2019 г. през погледа на БХК: Тежък политически натиск върху медиите и обругаване на съда

14:04, 29 юни 20 25 1517 Шрифт:
Василена Йорданова Редактор: Василена Йорданова

Тежък политически натиск върху медиите, възпрепятстване на гражданския сектор и обругаване на съда. Това са част от акцентите в Годишния доклад за състоянието правата на човека в България за 2019 г. на Българския хелзинкски комитет.

Съдебна власт

В доклада от БХК посочват, че през миналата година правосъдният министър Цецка Цачева бе сменена след един от най-значимите скандали, свързани с конфликт на интереси през последните години – “Апартамент гейт”. Същевременно заради прояви на дълбоко непознаване на правото на два пъти беше искана оставката на заелия през пролетта поста правосъден министър Данаил Кирилов.

Те посочват, че изборът на нов главен прокурор бе извършен в условията на безпрецедентни граждански протести, породени от съмнения в професионалните и морални качества на единствения кандидат за длъжността. Не беше уважено и заявеното от президента желание процедурата да бъда извървяна отново, като се даде възможност кандидатът да докаже качествата си в конкурентна среда. От организацията припомнят, че бившият заместник главен прокурор Иван Гешев встъпи в длъжност предсрочно, а предшественикът му Сотир Цацаров беше избран от НС за председател на КПКОНПИ при неспазване на заложените в закона срокове.

Годината беше белязана от публични нападки срещу съдии, оспорващи действията на тандема Цацаров-Гешев. Яростна медийна кампания беше организирана срещу съдиите по делото за предсрочното условно освобождаване на австралийския гражданин Джок Полфрийман.

Свобода на изразяване

Докладът отбелязва, че през 2019 г. България продължи да е страната с най-несвободни медии в ЕС и Западните Балкани, запазвайки 111-о място от общо 180 страни в Индекса за свобода на изразяване на „Репортери без граници“ (RSF). В доклада на RSF се посочва, че България е обект на постоянни критики заради ендемична корупция и неефективност на съдебната система, а журналистите са мишени както на организираната престъпност, така и на властите. Страната ни попадна като негативен пример и в докладите Media Sustainability Index („Индекс за медийна устойчивост“) на международната организация IRЕX, и международния Комитет за защита на журналистите (CPJ).

2019 беше и година на увеличаваща се арогантност в натиска срещу журналисти, посочват от БХК.

Две от трите най-гледани телевизии получиха ново, благосклонно към управляващите ръководство. За генерален директор на БНТ беше избран Емил Кошлуков, въпреки съмненията в професионалните и етичните му качества. КЗК разреши Нова телевизия да бъде продадена на братята Кирил и Георги Домусчиеви, след като преди това беше забранила придобиване от чешкия бизнесмен Петер Келнер. Както в обществената, така и в частната телевизия смяната на мениджмънта беше последвана от радикални промени в екипа и редакционната политика. Като позитивно развитие може да се отбележи стартът на Радио „Свободна Европа“.

Свобода на сдружаване

За първи път в най-новата демократична история на страната ни управляваща партия поиска от главния прокурор да внесе в съда иск за прекратяване на неправителствена, правозащитна организация (БХК), а заради друга съсловна НПО (Съюзът на съдиите в България) беше внесен законопроект за ограничаване на възможностите за финансиране на магистратски организации. Беше проведена активна медийна кампания, целяща да дискредитира гражданския сектор като цяло и да нормализира отказа на институциите да кооперират и да се отчитат пред граждански организации.

На безпрецедентно охулване бяха подложени организации, работещи в подкрепа на деца и жени, пострадали от насилие, което значимо навреди на работата им и намали възможността им ефективно да помагат на засегнатите и уязвимите групи. В резултат на тази кампания беше оттеглената Стратегията за детето и беше отложено влизането в сила на Закона за социалните услуги (ЗСУ), което добави нови рискове пред най-уязвимите деца и жени.

2019 – човешките права в цифри:

  • 13 осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България
  • 10 401 лица са настанени в специализирани институции за възрастни, още 2468 са чакащи за настаняване
  • 2338 са издадените заповеди за незабавна защита от домашно насилие по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН)
  • България пада от 18-о на 49-о място в индекса за равнопоставеност на половете на Световния икономически форум
  • 99,14% от ползващите обезщетение за гледане на дете до 2-годишна възраст са жени, както и 90,3% от ползващите обезщетение за гледане на болен член на семейството
  • Най-малко ¼ от всички родили през годината жени са били обект на дейност, класифицирана като насилие в доклад на специалния докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени
  • 26% от анкетирани задържани са се оплакали от полицейско насилие по време на задържане; 20% - от  насилие вътре в полицейското управление
  • 661 души са прекарали над 6 месеца в арестите без присъда и често пъти в нехуманни и унизителни условия на живот. За годината в арестите са регистрирани 5 суицидни опита и два смъртни случая
  • Българското правителство пропуска да засече и задържи приблизително между 10 000 до 15 000 чужденци годишно, с цел да се избегне поемането на последваща отговорност по Дъблинския регламент или по споразуменията за реадмисия.
  • Никакви интеграционни мерки или дейности не бяха достъпни за признатите бежанци или чужденците с предоставен хуманитарен статут. Така ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава вече шеста поредна година.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама