Предложението на ГЕРБ за нова конституция предизвика редица нови предложения, както и разделение по няколко теми - нужно ли е изобщо промяна; трябва ли Конституцията да се пренапише или е необходим само козметичен ремонт; кой има легитимност, за да извърши промяна и какви постановки да залегнат в новия закон… Затова TOPNOVINI.BG реши да се допита до специалисти, активисти и обикновени граждани, в рамките на специалния проект „НОВАТА КОНСТИТУЦИЯ”, в който задаваме пет еднакви въпроса, на които търсим отговори.
Виктор Серафимов е доктор по международно право и международни отношения, завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“, както и двугодишна специализация по „Английско и европейско право“ в Института за продължаващо обучение при Университета Кеймбридж. Член е на Евро-атлантическия център за сигурност. Има редица публикации в научни издания в България и чужбина, като част от тях разглеждат необходимостта от промяна в действащата Конституция.
Имаме ли нужда от нова Конституция?
От приемането на сега действащата Конституция изминаха близо 30 години. Можем да кажем, че тя до голяма степен изпълни и продължава да изпълнява своята историческа роля. Именно тя стана основата, на която да стъпи преходът от тоталитарния към демократичния тип държава. Въпреки това, в този период бяха установени някои недостатъци. Много от съществените реформи трябваше да намерят конституционна опора, но това така и не се случи. За да бъдат завършени, а в някои случаи - за да бъдат започнати, реформите трябва да намерят конституционно решение. Една от тези реформи е съдебната. Осигуряването на независимо и безпристрастно правосъдие започва от Конституцията. От тази гледна точка е необходима промяна.
Трябва ли да се пренаписва изцяло или трябва да се промени отчасти?
Приемането на нова Конституция обикновено се налага от цялостна промяна в общественополитическия живот в дадена страна. Приемането на Търновската конституция бележи създаването на Третата Българска държава, приемането на Димитровската конституция от 1947 г. бележи прехода от монархия към република, а приемането на Конституцията от 1991 г. бележи прехода от тоталитаризма към демокрацията. Единствено така наречената Живкова конституция от 1971 г. не идва в момент на цялостна промяна в държавата. Тя се свързва по-скоро със стремежа на тогавашната върхушка да стабилизира властовия си ресурс.
Към момента не са налице условия за приемане на нова конституция. Няма промяна в общественополитическия живот на България, която да наложи подобна мярка. Дали предложението за приемане на нова конституция има същите мотиви като при Живковата конституция от 1971 г. или не, е друг въпрос. Към момента, всички реформи, които трябва да бъдат направени, могат да станат с промени в текста на съществуващата Конституция.
Какво трябва да осигури Конституцията на обществото от принципна гледна точка?
Съвсем накратко казано - Конституцията е основен закон, но също така - обществен договор. Това означава, че с нея се установяват принципите, формата и структурата, на които ще се основава управлението на държавата. Не на последно място, именно конституцията е мястото, в което се установяват параметрите на отношенията между държавата и гражданите. Съществено е, че в тоталитарните страни винаги държавата има водеща роля спрямо гражданите - властта е силна и недосегаема, а гражданите са малки и незначителни. Не така стои конституционната уредба в демократичните страни - гражданите трябва да имат водеща роля в отношенията с държавата. Тази принципна разлика намира отражение в много правни институти. Такива са, например, възможността за вземане на съществени решения с референдуми, институтът на конституционната жалба и всички други форми на контрол върху държавната власт от страна на гражданите.
Как ще коментирате конкретните идеи/проекти, лансирани наскоро?
В рамките на последните седмици има особено много спекулации по темата. В предложения проект за нова конституция има съществени недостатъци. На практика, можем да кажем, че този проект копира действащата Конституция, като са направени някои малки, но съществени промени.
От една страна, ролята на прокуратурата е засилена, като реално ѝ се дава право на законодателна инициатива. Това в значителна степен разширява нейната роля и място в обществено политическия живот, като това става при запазване на едноличната власт на главния прокурор, който “осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори” и успоредно с това е председател на Съдебния съвет на прокурорите. С други думи - властта на главния прокурор става още по-голяма, като му се предоставя и право на законодателна инициатива, или - конституционно закрепена роля в политическия живот на страната. В допълнение към всичко това, проектът за нова конституция не предвижда реални механизми за контрол върху дейността на главния прокурор. Бланкетният текст, че Народното събрание разглежда и гласува отчет за дейността на главния прокурор на всеки шест месеца не е такъв механизъм, тъй като неприемането на такъв отчет не води до последици. Народното събрание може да отхвърли и десетте отчета на главния прокурор (два отчета на година при предложения 5-годишен мандат) и от това няма да има никакви последици. Това прави механизма напълно мъртво роден.
