Цивилизацията, която се затри, защото не можа да си остане вкъщи

12:00, 13 юли 20 / Общество 25 1323 Боян  Тончев
Снимка: Pixabay

Не бързайте да ме нападате, тук не става въпрос за нашата цивилизация. Ние не сме чак толкова загубени. Все пак зад гърба ни стоят хилядолетия от учени, философи, технократи и будни общественици. Науката ни е стигнала дотам да изпраща сонди извън пределите на Слънчевата система и да дели атомите не просто на протони, електрони и неутрони, а на в пъти по-малки от тях съставни елементи. Подобни прогрес и култура няма как лесно да бъдат изгубени!

Макар че сигурно и жителите на Атлантида така са смятали за себе си. Нали се сещате – онази мистериозна цивилизация, на която още от Античността множество мислители са се възхищавали и са давали като пример точно за прогрес и култура.

Какви ли не разкази са се носили през вековете за тях – че в градовете им всичко било от злато, а превозните им средства са летяли във въздуха, задвижвани с енергия от Слънцето, че са имали достъп до скрити за нас тайни на физиката, които са им позволявали да построят неща, които, както е модерно да се казва, ние няма да можем дори да боядисаме. Например пирамидите в Египет. Че са имали толкова развити изкуства и занаяти, че останалите хора по Земята, живели едновременно с тях, са изглеждали като нескопосани и простовати неандерталци.

И изведнъж – бум! – Атлантида я няма! Великата цивилизация изчезнала в небитието и всичко, което оставила след себе си било само куп митове и легенди. До степен, че дори нямаме реални доказателства, че наистина е съществувала, а не е просто плод на нечие въображение.

Питате се какво ви интересува всичко това, ли? Във време, в което собствената ни цивилизация си има достатъчно проблеми, за да се занимава с тези на някаква отдавна залязла култура? Честно казано, нищо! По-скоро се опитвам да ви разсея малко от злободневните проблеми, които през прословутата вече 2020-та година един след друг се трупат на главите ни, без дори да проявяват доблестта и възпитанието да се изчакват помежду си.

Поводът да ви разкажа за Атлантида е една нова теория, прокраднала се в главата ми относно причините за изчезването на великата цивилизация. Най-широко разпространената такава е, че континентът, на който са се намирали чудните им високотехнологични градове, е потънал след голям природен катаклизъм. Или, подобно на динозаврите, е бил унищожен от огромен астероид. Тези теории обаче са слаби, а събраните доказателства – недостатъчни. Е, такава е и моята, и следователно с нищо не отстъпва на тях. Затова реших да я изложа накратко пред широката общественост.

Атлантида е била унищожена от коварен вирус

При цялото ми уважение към населението на тази легендарна територия, то било до такава степен разглезено от всички удобства и постижения на науката, че меко казано проявило страшно нехайство към връхлитащия го проблем. Или по-скоро първоначално уж го взело насериозно, но впоследствие самонадеяно решило, че вече всичко е наред и изпуснало нещата от контрол.

Атлантите и друг път се били сблъсквали с повече или по-малко големи зарази, но този вирус се оказал малко по-различен. Те не знаели много за него, вадели си изводи как да го преборят на базата на опита им с предишни такива, но в голяма част от случаите тези заключения се оказвали погрешни. Вирусът се разпространявал по-лесно от досегашните, един болен заразявал повече хора от обичайното, той не се повлиявал от горещото време на атлантидското лято и не проявил очакваната сезонност и сам да изчезне. И уви, колкото и да им се искало на някои учени – така и не пожелал да изгради кой знае какъв стаден имунитет сред населението.

А най-лошото от всичко било, че едни хора го карали на крак, без дори да разберат, че са болни, а други удрял толкова тежко, че всички усилия на докторите не успявали да ги спасят. Именно тази последна причина в най-голяма степен „изяла главата“ на цивилизацията им.

Можело ли е жителите на Атлантида да направят нещо, за да се спасят?

Говори се, че да. Няколко много прости стъпки, които обаче, за общо недоумение на историците и изследователите, те така и отказали да направят.

