Предметът гражданско образование ще се изучава в 11. клас за първи път в България през новата учебна година. Вече са готови и учебниците, по които ще се преподава, съобщи bTV.
От септември в класните стаи ще се дискутират въпроси, значими за България, Европа и света. Трите големи области на компетентност, които ще се развиват, са „Гражданите, политиката и демокрацията“, „Граждани, права и отговорности“ и „Идентичности и различия в обществото“. Сред разглежданите теми ще са гражданските протести, проблемът с фалшивите новини и как да те да бъдат разпознавани, както и ученическите протести за климата.
Вече са готови и учебниците на няколко български издателства по предмета. В учебната си програма МОН препоръчват кабинетите по гражданско образование да са оборудвани и с компютри, на които да се търси информация. Младежите ще могат да работят и по обществено значими проекти и да участват в извънучилищна инициативна дейност като олимпиади и сътрудничество с медии, местната власт и неправителствени организации.
Какво се учи по гражданско образование?
Мирът, демокрацията, свободата и толерантността са в основата на ценностите, които Европейската комисия определя като ключови за съвременното общество. Затова и гражданското образование няма строго определен набор от теми, които да бъдат обсъждани. Те се променят както с времето, така и с локацията в зависимост от процесите и събитията в държавата и света.
Новият учебен предмет, обаче, има ясни цели – да насърчава хармонично съвместно съществуване и взаимноизгодно развитие на личностите и общностите. За тяхното постигане са важни изграждането на културна компетентност, участието в демократичните процеси и отстояването на демократичните ценности, както и зачитането на основните права и предотвратяването на всички форми на дискриминация, се посочва в доклад на ЕК.
Защо гражданското общество влезе в класната стая?
Дебатът за изучаването на теми, свързани с гражданското общество, се води от повече от десетилетие в България. Основната подготовка за въвеждането му започва с на фона на растящо недоверие към демократичните процеси и възход на екстремизма в Европа след 2015г.
Атентатите в европейски градове като Париж и Копенхаген станаха повод министрите на образованието на страните от ЕС да подпишат Парижката декларация, с която обещават да засилят ролята на образованието за изграждане на основните ценности, критично мислене и медийната грамотност у своите граждани.
Добави коментар