Президентската институция, от друга страна, е с намалени правомощия и функции. Ако към настоящия момент, президентът е еднакво отдалечен от законодателната, изпълнителната и съдебната власт, с предложения проект за нова конституция, това се променя. Към момента, президентската институция има правомощия спрямо всяка от трите власти. Логиката на този подход е, че президентът трябва да бъде обединител на нацията, който да спомага за решаването на евентуалните конфликтите между трите власти. Засилването на влиянието на една от трите власти трябва да води до активната намеса на президентската институция, която да възстанови баланса. Намаляването на правомощията на президента спрямо съдебната власт чрез премахване на ролята му при избора на “тримата големи” - председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор води до нарушаване на този конституционен баланс. В резултат на това, реалното разделение на властите в страната е застрашено. Толкова крайна мярка при пълна липса на мотиви звучи несериозно.
Не на последно място, проектът за нова конституция предвижда отпадане на Великото народно събрание. Вместо него, 90 народни представители (квалифицирано мнозинство от 3/4 от 120 народни представители) ще могат свободно и неограничено да променят конституцията. 90 народни представители ще имат право да изменят държавните граници, да променят правомощията на всяка от трите власти или дори да променят модела на управление на страната. Институтът на Велико народно събрание не е оптимален, но гарантира широка представителност при взимането на толкова съществени решения. Проектът за нова конституция не дава такива гаранции. В този смисъл, предложението е неприемливо.
Няма как да не се отбележи, че тези промени звучат силно конюнктурно, направени с оглед на конкретните лица, които днес заемат съответните длъжности. Подобен подход е недопустим при приемането на закони и катастрофален при промяна на Конституцията. Всяка, дори и незначителна промяна на Конституцията може да има съществени последици в дългосрочен план, тъй като тя очертава рамката, в която се създават всички нормативни актове в българската правна система. Взимането на конюнктурни безпринципни решения рядко може да даде добри резултати. Особено в законодателната дейност и най-вече, когато става въпрос за конституционни промени.
Какви са Вашите предложения за промяна?
Конституционните промени трябва да бъдат ясни и конкретни, а приемането им трябва да стане при наличието на широко съгласие. Всяка от тях трябва да бъде свързана с реформа, която не може да бъде завършена без конституционна опора. Най-съществената от тях е съдебната реформа. Необходимо е да се гарантира и обезпечи независимо и безпристрастно правораздаване, като нормативната основа за този процес е именно конституцията.
Като част от съдебната реформа е необходимо да се установят механизми за осигуряване на публичност, прозрачност и контрол върху дейността на главния прокурор. При 7-годишен мандат и неограничена власт в рамките на прокуратурата е несериозно да няма подобни механизми.
Необходимо е да се обезпечи и утвърди водещата роля на гражданите спрямо държавата. Следва да се предоставят допълнителни конституционни възможности за пряко участие на гражданите в общественополитическия живот. Такива могат да бъдат, както разширените възможности за участие в референдуми, които да решават въпроси от национално, регионално и местно естество, но така също и реалната възможност за конституционна жалба.
Темата може да се обобщи като се каже, че има необходимост от конституционни промени. Тя произтича преди всичко от реформите, които трябва да бъдат завършени, а това не може да стане без конституционна основа. Приемането на нова конституция, към настоящия момент би било неправилно решение. Необходимите промени могат да бъдат постигнати и с изменения в съществуващата конституция.
Предложеният проект за нова конституция оставя впечатление за конюнктурно изменение на основния закон на страната, свързано преди всичко с конкретни лица. Засилване на ролята и влиянието на главния прокурор и ограничаване на правомощията на държавния глава може да стане само при широко обществено съгласие. Такова към момента липсва.
По отношение на необходимостта от конкретни конституционни промени, може да се каже, че трябва да се завърши съдебната реформа. В този смисъл е необходимо осигуряването на безпристрастно и независимо правораздаване, както и на механизми за осигуряване на публичност, прозрачност и контрол върху дейността на главния прокурор.
Съществена е необходимостта от засилване на ролята на гражданите в общественополитическия живот на страната. Гражданите трябва да имат водеща роля в отношенията с държава, като това може да се постигне с конституционното подсилване на възможностите за пряко участие във вземането на решения от национално, регионално и местно значение.
Добави коментар