали са продуцирани от нас, дали са партньорски събития, или са реализирани изцяло от външни организатори.
Може ли да дадете посещаемостта на тези събития в цифри?
Разбира се. През 2019-а „Киномания“ (фестивал, продуциран от НДК) има над 80 хиляди зрители, като само за шестте прожекции в Зала 1 зрителите са над 18 хиляди. „София Филм Фест“ (фестивал, на който НДК партнира) има повече – 90 хиляди зрители – но това е цифра от прожекциите във всички киносалони, не само Зала 1 и кино „Люмиер“. Посетителите на Панаира на книгата (изложение, на което НДК партнира) през последните години са между 35 хиляди и 55 хиляди души за цялото време на панаира, повече са на Коледния панаир. „Стройко“ (изложение, на което НДК партнира от самото му създаване) има по 4-5 000 посетители на ден. А на Платформа А6 очакваме минимум 27 хиляди зрители до август. В по-голямата си част това ще бъде нова публика за НДК, която ще наблюдаваме внимателно, ще изучаваме очакванията и новите ѝ навици и ще се опитаме впоследствие да я привлечем вътре, в залите на НДК.В последните години има бум на симфоничните концерти – не ви ли се струва, че в тази посока би могъл да се развива културният туризъм?
Зала 1 само с класическа музика, със сериозни солисти, произведения, състави, трудно се пълни. 3500 места не само в България, но и в Европа не се пълнят лесно със симфонична музика. Следя по-големите зали за класика, не е толкова лесно. Затова симфоничната музика все повече навлиза в масовата култура, развива се. Едното черпи от другото… А при някои зали за класическа музика по света феноменът е, че вече основният доставчик на публика не е самата зала или организаторът на събитието, а туристически компании. Всичко е обвързано с туризъм.
Какво предстои за НДК, ако няма нова вълна на вируса?
Каквото ще бъде за НДК, такова ще бъде горе-долу за всички. Предстоят ни трудни месеци. А ако има нова вълна на вируса и отново разреждане на 50, 30, 70, еди-колко си процента на публиката в залите, това означава, че трябва да се взимат тактически решения, буквално всяка седмица трябва да решаваме как да постъпваме и какво да правим, да има протокол. Ние от ден първи на вируса започнахме да мислим какъв ще ни бъде протоколът в тази голяма къща, след като отворим.
Десеторно повече усилия трябва да вложим, за да се върнем към нормалния режим на работа. Публиката е тази, която трябва да убеждаваме, че трябва да се върне – защото ежедневно имам срещи с организатори на събития, които казват: „Ние сме си запазили бюджета, готови сме, но като си правим вътрешно проучване, не сме сигурни, че би дошла публика“. Така че в момента всички ние трябва да се насочим към публиката, на която сме задължени от предишни години. Трябва да създадем условия на безопасност, на комфорт, на всичко, което може да вкара човек, за да си даде времето и парите, за да ни предпочете пред седенето пред телевизора. Започваме едно голямо състезание със самите себе си, ние до момента не се състезаваме с никой друг.
Другото, което е много важно за мен, е всички наши колеги да осъзнаят, че трябва да се развиваме като обща дестинация. Като се чуе за София, след като сега сме една от сигурните страна от COVID-19, веднага да си кажеш „чудесно място за култура, кацам в четвъртък и до неделя мога да видя много неща“. Мисленето „аз съм добре, ти не си добре, аз се развивам, ти не се развиваш“ няма да ни помогне да развием културен туризъм. Докато не се разчуе, че София е културна и събитийна дестинация, няма да се получи и ще се задоволяваме преди всичко с локални формати и събития. И тук извинението не е само „такъв ни е стандартът“ – всичко е в личното желание и лайфстайл. Не съм готов да дам 30 лв. за билет за концерт, но съм готов да дам 500 лв. на Слънчака за един уикенд, ако стигнат… Ако се промени този приоритет, много неща ще се променят.
В България почти не се продават VIP и премиум билети. Тази политика е тотално подценена. В залите по чужбина, някои от легендарните зали, си направиха ремонти и увеличиха VIP седалките за сметка на обикновените, защото 1/3 VIP носи три пъти колкото всичко останало. При нас VIP политика няма, това са хората, които изпускаме, в четвъртък те хващат самолета и заминават, защото тук не могат да получат такова изживяване.
Надявам се, че такъв тип кризи и сътресения ще отместят приоритетите на хората. Но и ние сме длъжни да създадем условия за това. Когато човек дойде в Зала 1, не трябва да бърза да излезе на финала. Нашите зали са in-out, какво означава – влизам, гледам събитие и излизам, и никаква комуникация с локацията. Това е още една разлика със Западна Европа. Там не изчисляват цената на билета по презумпция, а изчисляват, че ако останеш половин час след събитието на чаша шампанско или нещо допълнително, на някакво афтър събитие, значи за половин или за един час ти ще оставиш два или три пъти над цената на билета. Ние в НДК се стараем за това, някои наши колеги също се стараят, но като цяло пазарът у нас не предлага такова преживяване на публиката. Всички се фокусират дали събитието им излиза до цената на билета.
Добави коментар