117 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

13:25, 20 юли 20 25 1930 Шрифт:
Любомира Николова Редактор: Любомира Николова

Днес се навършват 117 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Паметната дата се отбелязва от представители на ВМРО в цялата страна.

На Паметника на революционерите от Македония, Беломорието и Одринско в центъра на София народните представители от ПГ „Обединени патриоти“ и членове на градската организация на ВМРО поднесоха цветя и се поклониха пред подвига на въстаниците. С падане на колене и минута мълчание Патриотите отдадоха почит, съобщиха от ВМРО.

Венци на паметника поставиха заместник-председателят на народното събрание и председател на НФСБ Валери Симеонов, съпредседателят на ПГ „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов и депутатите от групата Деан Станчев, Христиан Митев, Милен Михов, Калин Поповски, Юлиан Ангелов, Мария Цветкова, Александър Сиди, Красимир Богданов, Стоян Божинов, Йордан Йорданов, Борис Вангелов.

В кратко слово историкът доц. Михов напомни за огромната жертвоготовност на участниците във въстанието.

В пленарна зала в Народното събрание също бе почетена паметта на героите, дали живота си за свободата и обединението на Отечеството. От парламентарната трибуна депутатът от ВМРО Красимир Богданов прочете нарочна декларация:

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Днес е 20 юли. На този ден през 1903 година Главният щаб на Битолския революционен окръг прокламира началото на героичното Илинденско-Преображенско въстание. То е своеобразен връх в дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която от създаването си през 1893 г. десет години неуморно се готви за този паметен ден.

Автономията на Македония и Одринско се превръщат в знаме за всички поробени българи в Османската империя и за гражданите на свободна България. Учредени са стотици революционни комитети, разраства се четническият институт създаден от Гоце Делчев, в Македония и Одринско действат десетки революционни чети. Обстановката се нагнетява от неуспешните реформени актове на Великите сили, от множеството афери, четническата акция през 1895 г. и Горноджумайското въстание през 1902 г.

Решението за въстанието в взето в началото на 1903 г. на конгрес под председателството на Иван Гарванов, провел се в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – най-голямото просветно средище на българите, останали под турска власт. Въстанието трябва да избухва перманентно, в Повардарието на 20 юли - Илинден, в Одринско на 6 август - Преображение, а в Струмишко, Солунскио и Серско на 15 септември – Кръстовден.

По недвусмислената оценка на историците това е най-голямото въстание срещу турската власт на Балканския полуостров. Най-голям е не само обхватът му - от Охридското езеро до подстъпите към Цариград, но и огромният подвиг на борците за свобода и заветът, който ни оставиха.

Във въстанието участва цветът на българската революционна мисъл и действие - Даме Груев, Борис Сарафов, Анастас Лозанчев, Христо Узунов, Яне Сандански, Васил Чекаларов. Редица достойни български военни – ген. Иван Цончев, Борис Дрангов, Христо Чернопеев, Кръстю Българията, пренебрегват постове и заплата и се хвърлят в борбата за освобождението на „брата роб". 

Неизброими са проявите на масов героизъм - от славното Крушево, на Мечкин камен, където войводата Пито Гули, подобно на спартанския цар Леонид, заедно със цялата си чета не отстъпват на многобройния турски противник, остават на позиция и загиват до последния човек. В Странджа планина тежко ранен главният войвода Георги Кондолов нарежда на момчетата си да го убият и на гроба му вместо да проливат сълзи, да извият българско хоро.

Срещу въстаналите българи Османската империя хвърля редовна войска и башибозук. Според данните от Мемоара на Вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, търсят спасение в България.

Въстанието показа несъвместимостта на два цивилизационни подхода - европейският демократизъм и османо-турският деспотизъм. Паметно отеква призивът на главния щаб: „Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“. В този смисъл Илинденското въстание показва цивилизационният избор на българите от Македония и Одринско.

Неуспехът на въстанието изостря обстановката в Европейския югоизток, а нереализираният български национален идеал става една от основните причини за последвалите войни за национално обединение.

Днес, 117 години по-късно, залутани в безвремието, в дребните политически боричкания все повече избледнява подвига на тези смели мъже. Свеждайки глави в преклонение, ние, днешните поколения, трябва да си дадем сметка, че тяхната саможертва не е напразна и делото им не е завършено. Че България е там, където живее дори и един българин. Че ако във вените ни е останала капка от горещата кръв на Илинденци, трябва да продължим борбата!

Да живее България!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама