Преди няколко дни вицепремиерът Валери Симеонов заяви в типичния си стил:
В този момент най-после разбрахме какво не е наред с България.
Това, че на една и съща територия се опитваме да съвместим едновременно държава и планета. А двете очевидно си пречат!
Държавата България е запазена само за държавниците
Какво тогава всъщност е държавата? Представете си нещо като плаваща флотилия, предвождана от сградите на Партийния дом (понастоящем Народно събрание), натъпкан с всички възможни депутати и антуража им, следван от „Дондуков 1“ и „Дондуков 2“, които от време на време разменят топовни изстрели помежду си, а след тях – дълга върволица от Министерства, Агенции, Съдилища и Прокуратури. Флотилията завършва с гигантските луксозни круизни кораби на фирмите, получаващи държавните поръчки и малките, но маневрени катери на медиите под контрола на властта.
Нещо такова би трябвало да представлява цялата държава, погледнато от вицепремиерска гледна точка. Всичко извън описаното вече не е държава, а планета, населена с примати.
Планетата на маймуните от жълтите плочки
Снимка: Pixabay
Тя очевидно е някаква пиратска конгломерация, територия на отритнатите от държавната флотилия човекоподобни, нещо като Звездата на смъртта от „Стар Уорс“, само че не чак толкова мрачна и зловеща, а по-скоро досадна за премиери, вицепремиери и всякакви други капитани и боцмани от регатата на държавничеството.
Тази планета е облепена цялата с жълти, напукани плочки (ех, поне да бяха павета, за по-голяма здравина, но не би!) и носи върху себе си сбирщина от всякакви примати, все по-очевидно неудобни и неприятни за властта.
Там са наблъскани накуп протестиращите неандерталци, майките на маймунчетата с увреждания, извънпарламентарните шебеци с всякакви цветове и възгледи, младите питекантропи, които искат да останат да живеят и работят в България, но не им харесва средата, гибоните-интелектуалци, на които им е много лесно само да дават акъл, и всички останали макаци, орангутани, мармозетки, павиани, и каквито още се сетите маймуняци, не особено съгласни с начина, по който се управлява държавната флотилия. А също и с посоката ѝ.
Съдейки по думите на Валери Симеонов, държавата учтиво отклонява („Не, благодаря!“) желанието на целия този човекоподобен сбирток да се определи и самозаяви като част от нея, и да участва в естествения ѝ живот под формата на гражданско общество (макар че какви граждани биха могли да бъдат едни маймуни!?). Тя си има своя курс, който няма нищо общо с орбитата на планетата, облепена с жълти плочки.
В резултат на това двете реалности все повече се отдалечават една от друга. А вероятността да постигнат нещо заедно става съвсем имагинерна.
Нещо повече – явно държавата изобщо няма нуждата от съществуването на планетата (да напомним пак – „Не, благодаря, няма нужда!“) и ако питате нея тя би си функционирала сама за себе си най-чудесно, дори и жълтото кълбо да се взриви и разпадне, разпръсквайки почупения си фаянс навсякъде околовръст! Даже би било по-добре.
Единственият, но много съществен проблем обаче е, че същите тези маймуняци по време на избори избират екипажа на флотилията и в крайна сметка именно от тях зависи кои хора ще да бъдат назначени за капитани и боцмани.
Макаците, орангутаните, мармозетките, павианите, гибоните и каквито още се сетите шебеци накрая отиват до урните и подсигуряват хляба на онази много малка част от населението, която ще се качи на държавническия кораб и ще стане негов екипаж.
В това число и хлябът на вицепремиерите. И не е лошо те да не го забравят...
Добави коментар