Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
На 31 юли парламентарният звънец удари за последно в пленарната сграда на пл. „Народно събрание“ 1. След 135 г. на емблематичното място от есента депутатите ще заседават в бившия Партиен дом – в ремонтирана зала със стъклен купол по примера на германския Бундестаг.
Снимка: БГНЕС
Последният министър, който говори от трибуната, беше Емил Димитров – Ревизоро, който преди да заеме поста в екоминистерството пет години седеше на депутатската банка. Той дори произнесе още веднъж клетвата си. „Така тъжно започнахте, че си помислих, че ще подавате оставка”, пошегува се след това зам.-председателят на парламента Валери Симеонов, за да разведри обстановката. Именно лидерът на НФСБ беше и последният, ударил емблематичния звънец. След края на заседанието народните представители се сбогуваха със сградата, като си направиха снимки за спомен.
Снимка: БГНЕС
В сградата, която носи надписа „Съединението прави силата“, се очаква да се провеждат вече само официални политически конференции и да се посрещат делегации.
Снимка: БГНЕС
Сградата, която 135 години беше дом на депутатите
Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, създадена след Освобождението. През февруари 1884 г. Министерският съвет, оглавяван от Петко Каравелов, взема решение за построяването ѝ, а дотогава българският парламент заседава в Търново, Свищов и София. Предвиденото място за новата сграда се намира в покрайнините на столицата. Преди Освобождението тук са се намирали т.нар. позорни гробища, където турците погребвали екзекутираните престъпници.
Снимка: БГНЕС
Проектът е дело на сръбския архитект от български произход Константин Йованович, който проектира и сградата на Сръбската национална банка в Белград. На 22 май 1884 г. Народно събрание гласува 220 хил. франка за строежа. На 25 ноември същата година княз Александър І, Стефан Стамболов и търновският митрополит Климент полагат основния камък.
Депутатите започват да заседават в новата сграда на 28 май 1885 г. На освещаването митрополит Климент произнася реч за значението на това „свято място”, където ще се решават съдбините на българския народ. През есента на същата година обаче по време на Сръбско-българската война сградата е превърната в лазарет.
По време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. сградата на парламента е засегната леко. Частични преустройства са правени през 1962 г., когато е инсталирана дървена ламперия от славонски дъб, през 1977 г. и 1985 г., когато е реновирано обзавеждането от колектив от КИПП „Главпроект“ с ръководител арх. Павел Николов. Въпреки поредицата намеси, постройката е със запазен първоначален образ и характер на интериорните пространства.
Снимка: БГНЕС
Сградата на парламента е в стил неоренесанс. Тя е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
Последният парламентарен сезон в снимки
Снимки: БГНЕС
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Първият аквапарк в София… не е този във „Възраждане“
„Хора и улици“: По следите на важните дати
„Хора и улици“: Кметът, при когото улиците бяха чисти, а градският транспорт - редовен
„Хора и улици“: Какво е общото между Ами Буе, Фритьоф Нансен и Васил Левски?
„Хора и улици“: Частно парти в градския транспорт? – Срещу 200 лв. на час
„Хора и улици“: Майсторът на китари
„Хора и улици“: Убитият с камъни софийски мъченик
Добави коментар