Тъй като вирусът бил непознат и се проучвал в движение, а и често подлъгвал учените да обявяват „факти“ за него, които в рамките на няколко месеца след това самите те отричали или променяли, народът на изчезналия континент лесно загубил вярата си в тях. Затова в един момент спрял да се вслушва и в най-елементарните, но работещи съвети как да ограничат разпространението на заразата.

Първият от тези съвети бил да си стоят в къщи. Първоначално атлантите взели малко по-насериозно този съвет, най-вече заради това, че властите общо взето им го наложили насила. Те затворили заведенията, фитнес-клубовете, дискотеките, стадионите и дори офисите, и  хората нямало къде другаде да отидат, освен да си останат у дома с най-близките си. В някои райони дори имало глоби за илизане от къщи, или се позволявало такова само при строго определени правила.

Скоро се доказало, че тази тактика за ограничаване на вируса малко или много работи, случаите започнали да намаляват, но пък икономиката на Атлантида сериозно пострадала. Видяло се, че опасността от икономическа и финансова криза е не по-малка от тази от заболяването, затова се потърсил някакъв среден вариант. Бизнесът и работните места постепенно били задвижени и до някаква степен възстановени, а хората били помолени да ограничават контактите си и да спазват дистанция. Това елементарно на пръв поглед изискване обаче се оказало невъзможна задача за твърде емоционалните атланти!

След дългото стоене в къщи – ефект на отвързаното куче

Загубил всякакво търпение и вяра в колебливите си власти, както и в недостатъчно бързо напредващите в познанията си за вируса учени, народът на Атлантида се втурнал навън като отвързан пес след няколкомесечната карантина. Немалка част от хората започнали уверено и фанатично да тръбят, че всъщност вирус не съществува, а всичко е пъклен план за ограничаване на свободите им, и да посяват семето на съмнението във все по-голяма част от населението. Всичко това се подклаждало от множество „авторитети“, които постоянно повтаряли подобни мантри по всички възможни средства за осведомяване, с които разполагали атлантите.

Властите също допуснали своите фатални грешки. Първоначално налагайки твърде строг контрол, впоследствие под натиска на определени недоволни групи, те започнали да отменят едно след друго ограниченията. Позволили на хората да се събират на големи групи, за да празнуват както те си знаят сватби и абитуриентски балове, отворили стадионите и дискотеките, не следили за спазване на мерките в закрити пространства. Единственото, което направили е да прехвърлят отговорността за разпространението на вируса към съвестта на хората. Без да си дават ясна сметка, че такова нещо като колективна съвест не съществува.

И така Атлантида изчезнала. Случаите на заразени по цялата ѝ територия с главоломна скорост се увеличили, но се случило и нещо много по-лошо – хората се разделили на групи, които започнали взаимно да се обвиняват едни други за провала, чувството за обществена солидарност изчезнало, властите загубили напълно доверието на хората и никога повече не успели да го възстановят, и накрая настанал такъв социален хаос, че в един момент всичко се разпаднало.

И не, че всички атланти измрели, а просто загубили нишката на културата си и се пръснали по големия свят, загубвайки цялото си познание и умения, като по този начин приключили с великата си цивилизация. Нататък историята я знаете – всичко отначало – античност, средновековие... та до наши дни.

Такава е теорията ми за изчезването на Атлантида. Не твърдя, че нас ще ни сполети същата съдба, нападнати от тъпия ковид-19, с който изненадващо бавно и трудно се справяме. Не казвам, че цивилизацията ни ще изчезне, нито че ще се изпокараме помежду си, разделени на вярващи и невярващи във вируса. Също така не искам да внушавам на когото и да било да носи маска, да спазва дистанция или да проявява дисциплина, каквато не му е присъща.

Единственото, което ми се ще да напомня е, че цивилизациите идват и си отиват. Едни с основателни, други поради доста глупави причини. Нека не позволяваме на някакъв микроб да затрие нашата! И то не защото е чак толкова опасен, а само защото ние не можем да се обединим срещу него. 

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!